по заглавие   по съдържание

Солунският чудотворец в Търновград

26.10.2017
Снимка 1

 

Из "Древни хроники за Търновград" от Митрополит Иларион

Народът, настроен против ромеите, чакаше челник да го поведе. Събирането на добитък и храни за императорските пиршества бе добре дошло. Раздвижи се народът. От Пирин, Родопа към вътрешността заприиждаха бежанци – бягаха от норманите. Единственото съкровище, което бяха успели да спасят от нашествениците, беше чудотворната икона на св. Димитър. Радостна вест – понесли я черноризци монаси. И отдето и да минат, народът се трупа да дири закрила, помощ, изцеление от нея. Асен и Петър пратиха бързоходци да срещнат и доведат монасите в Търновград. Те свикаха по-видните и доверени мъже и им повериха отдавна лелеяната тайна – да се повдигне въстание! Това тъй се хареса на будните планинци, че бяха готови веднага да хванат мечовете и опънат лъковете си против ромеите. Гръцките военни властници, подучули за това, зер и стените имат уши, и, уж по важни работи, почнаха незабелязано да се оттеглят от вътрешността. Петър и Асен действаха далновидно; като в спокойно време те решиха да строят черква – черква за св. Димитър. Речено и сторено. Всичко ставаше много бързо. Поръсиха мястото със светена вода. Забиха в земята дървен кръст. Очертаха основите. Почнаха изкопа. Стените се издигнаха красиви – от ред четвъртити дялани камъни и ред червени тухли. Зидари, майстори, калфи, чираци работиха от тъмно до тъмно – "сговорна дружина", и в скоро време черквата беше готова: продълговат четириъгълник с кръгла абсида; около сводестите прозорци бяха симетрично наредени кръгли, оцветени с червена и зелена боя плочки от печена глина. Бързо, но и най-добре изработено, всичко пленяваше погледа. Бежанците с чудотворната икона бяха наближили Търновград. По улиците на града глашатаите известиха, че новопостроената черква ще бъде посветена на св. Димитър и че в нея ще се постави спасената от нашествениците германци в Солун чудотворна икона. Затова, приканват се в определения ден всички да излязат да посрещнат светеца. Радост до небето – оживление необикновено. Градът се напълни с гости от околността. И ето, една привечер през есента, когато хризантемите бяха разцъфтели, камбаните забиха тържествено. Народът изпълни улиците и се спусна към Килифаревския път. Небето сякаш беше слязло на земята. Хиляди свещи – с пламъка на звездите – горяха в треперещите от вълнение ръце на малки и големи търновци. Сълзи на умиление блестяха по очите, че св. Димитър пожелал да дойде и да донесе своята благословия в техния град. Бежанците се зададоха. Иконата, в рамка с тънка резба, украсена с прекрасни уханни цветя, се носеше от двама монаси, облечени в напрашени от дългия път власеници. Въздухът се пълнеше с мириса на тамяна. Дякони кадяха пред иконата. Протопсалти-певци запяха: "Св. Димитрие, Христу Богу молися..." Носещите иконата се спряха пред посрещачите. Василий – първият свещено- служител на града, в светли църковни одежди, с целия клир от свещеници, дякони и сонм от монаси и монахини беше най-напред. Той с пълен глас, още твърде млад духовник, запя величание и канона на св. Димитрий Солунски, който канон, малко преди да умре в далечна Великоморавия, бе сътворил сам св. Методий, славянобългарският равноапостолен светец. И множеството поде с въодушевление свети строфи, дошли през вековете в Търновград. После падна на земята, поклони се ниско и като се изправи, целуна лика на иконата. След него същото сториха братята Петър и Асен. Духовенството запя песента на светеца. Запяха и всички посрещачи. Екнаха околните височини. Тръгнаха към града. Пътят беше покрит с цветя. А когато стигнаха до новата черква, стана нещо, което с думи едва ли може да се предаде. Улицата беше задръстена от народ. Край самата черква – десетки болни, хроми, сакати, недъгави, слепи. Имаше и юродиви, даже и душевно болни. Всички се надигнаха да видят иконата. И когато я съзряха, осветявана от трептящата светлина на свещите, извикваха към чудотвореца за помощ. Кръстеха се и умоляващо протягаха ръце. Сърцераздирателни просби заглушаваха песента и звъна на камбаните. В оная незбравима нощ светецът изля богато своята благословия и прояви чудотворен дар в Търновград. Мнозина, освободени от недъзите си, замениха риданията с радостни възклицания.

Дочуваха се гласове из народа: "Свети Димитър, напуснал Солун, носи своята благословия и чудотворна помощ на нас, българите. Той желае нашето благоденствено житие!"

Асен и Петър, очакващи това, се спогледаха доволни. Почувстваха, че св. Димитър протяга благославяща десница над тях. Делото ще се увенчае с успех!

На следния ден, заразказва Етър, крепостта в града на възвишението, собственост на братята, беше украсена със знамена. Народ много – всички в празнична премяна. Какво разнообразие! Младите – със заострени шапки и калпаци, с варакосани китки по тях, в бели ризи с пъстри шевици, с отеснени чишири в тъмни цветове, с гайтанение обшивки, пристегнати с червени пояси от свила. А девойките и жените – с дълги надиплени фустани, с метални или тъкани колани, закопчани със сребърни, други със златни или седефени чапрази, с бродирани блузи, с втъкани в косите сребърни дъги с накити от разноцветни камъни, с наниз жълтици, треперушки, с гривни и пръстени най-различни.

Петър и Асен си бяха избрали свои верни хора, знатни търновци, които назоваха велики боляри – избраници. В определения момент засвири рог. Утихна. Всички се загледаха към първенците в двора на черквата.

Петър излезе напред и заговори. Всички трепнаха. С малко думи много нещо каза: "Тъй е – заобаждаха се насъбраните, - откъде-накъде ще робуваме на ромеите и ще ни товарят с какви ли не тегоби?" – завикаха мъжете и замахаха с пестници. "Няма да робуваме!" – мощно прогърмяха в отсрещните скали последните думи на Петър. Едва-що свършил речта си, старейшият болярин му поднесе на сребърно блюдо златен венец. И всички викнаха: "Ти ни бъди цар! Петър сложи на главата си златния венец, обу високи обуща от червена кожа, препаса златокования си меч и – до този момент известен с името Тодор – той се нарече Петър. "Бог изпрати св. Димитрия на помощ за обновление на нашата държава – се провикна някой сред първенците! Да се издигне българският скиптър! Да живее българският цар" Народът възторжено се провикна: "Да живее Петър – българският цар! Да живее и нашият Асен! България е свободна!". Свещеници и калугери го поздравиха: "Честито ти господство! На многая лета!"

Камбаните възвестиха възстановяването на българската държава...

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics