Tyxo.bg counter

по заглавие   по съдържание

Константин Петканов: "Светът на поета Димчо Дебелянов разгръща любовта като едничка създателка и пазителка на живота"

19.01.2017
Снимка 1

 

"Поезията на Дебелянов не е космична поезия, но тя носи дързостта да бъде сама за себе си отделен свят. Тя не иска да се разклони като могъщ дъб над българската земя, а само да се настани в човешкото сърце като тръпка, която разгръща любовта като едничката създателка и пазителка на живота." (К.П.)

 

За Димчо Дебелянов не може да се каже, че е пил от изворите на народната песен, нито пък, че се е люлял в люлката на родната земя. Той не се числи в редицата на народническите творци, но все пак той е наш.

В неговите стихове не звучат гласовете на гората, не се преливат вълните на златогривите ниви и ние не долавяме стъпките на българската съдба. Ала всеки един от нас намира топло, интимно кътче в неговата сърдечна и пречистена поезия. Поетичният му свят не е безграничен, но достатъчно широк и разнообразен да се чувстваме добре в него и да поддържаме копнежите си към чистата любов, към красотата, към родния кът и към вътрешната човешка свобода.

Поезията на Дебелянов не е космична поезия, но тя носи дързостта да бъде сама за себе си отделен свят. Тя не иска да се разклони като могъщ дъб над българската земя, а само да се настани в човешкото сърце като тръпка, която разгръща любовта като едничката създателка и пазителка на живота. И то, за да могат влюбените да копнеят за щастие, възторжените да дирят истината чрез сънищата на душата, родолюбците да намерят родината в сърцето си, а самият човек да разбере, че той е начало на всяка красота. В света на поета всичко е младостта, която никога не преминава, защото с нея започва творчеството и чрез нея се осъществява. И няма друга действителност освен младостта, тъй като самата действителност е съвкупност от илюзии, спомени, любов, свободна мисъл и душевен мир.

Дебелянов не заема позата на моралист и все пак неговата поезия здраво укрепява нравствеността. Кротките, тихи светлини на спомена, на предчувствието свързват човека с цялото – с това, което ние наричаме вечност на духа, живот на сърцето и същина на живота.

Поезията на Дебелянов не ни разпалва, а пробужда, не ни тласка в неизвестното, а ни въвежда в интимността и затова тя не ни разединява, а ни приласкава чрез милостта. Неговата самотност е дейна и тя е, която ни събира около огнището с протегнати ръце. Така един друг докосваме пръстите си и усещаме пулса на живота и ясно разбираме колко могъщ и безграничен е малкият свят на отделния човек. И че само тоя свят отстоява на измамата и лъжата, на грубостта и пустотата и на всички ония фалшиви отражения, които искат да замрежат светлините на истината.

 

Още по темата в "Диаскоп":

 

Рубриката "ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: "130 години от рождението на Димчо Дебелянов (1887 - 2017)"" продължава с поредица от стихотворения, факти, думи за поета!
 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics