НОВИ КНИГИ: "Бащите не си отиват"

БАЩИТЕ НЕ СИ ОТИВАТ

 

"Навярно историята на живота на всеки от нас е историята на това, което сме изгубили и как се справяме с търсенето му."

Капка Касабова, Граница

• Книгата

„Бащите не си отиват“ е сборник с двайсет и четири вълнуващи изповеди – мъничко тъжни, неизменно светли, нерядко смешни. Разкази за отсъстващите, но винаги присъстващи бащи с техните необятни светове. За уроците, надеждите и важните неща. „Бащите не си отиват“ е книга за нас, които се свързваме едни с други чрез спомените си и намираме общото, повтарящото се – в аромати и звуци, в цветове и случки. Но и за нас, чиито бащи са настояще – нека им се обадим, нека прекараме един следобед заедно. Тази книга е за нас, чиито бащи са съвършените за детското ни съзнание герои, но и за нас, чиито бащи са болка, страх, неосъщественост и отсъствие. Разказите от „Бащите не си отиват“ сменят перспективата, лъкатушат между животите ни и топят снега на спомена, за да се излее от него пречистваща със силата си вода.

„Бащите не си отиват“ е мека и топла, приласкаваща книга.

• Авторите

• Отзиви

„Бащите не си отиват“ е за живота и за смъртта. За щастието, което „не е банално, защото е лично“. За възпитанието като опора. За необходимостта от възхита. За упоритостта да си добър. В тези страници се съдържа и още нещо: един косвено нахвърлян, но рядко убедителен портрет на нацията с елементи история, които тепърва ще свикваме да изговаряме. „Не познаваме своите родители – заявява една от разказвачките. – Какви са били, как е минала младостта им, игрите им, какво са обичали, за какво ги е боляло, какво са си мечтаели в летните нощи, как са се справяли с живота, със своите родители, с липсата на свобода, с липсата на любов? Това нямахме време да попитаме...“ Между тези корици има и време, и въпроси, и отговори.

Нева Мичева

Това е книга, събрала разкази за двайсет и четирима бащи. Уж двайсет и четирима, а всъщност един – Бащата. Бащата, когото сетивата ни помнят. Бащата, с когото сме били сигурни, че животът предстои. Бащата, с когото си говорим наум. Бащата, за когото няма не мога. Бащата, който е мек като кадифе и топъл като шоколад; чиято прегръдка е миг „съвършено детско щастие“. Бащата, с когото може да сме родени на една и съща дата, или да е достатъчно възрастен, за да ни бъде дядо, или да си отиде „несправедливо“ млад (кога не е?)… или когато ние сме били непосилно малки (кога не сме?). Бащата, чиято липса е една от най-страшните и болезнени форми на „нямане“. Не съществува дума, която да побере тъгата ни. Затова сливаме думите в поток, използваме различни „техники на паметта“ и се надяваме, ако не да свикнем с отсъствието, то поне да не го смятаме за изоставяне.

Невена Дишлиева

• За съставителя

Невена Дишлиева-Кръстева (1971) е преводач на художествена литература от английски език и собственик на издателство ICU. Възпитаник на Софийския университет и НБУ. Превела е над 40 произведения от съвременни англоговорящи автори, сред които книги на Филип Рот, Джефри Юдженидис, Зейди Смит, Рана Дасгупта, Крис Клийв, Пиер Мейлак. Преводът й на „Творците на памет“ от Джефри Мур е отличен със специалната награда „Кръстан Дянков“, учредена от фондация „Елизабет Костова“.

Живее в София, но само понякога.

Информация: Невена Дишлиева-Кръстева

 

Още по темата в "Диаскоп":

• Ина Иванова: "Само толкова и завинаги" 

      © Христина Мирчева