по заглавие   по съдържание

СЪБОТЕН ЛИТЕРАТУРЕН BOX С ДЕНЧО ВЛАДИМИРОВ: "Отворена докладна записка до г-н Е. Макрон"

02.09.2017
Снимка 1

 

ДО

Господин Емануел Макрон

Президент на Република Франция

София

 

 

Уважаеми господине,

Пиша ви по поръчение на възпитанички на пловдивския и други университети, завършили по специалността Френска филология, но от години неработещи по нея. От години в българските училища се учи може би 90 на сто само английски език, докато в миналото поколения българи са изучавали френски език. Примерно – Христо Ботев.

Учебният предмет Френски език, господин Макрон, отдавна доста е поизтрит като с ученическа гумичка от дневниците на училищата в България и учителите по френски от години  отиват, както се казва в една българска метафора - на улицата. Може би така е и при французката метафора?

Познавам много учителки по французки език, които с петилетки не могат да си намерят работа като преподавателки по езика на Юго, просто защото в българските училища вече френски се учи тук-там.

Съвременната ни училищна система е така направена, че по желание на децата, реално на родителите, се избира за  учене езика на британците, наричани още по новому у нас брекзитианци. Сега навред в България се изисква при  кандидатстване за работа, даже май и за дърводелец, свободно владеене на английски език. Вече и кандидатите за  работа в кметствата зубрят активно езика, за да могат да заемат длъжност. А езика на брекзитианците, пардон, на британците се учи така масово и заради това, че хиляди български зрелостници вече от години се юрват да учат безплатно в британски вузове, седеммилионна България през последните години има повече студенти на Острова, отколкото Румъния - страна с многократно по-голямо население. Да не говорим за страни като Чехословакия, Унгария, Австрия и прочие, които не могат да настигнат и на малкото пръстче България и до края на века по брой студенти, настанили се в безплатните вузове на Острова. Почти всенародно в България усилено се учи английския език и на всички други езици не им остава шанса да се промъкнат в училищата.

Ето и това лято, господин Макрон, Регионалният инспекторат по образовани в Пловдив надлежно съобщава на сайта си вакантните места за учители и пак същата картина от години: поголовно се търсят учители по английски и само веднъж ли, дваж ли бяха обявени места за учители по френски език!

Та това е истинското положение с изучаването на френски език в днешна демократична България - двадесет и седем години след историческата закуска на г-н Франсоа Митеран  с измислените български дисиденти. Да, и това е резултат от  историческото похапване и нахакване...

А ако на Вас, господин Макрон, вашите чиновници са ви докладвали вече друга оптимистична картина по изучаването на френския език в България днес, то историята много ще заприлича на един стар виц:

Изпратили някога френски чиновници да проверяват доколко българите знаят френски език и те попаднали в някакво село, където две волски каруци на пътя не можели да се разминат  с товарите си от камари слама.

И тогава чули френските чиновници един от каруцарите да вика:

- Жъв упре ли, бе Иване?

- Жъв упре, Стуене! Жъв упре! Отмести се малко, де! Жъв упре!

- Ей, щом и в селата каруцарите говорят френски, какво остава за градовете ! Учат българите здраво френски и това си е ! Давай да докладваме на министъра!- ликували чиновниците  на които им се счуло,че каруцарите произнасят на френски известната фраза " Же ву при"! /Моля!/

Та, за това  ви написах този доклад в името на десетки, а може би и на хиляди безработни учителки и учители по френски. В името и на завършили специалността си по този език в пловдивския и други  университети, но орисани да ползват езика на Балзак само като магазинерки, продавачки на билети в градския транспорт или като операторки в общинските тоалетни, където някой мосю или мадама биха влезли по наложителност...

Ако съм Ви развалил настроението, господин Макрон, то - екскюзе моа! Се ла ви!

 

Илюстрация: © Георги Чепилев

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics