по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Умствената задача на Европа"

28.12.2017
Снимка 1

Във всяка група и общност трябва да се реши типичният правен проблем: боравенето с властта при изпълнението на практически задачи. Необходима е структура, която да се превърне в носител на социален импулс, чрез който хората да откриват нови отношения помежду си. Тази структура да е регулатор на различните им възгледи за живота и различните житейски задачи и да дава възможност за взаимното им хармонично съществуване в пространството на обществото.

В Източна Европа до 1989 г. тоталитаризмът бе сплотил хората. Ще кажете, но на каква цена? Ще ви дам пример от комиксите, вижте разрешените за онова време издания. Ако разгледаме списание Pif за месеците октомври и ноември 1989 г., ще ни направят впечатления комикс епизодите по филма "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход". При тоталитарните режими неудобните книги се изгарят, за да се положи ново начало и у нас имаше списък със забранени книги. Жестоко, но е истина и отразено в представената сцена от комикса. Такъв акт на културно разделение си спомням и при изгарянето на български книги във Велико Търново, през епохата на робството, с които изгоря и един бял кон. Такова събитие е акт на похулване, чрез който се загубва един възглед с цел насилствено обединение. Но може ли да кажем на един човек - "Ти трябва да обикнеш и да се влюбиш в еди кого си!" А той не иска, казва - "Не ме привлича." Но ние настояваме - "Трябва!"

След революциите от 1989 г., когато всеки получи право на свободен избор, вече не беше така естествено да се поддържа помежду обществото дух на толерантност. Свидетели сме как групите на десидентите се разпаднаха, защото всеки се ориентираше в новата ситуация  според личните искания. Остана само споменът от удоволствието и викането по площадите. Но крясъкът не е песен!  Възниква въпросът: Колко мощна беше обновителната сила на бившите десидентски движения и доколко повлияха върху културата? Лесно се живее в свят на идеи, но когато трябва да се превърнат в практика, се оказа, че хората не са подготвени. Пък и трудно се преминава от една икономическа система в друга. Не напразно един европейски философ още тогава питаше: "Защо и на Запад и на Изток в Европа, държавата се страхува от тези малки групи от свободни творчески самостоятелни и солидарни хора?"

Ясна е причината - трудността да се владеят и контролират. Добре, но от тях се очаква да открият пътища за културно обновление на Европа. Тогава нека държавата направи свой Етичен кодекс в сферата на културата (какво е желателно и кое не за новото общество). Ще припомня какво казва български мислител: "Народите приличат на голяма буйна гора, корените на която се борят помежду си за повече земя и вода. Но по върховете на дърветата клоните мирно си беседват едни с други".

По върховете народите ще си даряват културните си традиции за взаимно обогатяване. Ще посоча и кои са причините за борбите между корените. Те са предизвикани от умствените, икономическите и обществените промени. Тези пътища трябва да се оправят. Ето защо е много важно запознаването на гражданите с новите начала на живота. Тъй като само възприемането на идея не е достатъчна да накара човек да действа винаги силно, неуморно, с пълна вяра за успех. Нужно е тази идея да се развие у човека естествено, да се свърже с нуждите на живота, като премине потребните стадии. И когато обхване целия вътрешен живот, идеята става водач на мислителните и волеви способности. Но държавата не е далновидна и няма време и средства да създаде условия за узряване на определени културни идеи, условия даващи възможност да съществуват малките творчески колективи и центрове за диалог. Как тогава дадена идея да добие двигателна сила и да започне да тласка човек да постъпва според нея? Културата завладява ума, чувствата и волята. От историята се знае как Древен Египет завладявал народите предимно с култура и изкуство. Вижте мощните комикси от САЩ и Азиатската Манга. Но това е друга тема. Вижте до къде се стига при положение, че липсва културно, гражданско, политическо и пр. възпитание.

Урок можем да получим от българската класическа комикс лента "Ужасни и страхотни приключения на Посерков" . Ще кажете, махни го, името е дразнещо. Леонардо да Винчи нарича потребителите - чувал с изпражнения. Такива граждани ли желаем в люлката на цивилизацията? Какво казва персонажът Посерков: "Когато не му трябва, чадърът сам се отваря, а когато му трябва - не се отваря. Безобразие! Мръсотия! Долу! Няма ли закони в тази страна". Недоволства човекът. Но той е в състояние на пиянство. Замаян е от потопа информация в нашата техническа ера. Научен само да натиска дистанционни бутони и единственото за което има сили е да бъде отведен у дома за да си легне. Не разбира какво се случва с него. Съзнанието му е заето с хиляди ненужни неща, които го замайват и му пречат. Вместо мостове се издигат стени между хората. Отношенията между гражданите днес е джунгла.

Какво прави системата за облагородяване на тази джунгла? Само едни безлични правила. Изгорете тези безлични правила, така както тоталитарните режими ликвидирваха книгите, за да разпръснете черните облаци! Вижте как едни студенти накладоха огън и изгориха публично една черна съдийска перука. Ама нали е бяла? Не знаех, че е бяла. Знам, че е символ на един стар неработещ режим и нейното  изгаряне е знак за разпръсване на черните облаци, които са над главата на персонажа Посерко. Днес животът тръгва по друга посока: интересът на народа е насочен другаде. Ето защо трябва да се допълнят и обяснят онези места които са празни и неясни, ако се желае красиво общество.

Честита Нова 2018 година! С пожелания за здраве, щастливи мигове и Ново Творчество ("Евр")!

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics