по заглавие   по съдържание

Тайе Селаси и романът й "Отивам си е възвратен глагол" с премиери в Пловдив и София

24.11.2018
Снимка 1

Издателство Жанет 45 представя

Тайе Селаси и романа й

"Отивам си е възвратен глагол"

Превод: Бистра Андреева

Оформление: Люба Халева

 

Премиери:
 

  • Пловдив: 25 ноември 2018, неделя, 17:00
Vintage House, Дом на културата „Борис Христов“
 
  • София: 26 ноември 2018, понеделник, 18:30
Клуб „Книгата“, Раковски и Васил Левски


 

Думи за книгата и автора


Още преди „Отивам си е възвратен глагол“ да излезе на пазара, в медиите за него се изписаха една торба хвалби. Веднъж да се окаже, че е имало защо. Пропуснете ли „Отивам си е възвратен глагол“, пропускате един от най-добрите романи на годината. 

– The Economist

Тайе Селаси пише с леката ръка на блестящ поет, с доза дързост и с дълбока емоционална отдаденост на живота и трансформацията на героите си. Сълзите се стичат неусетно през пасажи, пълни с разкошни описания и психологически портрети, и оставят след себе си силно въздействащ портрет на едно „семейство в безтегловност“, в борба отново да се сглоби.

The Guardian

Великолепен. Напомнящ на Джумпа Лахири, но с дори повече топлота и жизненост, романът на Селаси, задвижван от експресивния й език, разказва въздействащата история на семейство, което открива, че това, което едно време ги е свързвало, може отново да ги сплоти.

– Publishers Weekly

„Отивам си е възвратен глагол“ е както бързо разгръщаща се история за състоянието на едно семейство, така и еуфорично изследване на вътрешния живот на неговите членове. Със съвършено изпипаната си проза и безупречната си техника, Селаси не просто претворява представата ни за африканския роман, тя претворява понятието ни за романа, точка. Изумителен дебют.

– Теджу Коул, автор на „Отворен град“
 

Тайе Селаси е млад автор със зашеметяващ талант и невероятна чувствителност. „Отивам си е възвратен глагол“ сякаш съдържа в себе си целия свят – никога няма да я забравя.

Елизабет Гилбърт, автор на „Яж, моли се и обичай“

Тайе Селаси е съвсем нов и почти съвършен глас, който минава през континенти и социални прослойки със същата лекота, с която текстът минава на нов ред. С омагьосващо майсторство и титанично въображение, […] Селаси снема екзотичния ореол на цели народи и демографски групи и ги представя на читателя като сложноустроени и трудноразбираеми човешки същества. „Отивам си е възвратен глагол“е голям роман, стихиен, медитативен и омагьосващ, а когато добавим и думата „първи“, вече говорим за началото на страхотна кариера и многообещаващ живот, отдаден на словото. 

– Рамона Лофтън - Сапфир, автор на „Хлапето“ и „Тласък“

В „Отивам си е възвратен глагол“, Селаси умело навигира шестимата си герои през миналото и настоящето в изящен ритъм, изравяйки стари предателства и неизговорени горчивини. Докато дойде време петимата живи да се съберат на погребение на шестия в Гана, ние вече сме емоционално ангажирани и искаме сдобряването им, което е реалистично грапаво и драматично удовлетворяващо… Повествование от чисто злато.

Elle

Амбицията на Селаси – да покаже на читателите си не „Африка“, а едно конкретно африканско семейство, автор на своите постижения и провали – следва да бъде аплодирана, без значение какво влагате в думата „амбиция“.

– The New York Times Book Review
 

Селаси има нереална дарба да анализира света и да излиза с дръзки твърдения, без да звучи претенциозно или фалшиво…„Отивам си е възвратен глагол“  не е леко четиво. И въпреки това бих я препоръчала на всекиго, най-вече на онези, които имат нужда от урок по различни култури и различен начин на живот. Селаси започва и завършва със смърт, но животът в думите й не може да се сравни с нищо, което съм чела от много дълго време насам.

– Huffington Post


Бележка от преводача Бистра Андреева:

Oригиналното заглавие на романа, Ghana Must Go, е неслучайна фраза със съвсем конкретен исторически произход. През седемдесетте години Нигерия се радва на икономически бум в резултат от петролен добив, за разлика от Гана. Хиляди ганайци емигрират в Нигерия в търсене на по-добър живот. В началото на 80-те, обаче, отношенията между двете страни се влошават, напрежението се пренася между хората и ескалира до случаи на насилие. През 1983 г. нигерийското правителство обявява незабавна експулсация в срок от две седмици на всички незаконни имигранти (от които ганайците са повече от един милион). Местните скандират доволно: Ghana Must Go или “Гана, вън!” и фразата остава в историята като популярен лозунг на ксенофобските настроения. На нея кръщават и евтините карирани бяло-червено-сини торби от сезалова нишка, асоциирани у нас по-скоро с пазара Илиянци или Китай. Именно в тях принудените да напуснат набързо страната тълпи масово понасят багажа си обратно към родната страна.

В романа цялата тази история е спомената само веднъж, в рамките на един ред, торбите също. Конотациите, свързани с лозунга и багажа работят на друго ниво. Затова на различните езици, повечето преводачи са се спасявали поединично и са търсили друго, което да изведат на преден план (друг въпрос е, че някои умишлено са избягали от споменаването на Гана, за да не събудят у потенциалните читатели именно онези клишета, за които стана дума в началото на този текст).

В резултат, на италиански заглавието буквално се превежда като “Красотата на крехките неща”. На френски е “Похитяване на невинните”. На немски е “Тези неща не се случват просто ей-така”. На български е “Отивам си е възвратен глагол” – и то защото самата Тайе Селаси настоя.

Това се случи през един великолепен есенен ден на 2015 г., когато двамата с Манол Пейков (аз – преводач, той – издател) се озовахме на една маса в софийски ресторант със самата нея, зашеметени от осанката й на африканска богиня, грация на черна пантера и умопомрачаващ интелект. В България беше по покана от БНТ, свързана с гостуване в литературното реалити “Ръкописът”. Не беше възможност, която един преводач може да си позволи да пропусне – повдигнах въпроса за заглавието при първия шанс. Тя разказа как от всички варианти досега, любимият й е един нереализиран такъв на испанската преводачка Рита да Коста, за който разбрала твърде късно – “Отивам си е неправилен глагол” (официално книгата на испански излиза като “Далеч от Гана”). Обяснихме й, че на български глаголът е възвратен, това се навърза с предишния ни разговор за емигрантите-“възвращенци”, за вечното завръщане и как човек никога не може да си отиде истински, след което тя каза край и не пожела и да чуе за друг вариант.

После си отиде. Но понеже глаголът е възвратен, убедена съм, че няма да е за дълго.

Бистра Адреева

 

Кой кой е?

  • Тайе Селаси е родена през 1979 г. в Лондон, в семейството на нигерийка и ганаец. Израства близо до Бостън, впоследствие живее в Ню Йорк, Рим и Берлин, а понастоящем – в Лисабон. Не обича да я питат откъде е. Предпочита да изброи градовете, където се чувства местна. Или да използва думата „афрополит“ – понятие, което сама е измислила за такива като нея.

Макар литературата да я влече още от малка, Селаси завършва с отличие американистика в Йейл и международни отношения в Оксфорд. Там се запознава със самата Тони Морисън, която й дава срок да напише роман. Резултатът на първо време е новелата „Сексуалният живот на африканските момичета“, публикувана в списание „Гранта“ през 2011 г. и включена в сборника„Най-добрите американски разкази на 2012 г.“. 

Междувременно се появяват и първите сто страници на „Отивам си е възвратен глагол“, на базата на които Уайли, една от най-могъщите литературни агенции в света, моментално поема Селаси като свой клиент и сключва сделка с Ан Годоф от издателство Penguin (работила по „Бели зъби“ на Зейди Смит и „Богът на малките неща“ на Арундати Рой) за издаването на не една, а две книги.

Провъзгласен за „изящна поезия“ и „зашеметяващ дебют“, романът излиза през 2013 г. и влиза в класациите за „Топ 10 на най-добрите книги на годината“ на The Economist и Wall Street Journal. Самата Селаси е включена в списъка на Гранта с двадесетте най-обещаващи автори на десетилетието на възраст под 40 години.

„Отивам си е възвратен глагол“ е единствения й роман до момента.

  • Бистра Андреева е завършила журналистика в Американския университет в България, магистратура по културен мениджмънт и културни политики в Белград и Лион, и втора магистратура по конферентен превод в СУ „Климент Охридски“. От 2010 г. работи на свободна практика като устен преводач и преводач на художествена литература с английски език. Бивш главен редактор на Списание Едно.

Първият й издаден превод, номинираният за наградата Ман Букър роман „Английски за гълъби“ от Стивън Келман, печели Специалната награда за превод „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за 2015 г. Превеждала е още произведения на Колм Тойбин, Ник Хорнби, Яа Джаси, Чимаманда Нгози Адичи.

  • Снимки: Манол Пейков, Vintage House, Пловдив, 25 ноември 2018 г.

 

Информация: Гери Георгиева, ИК Жанет 45

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.