по заглавие   по съдържание

"natura naturans / Природата на изкуството": Съвместен проект на галерия Структура и Гьоте-институт България

05.12.2018
Снимка 1

Галерия Структура и

Гьоте-институт България

представят

natura naturans / Природата на изкуството

Норберт Биски, Михаел Зайлщорфер,

Алисия Кваде, Анете Келм, Флориан Майзенберг,

Олаф Николай, Йоринде Фойгт

Куратор: Мария Василева

19 декември 2018 - 2 февруари 2019

 

Откриване: 19 декември 2018 от 18.30 часа
 

  • Със съдействието на ifa - институт за международни отношения на Германия 
  • В сътрудничество с: галерия Кьониг, Берлин, галерия Вентруп, Берлин, галерия Сабине Кнуст, Мюнхен



Изложбата

продължава една от линиите в политиката на галерия Структура да показва успешни примери на съвременни художници. Включените автори имат забележителни биографии и активни кариери, както в областта на големите международни форуми (биеналетата във Венеция, Лион, Шаржа, Рига; Документа в Касел и др.), така и на пазара на изкуството. Срещата с тях е важна заради споделения опит по посока на идейните и естетическите търсения, но и на механизмите и правилата на функциониране на художествения свят.

Конструкцията на изложбата е изградена около темата за природата, която има особено място в немската литература, философия, наука и изобразително изкуство. Претърпяла различни интерпретации през вековете, природата е в центъра на научните и поетичните занимания на Гьоте, според когото механичното ѝ изследване не е достатъчно, а към него трябва да се добавят мисленето, чувстването, интуицията, въображението и вдъхновението. Само в тяхното взаимодействие се поражда смисълът; знанието е въпрос и на асоциации. Гьоте предлага да има повече експерименти и хипотези, които след това да се проверяват в природата. Наблюдението е естествената първа стъпка, но тъй като сетивата могат да достигнат само до външната форма, изследването на обекта изисква включване на интуицията, която го изучава с “очите на ума”. Ученикът на Гьоте и редактор на книгите му Рудолф Щайнер прилага методологията на Гьоте за един жив подход към природата в пърформативните и изящните изкуства. Това дава възможност и на последните да отидат отвъд външната форма на нещата (natura naturata) и да опознаят вътрешната си природа (natura naturans ). 

Авторите

В едно свое интервю Алисия Кваде казва: “Опитвам се да видя каква е структурата на реалността. Ние всички живеем върху топка, която лети наоколо. Това е откачено. Представяйки си това, всичко изглежда възможно. Така или иначе не можем да го разберем. Ние сме обикновени животни, мозъците ни са прекалено малки. Опитвайки се да проумеем ситуацията, в която всички се намираме, е просто невероятно.” Тя работи с различни материали, като често създава илюзионистични ситуации и така поставя под съмнение възприятията ни и знанието ни за форма, размер, разстояние, време, гравитация.

Анете Келм идва от Дюселдорфската фотографска школа, създадена от Берндт и Хила Бекер, Кандида Хофер и Томас Руф. Често тя снима съвсем обикновени обекти, като ги поставя в необичайна среда и така изпитва тяхната конвенционалност, простота и неатрактивност. Не случайно обича да работи в традиционните жанрове на пейзажа, натюрморта и портрета. Изображенията й се отличават с кристална яснота, която подчертава тяхната откъснатост от обичайния им контекст и им придава нови значения.

Йоринде Фойгт се изявява предимно в областта на рисунката, като превръща природните форми в психологически феномени. Работата й е подчинена на строги правила, понякога прилича на алгоритъм, но самата авторка споделя, че половината решения взима спонтанно в процеса на създаване . Започва като фотографка, но продължава с рисуване, защото това й дава по-голяма възможност да стигне до същината на нещата. Нейните изключително педантични рисунки често приличат на диаграми, но са свързани със заобикалящия ни природен свят в опит той да бъде разгадан чрез проникване до сърцевината на конструкцията му.

Михаел Зайлщорфер създава скулптури, инсталации, фотографии, видео, живопис, пърформанси. Най-известен е със своите огромни движещи се съоръжения, често с неочакван и непредвидим за зрителите ефект. Машините вървят ръка за ръка с различни природни елементи в понякога странни противопоставяния. В "Антиесен" той систематично събира, боядисва и връща на мястото им падналите есенни листа, за да симулира ранно пролетно събуждане. В тази абсурдна, но и поетична работа художникът разглежда взаимоотношенията ни с природата от много различни ъгли.

Норберт Биски e живописец и един от най-интересните представители на своето поколение. Тематично неговата работа се върти около сексуалността, катастрофални сценарии и унищожение. Фрагменти от човешки тела и фигурални елементи се разпръскват в абстрактни пространства и форми, а меките пастелни нюанси се сблъскват с дръзки, живи цветове. Неговите акварели, от друга страна, изглеждат игриви, леки и прозрачни. Често пъти групи от мъжки голи тела са разположени пред абстрактни форми, които предизвикват асоциации за плажове и морски бряг, създавайки героична идилия. Начинът, по който борави с пейзажа и фигурите, го поставя в рамките на европейската традиция. Сюжетите обаче свързват в едно примери от историята на изкуството, християнската иконография, гей културата и порнографията в апокалиптично природно избухване. 

В работите си Флориан Майзенберг адресира изкуствеността на днешното време, като комбинира аналоговото и дигиталното, а също така свързва съвременните икони с множество културни, религиозни и исторически референции. В показаното тук видео той използва за названието му цитат от романа на Достоевски "Престъпление и наказание". Така силният визуален образ се насища и с дълбока символика. 

Олаф Николай е сред най-разпознаваемите германски концептуални художници. Той постоянно изследва връзката между идея и образ, като така ни провокира да променим собствения си поглед към нещата. Използва различни изразни средства: фотография, скулптура, дизайн, инсталация, пърформанс, но винаги цели да предизвика критически диалог със съвременния индустриализиран свят и да породи културни, социални и икономически референции. Неговата серия „Дъги…“, 2017, представя класическо взаимодействие между текст и образ, и показва как текстът променя възприятието на изображението и на традиционните представи за един или друг обект.

Изложбата представя различни гледни точки към заобикалящия ни свят, но и се опитва да разшири разбирането за смисъла на съвременното изкуство.

В края на краищата, както казва Гьоте:

"Шедьоврите са произведени от човека в съответствие със същите истински и естествени закони, както и шедьоврите на природата"

(Гьоте 1961-3, 11: 435-6).

 

Информация: Зоя Петрова, галерия "Структура", София

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.