по заглавие   по съдържание

Андрей Райков: Елена Понятовска и нейната свидетелска книга "Дордето не се вижда, Иисусе мой!"

05.02.2019
Снимка 1

 

От мексиканския литературен небосвод

На български се представя най-изтъкнатата, обичана и награждавана мексиканска писателка с нейния прочут роман 
„Дордето не се вижда, Иисусе мой!“ (ИК Гутенберг)

 

Още със своите първи книги Елена Понятовска (р. 1933) се налага като един от най-ярките нови гласове в испаноезичната литература. Нейните „свидетелски“ книги „Дордето не се вижда, Иисусе мой!“ (1969) и „Нощта на Тлателолко“ (1971) веднага я превръщат както в обект на възхищение и обич от страна на мексиканските интелектуалци в опозиция (Октавио Пас, Карлос Фуентес, Карлос Монсиваис, Фернандо Бенитес, Хосе Емилио Пачеко, Серхио Питол, Хуан Хосе Ареола и мнозина други), така и в обект на ненавист от официалния авторитарен режим.

Започнала кариерата си като журналист, тя успява безпогрешно да усети най-неотложните предизвикателства и трудности пред мексиканското общество. Обаче настоящето на нейния народ и корените му, които черпят живителен сок от незапомнени исторически времена, са само отправна точка за много по-предизвикателен творчески подвиг с универсални измерения и неповторимо художествено въздействие.

Понятовска дръзко изследва границите между история и фикция и отправя предизвикателство към зададените роли за човека според пола, класата и националността – както постъпва и нейната героиня от „Дордето не се вижда, Иисусе мой!“. Промяната в житейските съдби, за които разказва, е съпътствана не просто от  езикова трансформация, не просто от неуморна съпротива срещу всеки предварително зададен модел и опитите за категоризация, а от промяна в цялостната представа за репрезентация.

Отвъд представата за на пръв поглед обикновените житейски несгоди се съхранява едновременно паметта на дребния, но несломим духом човек и за историческия път на една често разединявана нация. С нелесен за възприемане жест на борбеност и ирония както Хесуса Паланкарес, героинята на „Дордето не се вижда, Иисусе мой!“, така и Елена Понятовска непринудено могат да влязат в Националния дворец на Мексико и в президентската резиденция, в някоя кръчма в покрайнините и в съвсем порутена барака нейде из предградията на столицата.

Понятовска си проправя път през лабиринтите от митове и диалекти на своята родина, за да се опита да представи измеренията на вярата, съхранявана от страдащите. Писателката често е възприемана като символ за решителната и несломима духом жена и не спира да буди възторг; за нея понякога говорят като за „графинята“, което обаче не се дължи толкова на благородното й потекло, колкото на духовната извисеност и жаждата да се въздаде обществена справедливост; нейното творчество е увенчано с десетки награди, сред които е наградата „Сервантес“ (2014) – най-високото отличие в испаноезичния свят, което се носи също от близките й приятели Габриел Гарсия Маркес, Алваро Мутис, Карлос Фуентес, Октавио Пас и др.

 

Елена Понятовска
„Дордето не се вижда, Иисусе мой!“ 
ИК Гутенберг 2018
Превод от испански: Николай Тодоров
Страници: 432
Цена: 18 лв.
 
 

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.