по заглавие   по съдържание

"Цветя - символи" на Нели Ценова е пролетното предизвикателство в галерия Аспект, Пловдив

01.03.2019
Снимка 1

Галерия Аспект

представя

Нели Ценова

Цветя – символи

6 март 2019 – 26 март 2019

Откриване: 06 март 2019 от 18.00 часа

 

С наближаването на пролетта в началото на „женския” месец март галерия Аспект ще се превърне в цветна градина. По стените ще разцъфнат приказните цветя от картините на Нели Ценова, събрала в новия си живописен цикъл цялата символика на преходността и възраждането на живота. Идеята за тази изложба се породи спонтанно през пролетта на миналата година, когато Нели се завърна от посещение на Фестивала на лалетата в Истанбул, заредена с много впечатления и вдъхновена да ги пренесе върху платно. В хода на работа, нейната концепция еволюира до създаването на един изцяло нов цикъл картини, обединени от цветята като обект на изображение, но акцентиращи преди всичко на символиката, характерна за всяко отделно цвете. „Неслучайно цветята и флоралните мотиви са най-често изобразяваните неща в изкуството. Тяхното присъствие в човешкия бит, обичаи и вярвания, е непреходно. Това е извечният стремеж на човека да пресъздаде и задържи до себе си красотата.” – споделя художничката.

Централно място в експозицията заема лалето, символ на най-чистата любов.

Нели разказва защо: „В моята изложба преплитам изображенията на това толкова емблематично цвете с изящната орнаментика и стилизация от източните култури, където са неговите корени. Тези незнайни творци през хилядолетията са извайвали и надграждали тази орнаментика, достигнала до нас като класика в текстила и приложните изкуства. В тези прекрасни стилизации присъства неизбежно и лалето, и орнамента „пейсли“ (сълзите на Изтока), един от най-харесваните ориенталски орнаменти. Според някои е създаден в Египет като знак на безсмъртието, за персите – символ на огъня и свещеното дърво, в почти всички арабски страни го наричат сълзите на Аллах. За мен най-близка е трактовката на индийците, че това е израз на движението. С такова послание съм използвала този елемент в картините си. За мен това е едно изящно изображение на цикличността в живота, опит да се визуализира движението.”

В картините на Нели със своята символика присъстват също розата – символ на любовта и женствеността, цветето на изтока - лотус, най-безстрашното сред цветята - кокиче, минзухарът като цвете на есента и пролетта, срамежливата горска теменужка, водната лилия, която олицетворява чистотата, възкресението и творческата сила. Вдъхновена от пътешествието си до Мексико, художничката рисува дори утро в джунглата и коледна звезда.

Преплитайки философски разсъждения и източна мъдрост с прецизно живописно изображение, Нели Ценова създава в своите картини един свят-убежище; умело съчетавайки реалност и мистика, тя ненатрапчиво внушава своето разбиране за света, за живота и природата. Кара ни да се отделим от злободневието и да се обърнем към вътрешния си свят, да търсим и постигаме доброто или поне да мечтаем за него. А защо не и да отнесем една частица у дома си, сдобивайки се с нейна картина. Откриването на изложбата е на 6 март в 18.00 часа и ще продължи до 26 март.

 

Нели Ценова за цветята

       Цветя – символи

Цветята – най-красивите представители на това живо, променящо се, пъстроцветно и хармонично същество, наречено Земя. Със своя кратък, но наистина значим живот, тези божествени шедьоври от векове наред позволяват на човека да изразява чувствата си. Тяхната красота, елегантност, брилянтни цветове и аромати са омайвали хората и са извиквали положителните им емоции. Неслучайно цветята и флоралните мотиви са най-често изобразяваните неща в изкуството. Тяхното присъствие в човешкия бит, обичаи и вярвания, е непреходно. Това е извечният стремеж на човека да пресъздаде и задържи до себе си красотата. Те са и онези предвестници на пролетта, които носят оптимизма на поредния танц на флора. След събуждането от зимния сън с тях усещаме това тревисто-цветно ухание на пролетта, събуждат в нас нов прилив на енергия, вяра в живота и любовта. Затова избрах тази тема в месеца на настъпващата пролет.

Лалето - най-голямо внимание обръщам на лалето, символ на най-чистата любов. С него веднага свързваме Турция и Холандия, но всъщност неговата родина е Азия. Отглеждането му започва от Персия, след което попада в Турция и веднага става любимо на султаните. След монарсите, започвайки от Сюлейман I (1494–1566 г.) по лалетата се увличат и знатни велможи. Най-отглежданото цвете по време на Ахмед III кръщава този период „Времето на лалетата“. Започва първата в историята на цветето истерия по лалетата. Отглеждането и продажбите му били регулирани със закон. Такъв акт извън пределите на столицата на Османската империя се смятало за престъпление. В Европа лалето е пренесено от австрийския посланик Огир Гизелин дьо Бусбек. Със сведенията, в родината си той изпраща и луковици на това растение, наречено тогава в Турция тулип. Там лалето е селектирано от професора по ботаника Клузиус, своите резултати от опитите си той разпространява сред многочислените си приятели и близки. Много скоро попада в ръцете на търговците, които пък го разпространяват из цяла Европа. Лалето започва да се отглежда само от високопоставени особи, така че става символ на богатство и знатност. Сред страстните му почитатели са австрийският император Франц II, кардинал дьо Ришельо, свободолюбивият Волтер, френският крал Людовик XVIII, който дори устройва празници на лалето във Версай.

В Холандия първите екземпляри се появяват през 1570 г., когато професор Клузиус приема да работи там и започва истинска истерия около лалето, довела до неистова спекула на пазара на цветята. Цената на една луковица се вдигнала неимоверно – в центъра на Амстердам и досега има къща, купена за три луковици. Наложило се правителството да вземе мерки и да наложи твърди цени.

В моята изложба преплитам изображенията на това толкова емблематично цвете с изящната орнаментика и стилизация от източните култури, където са неговите корени. Тези незнайни творци през хилядолетията са извайвали и надграждали тази орнаментика, достигнала до нас като класика в текстила и приложните изкуства. В тези прекрасни стилизации присъства неизбежно и лалето, и орнамента „пейсли“ (сълзите на Изтока), един от най-харесваните ориенталски орнаменти. Неговите следи са забелязани от Турция през Индия, до Япония, а също и в Северна Африка. Дори понякога леко да променя вида си, пак лесно се разпознава по екзотичната му капковидна форма. Неговото магично излъчване предизвиква възторг от толкова много векове. Според някои е създаден в Египет като знак на безсмъртието, за персите – символ на огъня и свещеното дърво, в почти всички арабски страни го наричат сълзите на Аллах. За мен най-близка е трактовката на индийците, че това е израз на движението. С такова послание съм използвала този елемент в картините си. За мен това е едно изящно изображение на цикличността в живота, опит да се визуализира движението.

В Европа този елемент се разпостранява през XVII век благодарение на търговията с копринени и кашмирени тъкани между Англия и английските колонии. За първи път започва да се използва в първата фабрика за кашмирени шалове в шотландското градче Пейсли, откъдето си получава това име.

„Пореден взрив“ на популярността на „пейсли“ идва през 60-те, когато легендарния музикант Джон Ленън декорира с него жълтия си Роус-Ройс. Периодично орнаментът се завръща и на модните подиуми. Тези изящни орнаменти винаги са предизвиквали моя интерес. Тези изображения поразително ми напомнят на тези от фракталната геометрия, сякаш ни разказват за строежа на вселената, за процеса на обновяване и нарастване. Това за мен са образни послания, закодирано в бита ни наследство в общочовешката памет.

Розата – кралицата на цветята, символ на любовта и женствеността. Едно растение, чийто корен отново е Азия. Тя е дала поминък в някои региони в Средногорието през нашето Възраждане. Неслучайно е смятана за български символ и регионът е наречен Розовата долина. Това красиво и ароматно цвете носи различна символика в зависимост от цвета си.

Червена роза – запазен символ на любовта.

Розовата роза – на щастие и удоволствие.

Бялата – на вярност и непоквареност, и т.н.

Трактовките са различни и вариращи, но розата остава емблематично растение, едно от най-популярните цветя, и с изявени лечебни свойства. Присъствието на бодлите й неслучайно я прави символ на любовта.

Лотосът – друго емблематично за Азия цвете, най-силният символ в източните науки, в Будизма, в Древна Индия, Египет, Китай. Смята се за свещено растение, символизира чистотата и съвършенството, хармонията и любовта. Наричат го „цвете на светлината“, символизира богатството, просперитета, успеха и положителната енергия. В лотоса древните индийци са виждали Вселената, изображение на Земята, която плува, подобно на цвета му, по повърхността на космическия океан. Той е развиващият се живот във вихъра от прераждания. Това са циклите от време – минало, настояще, бъдеще, като аналогия с частите на растението – пъпки, цветове и семена. В Йога съществува поза Лотос, а тя е част от много други асани. Символиката отново разделя растението на части. Корените представляват егоистичната нисша природа, стеблото – интуитивното търсене на смисъла, а цветовете – нашите постижения и реализация.

Кокичето – цветето, родено от снежинките. Смята се за най-безстрашно от цветята. Символизира копнежа за живот и надеждата. Когато Адам и Ева били изгонени от Рая и били отчаяни в студената зима, на пътя им се появил ангел, който превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че все някога студеното време ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет.

Минзухарът (Крокус – латинското му наименование) – цветето на есента и пролетта. В древната митология Крокус бил красива младеж, влюбен в нимфата Смилакс. За известно време били влюбени и щастливи, но нимфата се отегчила и превърнала младежа (който не спирал да я преследва) в красиво цвете, символ на неумиращата страст. Друга версия, свързана със Св. Валентин – затвореният в килия Валентин изпратил лек на дъщерята на тъмничаря, която била сляпа. В хартията с „рецептата“ бил обвит минзухар. Когато момичето прогледнало, първото нещо, което видяло, било ярко жълтото цвете. Днес е символ на младост и радост.

Горската теменужка или „срамежливото цвете“. Любимо цвете през вековете, с него галите са посипвали брачното ложе, любимо на Шекспир и Шели. Особено харесвано в Сицилия, където по древногръцка легенда отвлечената от Плутон Прозерпина изпуска няколко цветчета върху благодатната почва на острова. В тази област на Италия дори са изсичали монети с лика на цветето. Виолетките там са национална слабост и се използват дори в кулинарията.

В Южна България народното въображение им дава причудливото име „кокорче“. Поетите най-често ги сравняват с усмихнато моминско лице, превръщайки ги в символ на любов и вярност.

Водната лилия – родина – Персия. Столицата на тази люлка на цивилизацията била Суза, в превод – град на лилиите. Има много легенди за лилията. Растението било на почит и в Средновековието. Присъства в хералдиката на Франция – трите златни лилии в кралското знаме означавали – справедливост, състрадание и милосърдие, – най-ценените добродетели в страната по онова време, а при Луи IX стават част от герба. Лилиите са наричани „деца на слънцето“, защото вечер се затварят със залеза и се отварят сутрин с изгрева. Присъстват в много легенди и детски приказки. Едно от най-красивите водни цветя през пролетта. Символ на възкресението, чистотата, творческата сила. В индийската култура при династията на Могулите е издигната в култ. Египетските фараони много тачели цветето, в центъра на своите палати задължително имало малко езерце с лилии.

В моята изложба съм включила и две картини от впечатленията ми за Мексико. Коледната звезда, която ние си подаряваме всяка година за празника, има родина Мексико. Там се среща в диво състояние като голямо дърво. Не пропуснах да нарисувам и едно вълнуващо утро в джунглата, плод на преживяванията ми там.

 

Информация: Олга Петрова, галерия "Аспект", Пловдив

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.