по заглавие   по съдържание

"Бохемските кафенета на соца": Лозенската кръчма "Под липите"

18.03.2019
Снимка 1

Още по темата:

Писателското кафене "Цар Освободител"

Ресторант сладкарница "България"

Интервю с Любен Зидаров

Интервю с Кирил Маричков

Едно от малкото по чудо оцелели до наши дни свърталища на бохемата е лозенската кръчма „Под липите”, която се намира в самия край на ул.”Елин Пелин”. Създадена е още през 1926 г. като ресторант „Селект” и според легендата е кръстена „Подъ липите” от писателя Елин Пелин, който бил неин редовен посетител, защото живеел малко по-надолу, на същата улица. Оттогава тя не е променила името си и е запазила старинния си вид, но нейни посетители са вече само баровци с лъскави коли.

През 30-те години на ХХ в. неин собственик бил бай Ламбо, доста колоритна личност, който намирал подход към всекиго. Съвременниците още си спомнят за неговото вино от Карабунар и Виноградец. Тогава кръчмата била в края на града, в непосредствена близост до Борисовата градина. Спокойствието и зеленият оазис наоколо го правят привлекателно място за срещи, още повече, че улица „Елин Пелин” била заселена от интелектуалци. Тъй като те живеели наблизо, често идвали със семействата и децата си, така че гостилницата е известна и като семейната кръчма на Елин Пелин, Валери Петров и още много други.

„Поне два пъти седмично Елин Пелин се срещаше с приятели в кръчмата „Под липите", - си спомня синът на писателя Боян Иванов. - Тук идваха много интелектуалци – учени, писатели, журналисти и художници. Сред постоянните клиенти на бай Ламбо бяха художникът Александър Божинов, проф. Александър Балабанов, писателя Змей Горянин, журналистът Йордан Сливополски-Пилигрим, художникът Константин Щъркелов и Сирак Скитник (първият директор на Радиото). Повечето от тях живееха в нашия квартал „Журналист” (сега „Лозенец”). Това беше много типично  - интелектуалният елит на нацията да се събира в заведения. В тях кипеше културният живот на столицата. Около кръчмите се навъртаха много млади хора и студенти, които жадуваха да се запознаят със своите кумири. Те винаги бяха много добре приети. Сега вече не е така. Интелектуалците вече не се събират в кафенетата и липсва онзи заразителен общ духовен живот. Няма ги вече и онези изключителни личности и ерудити, които бяха негласните водачи на нацията ни.”

Често в „Под липите” се отбивали актрисите от Народния театър Елена Снежина и Олга Кирчева. Тук „по чехли" е отскачал редовно големият български театрален актьор Кръстьо Сарафов, който живеел отсреща. Понякога в кръчмата се отбивал и цар Борис III, си спомнят жителите на квартала. Шефът на софийската пожарна Юрий Захарчук идвал откъм Борисовата градина на бял кон, връзвал го за някое от крайните дървета и с изправена стойка се отправял към заведението.

„Компанията се увеличила, когато през 1930 г. в етажа за наематели на семейство Тасеви се нанесла Дора Габе. От всички наематели тя била любимката на хазяина - ген. Тасев. Според него тя имала най-добър вкус. Обзавела тавана с миндерлъци и дървени шкафове в битов стил. Елисавета Багряна също е една от най-честите посетителки в този дом. Спонтанно литературните четения често се пренасяли от дома на Дора долу в кръчмата, а компанията все повече растяла. Тази кръчма е била част от всекидневието на онези, които днес заемат безспорно място в българската класика”, пише в сайта на „Под липите”.

Големият поет и преводач Валери Петров, който също живееше на ул.”Елин Пелин”, е обезсмъртил любимата си улица и квартална кръчма дори в стихотворение:

ЗА УЛИЦА ЕЛИН ПЕЛИН

"Елин Пелин" е тиха, мека,
чудесна уличка-алея.
Приятно става на човека,
когато движи се по нея.
 
Сред люляци и аромати
в дворовете белеят маси
и всички тука са познати
и се усещат у дома си.
 
Тя знае учени със име
светло племе артистично,
и тоз, на чийто псевдоним е
наречена, се помни лично,
 
и между стволите зелени
на кръчмицата "Под липите"
на доста стихове родени
и не един коняк изпит е.
 
Изобщо, мека, тиха, кротка,
чудесна уличка това е.
Елате в празник на разходка -
покоят й ще ви омае.
 
Със двойката до колелото.
Или пеша. Не е далече.
Ала побързайте, защото
опасност я заплашва вече,
 
и току-виж, в гърма огромен
на крана и електрожена,
"Елин Пелин" остане спомен
за красота унищожена...
на кръчмите и хората.

 

През следващите десетилетия журналисти, писатели и поети продължават да се събират тук. Вече през 70-те-80-те „Под липите” е известната като „кръчмата на радиото”, защото тук постоянни кленти са били журналистите от БНР, чиято сградата се намира в непосредствена близост. „Ние живеехме артистично, приятни сбирки по разни поводи, пийвания, често от работа – направо в кръчмата, било в "Под Липите", било в "Стадион"”, си спомня писателят Кирил Кадийски.

 

Мариана Първанова

ИК Гутенберг 2017
 
Публикува се със съдействието на автора и издателството.

 

Фото: Лозенската кръчма "Под липите", архив ИК "Гутенберг".

 
 

 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.