Ваня Колева: 30 години вестник КИЛ и юбилейният сборник „Творчески килватер“ – или следа да оставим след себе си

Своята 30-годишнина чества през 2022-ра вестник КИЛ, в разгънат вид – „Култура, Изкуство, Литература“. Представително издание на Сдружението на писателите – Варна, неговият първи брой излиза в началото на юли 1992-ра, като до края на годината са отпечатани още шест броя. Издадени са от редакционна група, водена от първия председател на организацията – Иван Троянски (20.11.1929 – 13.04.1998), и с помощта на варненския в. „Народно дело“.

Сдружение на писателите – Варна

Самото Сдружение на писателите – Варна, е първата в България независима организация от този тип, формирана след промените през 1989 г. – и то още през 1990-а. При създаването му се върви по образеца на по-рано съществували в града формации, доколкото установена традиция вече има. Един от предходниците на Сдружението е Литературен клуб „Христо Смирненски“, през 70-те и 80-те години на ХХ век „много популярен във Варна“ клуб на военнослужещи и военни служители към Дом „Народен флот“, с художествен ръководител Иван Троянски [Георгиев 2015а: 7–9; Георгиев 2015б: 94]. Значима е ролята и на Дружеството на писателите към Съюза на българските писатели (СБП), учредено в края на 1970 г. и просъществувало до разпада си, когато с официално писмо създаденият през 1913 г. СБП, с почетен председател Иван Вазов, се отказва от подразделенията си в страната. Сред членовете на Дружеството са варненски творци, като Кольо Севов (23.09.1933 – 11.08.1991), Петър Алипиев (14.03.1930 – 10.02.1999), Богомил Тодоров (5.05.1930 – 30.09.1982).

В противоречивото тогава време, инициативен комитет съумява да организира и свика Учредително събрание, което се провежда на 17 септември 1990 г. в Дома на писателя (на ул. „Крали Марко“ 11). Присъстват: Иван Троянски, Веселина Цанкова, Панчо Недев, Иван Бъчваров, Христо Германов, Георги Меджделиев, Турхан Расиев, Михо Стойчев, Георги Бербенков, Аврам Аврамов, Димитър Клисуров, Мария Долапчиева, Иван Вълчев, Кръстю Дренски, Райна Пенева, Ангел Шишков, Петър Льочев, Симеон Илиев, Никола Илиев, Атанас Стойчев, Боян Върбанов, Людмила Стоянова, Кирил Георгиев, Марко Илиев, Атанас Стоев, Любомир Владков – общо 26 души. Всички те, както и двама, които в момента са отсъствали по служебни причини, но предварително са потвърдили съпричастността си – Илия Топчиев и Живко Сотиров – се считат за учредители на новото Сдружение. По-късно в окончателния списък на учредителите са добавени: Мария Даскалова, Спас Левков, Атанас Коев, Станимир Дринчев, които са приети на събрание от 27 септември 1990 г. То може да се приеме за втора част на учредителното събрание и е предназначено за избор на ръководни органи. Така стават 32-ма души, документирани с имената и подписите си в Списък на учредителите. От състава на тези 32-ма творци е избрано първото ръководство на новоучреденото Сдружение на писателите. Управителен съвет – Иван Троянски (председател), Атанас Стоев, Боян Върбанов, Любомир Владков, Панчо Недев. Контролна комисия – Георги Меджделиев, Мария Долапчиева, Турхан Расиев. Прогласуван е и Уставът на Сдружението [Цанкова, Илиев 2011: 16–18]. Окончателното легитимиране на организацията е постигнато със съдебната регистрация от Варненския окръжен съд, извършена с фирмено дело № 5225 от 1 април 1991 г. С този юридически акт Сдружението на писателите – Варна, става първата легитимна, съдебно регистрирана писателска организация.

И понеже съществуването на една творческа организация би било формално, ако тя няма собствена трибуна, на събранието от 27 септември 1990 г. се решава Сдружението на писателите да създаде свое печатно издание, за предпочитане – вестник. Уточнява се съотношението между „вътрешни и външни“ сътрудници при списването на вестника – 3:1, за да се запази преобладаващото участие на членовете на Сдружението. Задава се много висок критерий към публикациите в изданието, което да се превърне в лице на творческото обединение [Цанкова, Илиев 2011: 15].

 За името на вестника  

КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“), създава поетът Аврам Аврамов (3.10.1945 – 19.05.2007 г.). Идеята му е това име да бъде знаково за Варна. Да докосва – дори символично – душите на хората, устремени към далечните хоризонти, запленени и вдъхновени от красотата и романтиката на морето. Онези, които поради или въпреки спецификата на професионалната си деятелност, съумяват да опазят поезията в душите си, а често и сами са поети. В търсенето на метафорика и образност, многопластов прочит на съдържанието и оригиналност във формата, разчитайки на играта с думите и надграждането на вторични смисли към основното значение, Аврам Аврамов се спира на понятието „кил“, което да се чете като абревиатура. Защото с понятието „кил“ в корабостроенето и в корабоплаването се означава носещата греда на кораба, онази негова част, която поема тежестта и му позволява устойчиво да се носи над водата. Употребено в преносен, образен смисъл, понятието се включва в различни изрази с идиоматичен характер. Например: „полагам кила (на нещо)“, т.е. „предприемам важен проект“. Или като пожелание – винаги да има „седем фута под кила“, т.е. „да се избегнат подводни скали“, а това за морските хора означава: пътят да е лек, щастливо да е плаването. Приложено като абревиатура, КИЛ – Културата, Изкуството, Литературата – са фундаментът на всяко общество. Те са подтикът за духовно развитие на обществото. Затова учредителите на Сдружението на писателите – Варна, утвърждават и приемат предложението на Аврам Аврамов. Името остава и 30 години вече вестникът е КИЛ.

Към съображенията на предходниците ще допълня.

Понятието „кил“ се използва и в самолетостроенето. Означава много важна част – не силов или носещ, а аеродинамичен елемент от конструкцията на хеликоптер/самолет. Понятието „кил“ (от руски – киль) означава вертикален стабилизатор (vertical stabilizer), т.е. аеродинамичен елемент, който държи самолета стабилен в полет и без който не може да се лети контролирано. По-точно самият стабилизатор е статичен, но свързани с него елементи (rudder – англ., или руль поворота – руски, т.е. кормило) са подвижни. Освен това, понятието „кил“ е познато в орнитологията (като част от гръдната кост при птиците) и в зоологията (като част от черупката при костенурките). В тези науки означава жизненоважен и структуроопределящ за организмите елемент.

А морето, водата, знае се, са традиционен космологичен елемент, всепораждащо начало, изпитание и преход. Владеене на магически знания и способности, висока нравственост, благородство. Водата е памет!

Връщайки се към абревиатурата КИЛ, премислена като Култура, Изкуство, Литература, те – тези духовни категории, са жизненонеобходими за развитието на обществото, за самосъхраняването му като социален организъм. Осигуряват паметта за миналото и стратегии за развитие към бъдното. Дават знание за идеологиите. Предполагат устойчивостта на моралните и нравствено-етичните норми, представите за естетичност – колкото и изменчиви да са те във времето. Чертаят път и поводи за търсене на далечното и непознатото. Културата, изкуството, литературата са средство за спускане в непроницаеми дълбини и обратно, за стабилен и контролирано овладян полет в небесата. За устрем към звездите и междупланетарното пространство. Възможност са – чрез фантазията и въображението, да се проникне в чудновати светове. Да се разгадаят мъглявини в човешката душа. Да се постигнат отговорите на нерешими въпроси. И най-вече: те са канал за връзка с Другия, бил той познат или непознат.

За членовете от Сдружението на писателите – Варна, вестник КИЛ е трибуна, от която авторите споделят текстове, общуват с читателите си и ги приобщават към творчеството си. И когато адресантът отправя своето послание изискано, с внимание към човека отсреща, когато го прави системно, той неминуемо се самоутвърждава и заслужава уважение. В качеството си на адресант, вестник КИЛ дава сигурен простор за изява вече 30 години. Периодично във времето към вестника са издавани като специално приложение и сборници с наслов: „КИЛ. Алманах за култура. Варна“. Във вестника и в алманаха-приложение публикуват свои творби както членовете на организацията, така и гости – културни дейци от различни направления, чрез слово или изображение. Търсен и очакван, вестник КИЛ провокира интереса към изящното не само на варненци, но и у читатели от цялата страна. Нещо повече, като съдържание и структура е добър пример, който следват литературните хора и от други места.

Един от стратезите на вестник КИЛ е д-р Марко Неделчев Илиев, чиято 85-годишнина чествахме скоро (роден е на 9 март 1937 г.). Под негово ръководство – като редактор (от брой 1 до брой 6 за 1992 г.) и особено като главен редактор (от брой 1 за 1993 г. до брой 19 за 2005 г.), изданието на Сдружението формира своя облик и трасира пътя за по-нататъшното си развитие.

Друг дългогодишен редактор и особено – главен редактор за периода от брой първи за 2009 г. до брой 10-и през 2012 г., е поетът Иван Пейчев Овчаров (18.08.1959 – 14.09.2020), който е и председател на Сдружението с мандат от 19 октомври 2012 г. до 13 ноември 2015 г.

След него вестника поема д-р Ангел Христов Дюлгеров (12.04.1958 – 4.07.2021), който е главен редактор от 11-и и 12-и брой за 2012 г. и до цялото течение на 2018 г. Впоследствие – от края на 2018 г. до кончината си е председател на Сдружението на писателите.

От първи брой за 2019 г. до сега главен редактор е д-р Ваня Колева.

Ваня Колева Колева

Около главните редактори всякога има действаща редакционна колегия, която обсъжда материалите и съдейства за вземане на специфични решения. Сред редакторите, участвали в колегията през годините, се четат имената на творци, като Аврам Аврамов; Атанас Стоев (17.03.1944 – 25.04.2004), който е и председател на Сдружението в продължение на мандат и половина (от 14.10.1994 до 1997 г.); Веселина Пенчева Цанкова (19.10.1931 – 2.04.2014 г.), която за един мандат, 2000 – 2003 г., е и председател; Атанас Бойчев Липчев (6.02.1951 – 6.02.2010 г.), председател от 19 септември 2008 г. до кончината му, като при неговото председателство е решено 11 май – денят на Светите равноапостолни Методий и Кирил, да се чества като празник на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“); Емил Иванов (3.03.1957 – 17.03.2010 г.), Иван Манолов Димитров (30.03.1961 – 11.11.2005 г.), проф. Людмила Стоянова (2.04.1949 – 18.10.2018 г.), Симеон Неделчев Илиев (16.02.1941 – 29.11.2013 г.), Станислав Пенев, Марин Маринов – Бояджиев, Росица Бърдарска, Руска Даскалова, Станка Бонева, Турхан Расиев и др. В настоящата редакционна колегия, работеща от брой 4 за 2021 г., участват: Станка Бонева, Валентин Димитров, Петър Стойков и Турхан Расиев.

Профилът на вестника е широкоспектърен – за литература, изкуство, културология и публицистика. Идеята е вестникът да отразява цялостния културен живот в града и страната, като на страниците му намират място и материали, допълващи духовния облик на обществото – ритуали, етнография, религия, историческа памет.

По установена традиция, във вестник КИЛ се отразяват културни събития и лични творчески изяви. Чрез статия отзив или статия рецензия, се отразяват новоизлезли книги – на членове на Сдружението, но и на видни учени, изследователи с принос за града и региона. Представят се премиери на книгите на писатели от Сдружението. Всеки брой запознава с новостите около един художник, определен като „Художник на броя“ – според това, дали има самостоятелна изложба, или някаква значима проява. В слово и образ – с богат набор от снимки, се разкрива творческата деятелност на различни личности, с проблематиката на интересите и характерното за тяхната работа. Публикуват се оригинални художествени творби на поети и белетристи, на литературни историци и критици. Една от целите на вестника е да допринася за естетическото възпитание на подрастващите, за всестранното развитие на младите хора. В тази насока през първите години е поддържана рубриката „В помощ на учениците“, която става ненужна с навлизането на интернет и електронните сайтове с материали, съобразени с учебните програми.

В продължение на години Симеон Илиев води рубриката „Да си спомним“. Поддържането ѝ изисква целенасочено и системно проследяване на историческите и културните процеси; оказа се, и търпение. Обяснимо, след него рубриката бе спряна. Но и без формалното ѝ съществуване, ние по различни поводи и годишнини се връщаме към автори и събития, случили се по-рано. Във всеки брой на вестника се задават, проследяват и обговарят значими за културата на Варна събития – Биенале на графиката, пленер на изобразителното изкуство, ежегоден литературен конкурс, проведена кръгла маса и пр. Ежегодно (от 2015 г. до 2021 г. включително) на страниците на в. КИЛ се дава информация за протичането и финализирането на Националния литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“, като последователно се публикуват и разказите на участниците, отличени на призовите три места. Впрочем Националният литературен конкурс за разказ „Атанас Липчев“ е учреден по инициатива на Сдружението на писателите, които написват и неговия статут. Това става при председателството на Иван Овчаров, когато главен редактор на в. КИЛ е Ангел Дюлгеров. Конкурсът се финансира от Фонд „Култура“ към Община Варна. Освен това, във вестника се публикуват предварителни съобщения и последващи информации и за други литературни конкурси, организирани от Сдружението, които завършват с отпечатване на участвалите работи в сборник.

Пак Ангел Дюлгеров въведе на първа страница на КИЛ характерната „Колонка на редактора“. Принципно тази „Колонка“ е анонимна, но членовете на Сдружението знаят, че я списва главният редактор. В нея той обобщава проблематиката на броя, обговаря актуални за хората и времето проблеми, като напомня или изяснява факти и въпроси от историческото културно минало. В обзорно-аналитичен аспект осмисля факти, явления, за да изведе и обобщи най-важното и да прокара водещите линии на очакване за материалите нататък. Наличието на такъв текст се оказа добро решение, затова поддържането на „Колонката на редактора“ продължава. Само по изключение се заменя от текстове на други автори.

От последния период, когато главен редактор е д-р Ваня Колева, във вестника бе въведената специализирана страница за младежко творчество. Под наслов „Младежка лира“, в тази страница се публикуват поетични и белетристични творби на автори до 30-годишна възраст, при това не само членове на Сдружението. Така в брой 4 за 2021 г. бяха отпечатани работи на курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. В бр. 1–2 за 2022 г. излязоха текстове на студенти от Икономически университет – Варна. И перспективата е да обхванем студенти от всички варненски вузове, както и средношколци, ако предложат добри творби.

Добрите традиции, доказали жизнеността си времето, се следват и развиват. Заедно с това се търсят нови пътища и форми за разнообразяване на авторския състав и тематично, и жанрово обогатяване на съдържанието на вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“).

Защото, както казва един от дългогодишните членове на Сдружението – Марин Маринов Бояджиев: „Вестникът има право на свой живот и трябва да продължи изстраданата позиция, извоювана от първите основатели на Сдружението на писателите!“

От своя страна, Стефка Маркова-Маринова – от по-късно приетите членове, допълва: „Да не забравяме, че това днес е единственият вестник във Варна и той вече е знак, че духовността ще оцвети живота на варненци, а Домът на писателя ще продължава да се изпълва с мъдростта на поезията, на художествената литература и литературната критика, видени и грижливо обгледани в тяхната симбиоза с другите изкуства. Това е поклон и към всички войници на словото, които са творили във Варна и оттук тръбяха поетичните истини със силата на морския прибой и на свободния вятър. Затова щастие е, че КИЛ стига до варненци с книжното си тяло и сее хармония, като припомня за личности и събития, за оня неуморен труд от зараждането на идеята до сътворяването ѝ.“

Мисля, че словата на двамата творци са показателни за целесъобразността на вестника и потребността на варненци да го имат. Защото в. КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) през годините се превърна в институция. И защото Сдружението на писателите – Варна, и вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) – от възникването си и до днес – имат какво да кажат и да дадат на своя град, в състояние са да допринесат за културното израстване на Варна и региона.

Творчески килватер

Юбилейната за своя вестник 30-годишнина Сдружението на писателите посреща подобаващо и тържествено. Най-яркият знак, с който юбилеят се отбелязва, е внушителната като обем – с 222 страници, книга „Творчески килватер. Сборник на Сдружението на писателите – Варна“ (ISBN 978-619-7600-21-6). Книгата излезе в началото на 2022 г. и включва текстове от 62-ма автори.

Сборникът „Творчески килватер“ е изискан като оформление, художествено осмислен и изящно раздвижен с картини на художника Радко Мурзов. На кориците – с диптиха „Варненски хоризонти“, като на първа корица е „Изгревът“, на четвърта – „Залезът“. И вътрешно, в началото на всеки раздел, – с образци от цикъла „Пулсации“. Творецът имаше свой оригинален проект за разработване на кориците, но с тази задача се зае екипът на Издателство МС – Варна, съдействало за финализирането на книгата.

Графично-образната визия и цялостното излъчване на сборника – такъв, какъвто е в крайния му вид, са дело на дизайнера Кирил Тодоров, постигнати със съдействието на г-н Петър Тодоров. Благополучна се оказа идеята им да приложат снимков материал, удостоверяващ разностранната през годините съвместна работа на Издателство МС и Сдружението на писателите. Фотосите напомнят за юбилейното издание по повод 20-годишнината на организацията – „Летопис на извисената духовност“ (на с. 114), авторско дело на Веселина Цанкова и д-р Марко Илиев; в. ЛИТ – „Литературен глас“, от юни 1991 г. (на с. 126); приложението на в. КИЛ – „Алманах за култура, Варна“, бр. 4, 2015 (на с. 174). Благодарение на тези снимки, времето незримо се сгъстява, духовните енергии се концентрират, а естетическото изживяване облагородява и възвисява.

Веселина Цанкова, Марко Илиев. Летопис на извисената духовност. 20 години Сдружение на писателите – Варна. Варна: Издателство „Морски свят“ ООД, 2011. ISBN 978-954-8493-17-8. – 60 с.

Съставител и редактор на сборника „Творчески килватер“ е Станка Бонева, член на редакционната колегия на вестник КИЛ и на Управителния съвет на Сдружението. По нейна концепция е структурирано най-общо изданието. Затова и нейното име е записано в информацията за сборника в Националния регистър на издаваните книги в България към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София.

Автор на предговора и редактор/коректор е д-р Ваня Колева, главният редактор на вестник КИЛ.

В процеса на подготвителната работа по изданието с критични бележки и полезни съвети, включително по заглавието, както и с набавяне на необходимата информация и текстове за доц. д-р инж. Георги Вълчев, участва капитан I ранг от запаса Валентин Димитров, член на редакционната колегия на вестник КИЛ. Свое мнение изрази Катя Вангелова, настоящият (от 16 август 2021 г.) председател на Сдружението. Добри идеи даде Ванилин Гавраилов, председател в продължение на два мандата и половина (2010 – 2012; 2015 – 2018 г.). Находчиви предложения дойдоха и от други писатели, за които появата на сборника бе очаквано събитие и кауза. И доколкото, по предварителното условие, всеки от авторите имаше право да избере какъв свой текст да предложи, би могло да се каже, че принос за случването на юбилейната книга има целият състав на организацията. Добронамерен поддръжник и съветник, както винаги, бе нашият счетоводител и ревностен читател – Снежана Атанасова. А след отпечатването на сборника, във връзка с породила се във фейсбук дискусия по заглавието му, в обосновката се включи Иван Кьосев.

Катя Вангелова – председател на Сдружението на писателите, при четене в Световния ден на поезията – 21 март 2022 г.

Като структура, в сборника „Творчески килватер“ са обособени няколко раздела, диференцирани най-общо по жанр. Проследени по раздели, в книгата са включени съответно: „Поезия“ – с 25-има автори; „Проза“ – с 15 автори; „Хумор и сатира“ – четирима; „Художникът поет“ – защото видният художник Радко Мурзов е и поет, с издадена стихосбирка – „Пулсации“ (Варна: „Славена“, 2019); а после идват „Страници от паметта“, в които се четат словата на 17 автори. Обяснимо е, разделите „Проза“ и „Страници от паметта“ са по-скоро хибридни, доколкото съдържат различни по жанр текстове. Това бе неизбежно, понеже при организацията на разнородния по характер материал се търсеше максимално окрупняване и обобщение. В края на книгата е даден Азбучник на авторите – с био-библиографска справка и фотография на всеки от творците, за да е възможно по-живо представянето им. Така онасловени, разделите изразяват идеята да се покажат текстове на хора от различни поколения и възрасти – живи или вече покойници, чиято памет свято пазим и чиито работи помним.

Различни като светоусещане и натюрел са нашите автори. Всеки от тях борави със свой специфичен език и инструментариум. Оригинални, новаторски, разчитащи на експеримента, или обратно – в по-традиционно звучене, текстовете им засягат актуални и вечни, универсални проблеми. Поставят важни за човека въпроси и търсят отговори. Иззад думите често прозират натрупана с годините мъдрост, премислени и усмирени болки, тъга. Но силно е и упорството да се продължи и отстоява следваният път, деликатно или пречупено през чувството за хумор, да се покаже доброто решение. Жива е волята да се мечтае, не секват копнежите по любов и щастие. Пълнокръвна и многобагрена е картината за света, която авторите градят. В преливането на спомени и блянове, на правдоподобно и въображаемо, реалистично изображение и фантастика, на философски размисли и научни наблюдения, текстовете формират един окрупнен модел, в който главно действащо лице е творческият човешки дух. Сборникът предлага още и любопитен лирически диспут/двубой: съревновават се Наско Енев – Римпо, с „Пък сетне до мен приседни“ (с. 41), и Славян Йоргакиев – с „Нарисувай ми душа, художнико“ (с. 51). Подтик за художественото съревнование помежду им е стихотворението на Надежда Захариева „Сълза“ („Нарисувай ми, художнико, сълза…“), по-известно като песен, по музика на Александър Кипров и в изпълнение на Лили Иванова. Кой от двамата автори е постигнал по-добра вариация, оставяме читателите да решат за себе си.

По една или друга причина, в изданието не присъстват текстове на личности, знакови за Сдружението на писателите. Липсват текстове на живите още учредители на организацията – Георги Бербенков, Илия Топчиев, както и на дългогодишните ни членове – Иван Едрев, Петър Стойков, Милена Белчева, Димитър Ефремов и други. Всред покойниците не са споменати Атанас Стоев, Васил Дачев (14.01.1932 – 5.11.2020), Димитрина Якимова, доц. д-р инж. Кирилка Стойнова, Антон Карбов. Неминуемо пропущам мнозина – и живи, но и от отишлите си вече, за което моля да ми бъде простено…

Заглавието на сборника – „Творчески килватер“, построено във валсиращия ритъм на дактила (\UU), е търсено и преднамерено избрано. Свързано с морето и с пулсациите в социокултурния живот на град Варна, провокативно и метафорично, то е съградено около опорното понятие „килватер“ (от нидерландското kielwater – кил и вода). Понятие, означаващо дирята, следата от вълните, която плавателният съд оставя при движението си. За морските хора е познат и специфичен „строй килватер“ (килватерна колона), при който корабите се подреждат на зададено между тях разстояние, в определена дистанция един зад друг (в килватера един на друг). Мислено в преносен смисъл – като диря, следа от творческата деятелност на писателите и създадените от тях художествени текстове, но и като системност, премереност и/или времева (строева) последователност в дистанцията между различните прояви, като регулярност в публикациите и общението с читателите, понятието „килватер“ изразително отразява същността на книгата – сборник, който увенчава дългогодишната и устойчива жизнеспособност на Сдружението. Съчетавайки и надграждайки преносните смисли на „кил“ и „вода“, обобщеното понятие „килватер“ носи в себе си името на вестника – КИЛ. Превръща се в образ-символ за духовните стремления и нравствено-етичните послания на писателите към техните читатели.

За нас най-важно е, че вестникът е жив и че с достойнство чества своята 30-годишнина. КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) има увереността и надеждата, че ще продължи своето плаване и полета си в селенията на духовното и красотата. Доказателство е книгата „Творчески килватер“, чието заглавие е художествено обобщение, нишка, която вплита и взаимообвързва двете издания – вестника и новия сборник на Сдружението на писателите – Варна. И не се съмняваме – нашият „Творчески килватер“ ще остави диря и добър спомен в душите на читателите си.

А вестник КИЛ („Култура, Изкуство, Литература“) се отправя към следващото си десетилетие. И дано всички ние, членовете на Сдружението на писателите – Варна, да имаме сили и упорство за неговото по-нататъшно творческо пътуване. Всякога да имаме своите „седем фута под кила“, и да не секва връзката между пишещи и четящи!

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Георгиев 2015а: ГЕОРГИЕВ, Кирил. Близки върхове. Спомени. Варна: Издателство „Онгъл“, 2015. ISBN 978-619-7079-50-0. – 48 с.

Георгиев 2015б: ГЕОРГИЕВ, Кирил. Сезонът на спомените. Новели. Варна: Издателство „Онгъл“, 2015. ISBN 978-619-7079-57-9. – 140 с.

Цанкова, Илиев 2011: ЦАНКОВА, Веселина; ИЛИЕВ, Марко. Летопис на извисената духовност. 20 години Сдружение на писателите – Варна. Варна: Издателство „Морски свят“ ООД, 2011. ISBN 978-954-8493-17-8. – 60 с.

Текст и снимки: Ваня Колева, гл. реадактор на в-к КИЛ

На заглавното изображение: Ваня Колева Колева – по време на четене за 11 май – деня на Светите равноапостолни Методий и Кирил, който е възприет за празник на вестник КИЛ

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.