Георги Чепилев: Има ли място българският комикс в новата световна икономика?

05.06.2023
Снимка 1

„След разпадането на комунистическия тоталитаризъм и концлагерите разтвориха вратите си – българите искаха да видят, че другите се радват за тяхното освобождение, че им признават страданията. Но тези очаквания бяха осъдени на разочарование. Защото най-безочливите използвачи изведнъж станаха невидими, като по чудо. Освен това нямаше кой да чуе жалбите на жертвите – извън страната, в свободния свят съвсем не приеха с отворени обятия търсещите работа тълпи. След падането на Стената не настъпи справедлив и хармоничен свят, а джунгла в която съмнителни личности бяха готови да продават всичко на каквато и да е цена”.

„Един от най-коварните аспекти на комунизма е подронването на самото понятие за обществено. Комунистическата идеология поставя колективното над индивидуалното и вкарва отделния човек в редица институции и организации. Тъй като тези инстанции са за надзор и контрол, за това днес всяко сдружение е ненавистно и подозрително”.

„Как да си възвърнем доверието в обществените инстанции, след като в продължение на 45 години сме се съмнявали в тях? Когато биват отстранени наложените от Партията и корумпирани бивши ръководители, кой идва на тяхно място? – Най-властолюбивите! А хората които преди са били отстранявани репресивно, остават и днес встрани, защото се гнусят да се впускат в едно съмнително състезание. Затова общо взето новите действащи лица на политическата сцена не будят безрезервно възхищение”.

„По време на комунизма ми се струваше, че е достатъчно полицейският режим да падне, лицемерието на институциите да отмре, за да тръгне всичко добре. Сега си давам сметка, че съм бил твърде наивен и че пораженията, нанесени от комунистическата система са по-сериозни, отколкото си мислех. Подобно на заобикалящата ни природа, която се оказа дълбоко замърсена и увредена, пораженията върху обществения живот и душевността на отделния човек не могат да се излекуват просто с премахването на политическия режим или няколко индивида”.

-----

Тези фрагменти из книгата „Цветан Тодоров за България” разясняват защо днес българските комикси продължават да търпят пълно фиаско. Защото артистите от една комунистическа страна, която изискваше идеологическо подчинение и вербуване в служба на Партията, бързо се замаскираха и днес продължават да тровят културната атмосфера. И днес те продължават да са щедро платени и строго контролирани, с цел да работят върху материализирането на обществените единици. Опит за материализиране на обществото започна в социалистическите общества.

Но в социалистическото общество всеки писател трябва да пише по поръчка. А писаното по поръчка изражда таланта, характера на твореца и имаме на лице една изродена литература, защото всеки нов ден носи нови изненади и днес написаното самият утрешен ден изобличава, опровергава и прави непотребно в съкровищницата на творческата мисъл.

Разсъждавайки върху цитираните мисли на философа Цветан Тодоров, прецених, че е необходимо да се сравнят комиксите на различните индустриални общества в периода от Втората световна война до края на 80 –те години. Защото тези общества се различават помежду си по своите ценностни системи и главно по отношение на парите. В зависимост от това те се разпределят на четири групи:

1. Страните от бившия съветски блок

2. Скандинавските страни

3. Страните от Западна Европа

4. Страните от Северна Америка, Канада и Австралия

Така в държавите от социалистическия лагер бе прилаган методът на централното планиране и предимно с държавна собственост (частната бе забранена, т.е. придобиването на пари не представляваше основна цел на поданиците). По време на социализма в България имаше само едно-две издания за комикси, централизирани в столицата.

В скандинавските страни (Швеция, Финландия, Норвегия и Дания) икономиката беше смесена – от полусоциалистически тип със значителен дял на частния сектор. Макар властта на парите над умовете да бе значително по-голяма, ценност бе държавната работа и спокойствието. Българските комикси след падането на Стената,  трябваше на първо време в естественото си развитие да последват скандинавския опит. Разбира се у нас той бе приложен изкривено: издателствата едновременно бяха ту държавни, ту частни според лични интереси.

Страните от Западна Европа имат най-класическите комикси и най-класически капитализъм. Комерсиализацията на живота бе на високо равнище (частният сектор обхващаше 80% от националното стопанство).

И накрая е групата на либералния капитализъм – в тези страни държавен сектор практически не съществува. Транспорт, образование, болници, енергетиката и дори печатането на долари се намират в частни ръце. В САЩ всеки човек иска да стане Чичо Скрудж, т.е. да бъде милионер. Влиянието на парите върху съзнанието на хората е тотално – когато Анди Уорхол е смъртно ранен, водачът на линейката, за да пусне сиренета, се пазари за 15 долара допълнително заплащане.

И тъй като Америка победи в Студената война, нейните икономически принципи и народопсихология се разпространиха задължително по цялото земно кълбо.

Българските автори на комикси от забрана на частна собственост през социализма и партийно идеологически поръчки, бяха поставени в условия на либерален капитализъм – без държавен сектор. В България през прехода последни се приватизираха издателствата, което даваше възможност за духовна проституция в сферата на комикс изкуството.

Грешката на тези приватизатори е, че си поставиха за цел пазарна икономика, вместо от старата социалистическа, командвана икономика, да преминат към реална икономика. Парите станаха достатъчно основание някои хора да загърбят закон и чест, традиции и достойнства, истина и справедливост. Тия неща не са писани в правилника на пазарната икономика и защото отиде твърде далеч водена от беззаконни желания, трябва да се нарича позорна икономика.

Напълно естествено се налага днес въпросът: ще има ли въобще български комикси в новата световна колективистична пазарна икономика и как ще стане преходът, след като у нас нещата не се задвижиха навреме или съответно се задръстиха?

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.