19.11.2020
Галерия Резонанс представя Лора Пармакова Утопия 20 ноември - 14 декември 2020 Вернисаж: 20 ноември 2020 от 16.00 до 19.00 часа ► Клетката се захранва от фината енергия, човешкия дух поставен в рамките на реалния свят. Тя е в безмълвна, непрекъсната борба за самосъхранение и пречистване. Стреми се към висшата същност, чертаеща необятното. Вход е към друга форма на разумен живот, концентриращ енергията на времето, което ни пренася в друго измерение, неподвластно на човешкия разум. Лора Пармакова Разчупените рамки отприщват поток. Мисълта се пречиства в необятното. Няма време. Има място, което е не място. Невероятно не място, но възможно. Неразбрано, но желано. Не място, което се таи в...
прочети повече...
19.11.2020
"Оплети и разплитай" е роман за умните деца, но и за възрастните, които обичат хубавата детска литература. Книга, в която има много ритъм, плътност и пищност. Можеш да я четеш изречение по изречение или да я изгълташ наведнъж. Може да я отгръщаш и да си я припомняш много пъти. Можеш да се разпознаеш в образите, във фантазиите и в ситуациите. Както всяка добра книга, така и „Оплети и разплитай” говори за най-големите неща в живота и смъртта, като разказва семейна история. Читателят доброволно и внезапно става герой на книгата без дори да усети, защото в нея няма и грам поучителност, фалш или маниерност. Финалът й е пълен с надежда – точно както трябва да се пише за красиво тъжните неща. Това...
прочети повече...
18.11.2020
Превод от френски: Александра Ивойлова ВИСОКО Високо горе синевата отива в необята, разяждана във края долу от жълта светлина – заплашена на своя ред и тя от ивицата огън, който я поражда, удвоена от една следа във черно. Възпламенява се денят – да се превърне в нощ. Викът това е, стаен във тишината – живот в очакване на своя час. Кога и как – едва ли знае, ала ще дойде може би сред нас. Кръвта човешка възкачва своя кръст – и пада пак, разстила се във равна черна пръст. Полегнала и черна е кръвта – защото е била червена и изправена. Илюстрация: © Георги Чепилев СЪЛЗАТА И ОКОТО Сълзата мисли за окото, което е напуснала. Без нея то е тъй самотно. Тя водния си път поема – ще предизвика своята...
прочети повече...
16.11.2020
Националната галерия представя Д-р Гатев Това съм 17 ноември 2020 – 10 януари 2021 Вернисаж : 17 ноември 2020, вторник, от 17.00 до 20.00 часа Квадрат 500, пл. Св. Александър Невски ► Изложбата „Това съм“ е подготвена специално за Квадрат 500 като своеобразно продължение на представения в зала „Райко Алексиев“ преди няколко месеца проект на д-р Гатев с куратор Йово Панчев „Това е“. Под формата на цялостно произведение "Това съм" поставя базовата тема за взаимодействието между обществото и изкуството, като предлага отговор на зададените по-рано тази година въпроси, свързани с липсата на универсален художествен модел. Галентин Гатев, известен в художествените среди като д-р Гатев, е сред...
прочети повече...
14.11.2020
Комикс от Брюксел предсказа бягството на смъртоносен вирус от китайска лаборатория. Вирусът застраши живота на милиарди и дори нарисува Европейския съюз като герой зад възстановяването на света. Комиксът „Infected“ (Заразен), финансиран от Европейската комисия и отпечатан през 2011 г, предвижда днешните събития цели девет години преди 2020 г. - глобално блокиране, наложено след изтичане на болест B1049 от китайско тестово съоръжение, което извършва експерименти със смъртоносни патогени. Подобно на пандемията на коронавируса, измисленият вирус се предава от животни на хора, преди бързо да се разпространи по целия свят чрез международни пътувания и търговски връзки. Тъй като инфекциите се...
прочети повече...
12.11.2020
Представяме на Вашето внимание рисунки с перо по литературни произведения, публикувани в сайта „Диаскоп“ през периода 2013-2020. Оригиналните рисунки са избрани според настоящата тема на Есенния салон „Междинни форми“ и са подредени в три части: „Мишени“, „Самота“ и „Безгрижие“. Пет фрагмента за разказ Първа публикация: 07 октомври 2014 година Вървяха бавно. Той, обгърнал раменете ù, нежно я водеше по заснежената улица. Очите му бяха ласкави, уверено-властни. Тя, отпуснала глава на рамото му, дишаше учестено. В сияйния ù поглед се таеше неувереност и надежда. Спряха пред входа. - Поканен ли съм? – усмихнат попита режисьорът. Сърцебиене. Беше поканен. Вече в стаята, един кратък поглед и......
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!