04.06.2020
До появата на Биньо Иванов в българската поезия не сме наблюдавали такава игра на идентичности – пълноценна игра в съвършените ѝ форми: ...сред ден, аз и динята да седнем, рожби две от сладък сок и глина... В поетическата представа, равнопоставени по значение и събитийност са двете „рожби“, божествено изваяни от сокове и глина. Тази „наивистична“ идентичност, извлечена от тръпчивото усещане за тленност и вечност, в стиховете му стои по-истинска от суровите доказателства за философските измерения на битието. В това се откриват близости с поезията на Александър Геров. Особено в стихотворенията, в които Биньо Иванов се противопоставя на войните по света. И Александър Геров, преживял...
прочети повече...
03.06.2020
„Чувство към морето” е роман за живота на хората в крайбрежен град. Сред тях понякога преминават малко странни и ексцентрични персонажи, влюбени и самотни, които осъзнават, че докосването до морето е единственият и сигурен изход за тях. Морето е животът на болния капитан, който се радва всеки път, когато намери сили да стигне до кея, да види вълните и да изложи лицето си на ударите на ледения вятър. Московчанката Дина се измъчва от нещастна любов. Тя пристига в крайбрежния град, открива морето и музиката, и се оказва чужденецът, който спасява жителите от силен ураган. Емоционалните описания ни пленяват и отвеждат на нереално пътешествие, в което съпреживяваме всяка отделна ситуация и...
прочети повече...
03.06.2020
Седя във тъмен ресторант. Венец и връх в хранителна верига. Полу-започнал и полу-приключил. Изключил сетивата си преситени, предъвквам спомени. Отпивам вино, чийто сок са мачкали краката на богини. Преситен съм и търся нещо ново. Ръцете ми почти докосват невидимите в тъмното блюда. Дочувам шумолене. С него отронен стих и музика и песен. Поръчвам бързо цялото меню. Не мога да избирам. Нека избрани бъдат всички ястия. Те спомени са – нека ги опитам. ТЯ Сервира ми с ефирните движения на топъл вятър в морска тиха нощ. Напред. Назад. С надеждата да свърши работната си смяна и да види лицето на заспалото у тях дете. Не бързам да я викам. Припомням си спокойно всяка хапка и всяка глътка щастие...
прочети повече...
02.06.2020
Първа публикация 18 февруари 2015 година В рубриката: "Идея за комикс" Един различен поглед върху творчеството на писателя, чието име е станало нарицателно в областта на сексуалната психопатия и бележи отклонения, при които причиняването на болка и унижение носи наслада и радост. ► Нощ е, фенерите все още светят по улиците, а вратите на къщите стоят отворени. Снегът пада като облак и покрива всичко. Пламъците на газта се прибулват сякаш от дантела, през чиито пролуки прозират фантастични цветя. Луната свети без звездите си наоколо, бледата й светлина не успява да проникне през снежния обилен пух. Северният вятър вихрено го завърта, но не е в състояние да пробие тежката бяла завеса, която се...
прочети повече...
01.06.2020
Националната галерия и Българският фонд за жените представят Музей на жената Частна колекция на Алла Георгиева В рамките на проекта "Всичко (ни) е наред" 3 юни – 30 септември 2020 Къща музей "Вера Недкова" ул. 11-ти август 2, ІІ етаж ► ВАЖНО Във връзка с въведените в страната противоепидемични мерки в изложбата ще се допускат до 7 души едновременно при задължително носене на предпазни маски. При струпване на посетители те ще трябва да изчакват реда си пред сградата. Изложбата не се препоръчва за лица под 16 години. ► 3 юни, сряда 16:30 ч. – Онлайн откриване, директно излъчване в: www.facebook.com/NationalGalleryBulgaria www.instagram.com/nationalgallerybg 3 и 4 юни, сряда и четвъртък...
прочети повече...
31.05.2020
Наименованията на някои български издания като „Илюстровано четиво“, „Картинен вестник“, или определението „История без думи“, „История само с една дума“, „Приказливи картинки“ и пр., дават представа за отношението между образ и слово. Според естетиката на Хегел архитектурата и скулптурата са най-материалните и тежки от изкуствата, а поезията и музиката най-духовни. Преходът от живописта към литературата е областта на комикс изкуството и заради това полюсите са образ и слово, а при журналистиката – таблоид (водещи са изображенията) и вестник. Отчита се какви са спирките за погледа – текстови или предметни. Най-класически образец за равновесие между образ и слово е серията от изображения с...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!