ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: 83 год. от публикуване на романа в картини „Златният век на българите”

20.02.2024
image

На 12 февруари 1941 год., в 1 брой на специализираното издание „Ром стрип” , започва да се отпечатва български исторически роман в картини. Ясно се разчитат инициалите СЗ или СКЗ и с тях автора на „Цар Симеон и Златният век на българите”, влиза в описа на историята на българските романи в картини. Заглавните страници на някои от следващите броеве, са подписани със същите инициали. С това определение автора не влиза в международната енциклопедия “Lambiek”. Но при по-внимателно вглеждане се забелязва грешка, посочваща името на художника. Не следва да се счита, че художника нарочно е зашифровал името си, обаче в този случай от „Диаскоп” взехме решение да не публикуваме интересуващото име....

прочети повече...

Красимир Линков: Енчо Пиронков. Пластики от дърво

12.02.2024
image

Има ли табу върху темата за голото женско тяло? Очевидно за изкуството и за цялата негова история – не. Виждаме го (голото женско тяло) в праисторията, в наследството от древните цивилизации, от Ренесанса до днес. Венери и не само. Употребата на този образ е дълбоко лична и всеобхватно масова. В случая с дървените пластики на Енчо Пиронков е дълбоко лична, интимна и въпреки че сме допуснати до тях, е замъглена за нас чрез анонимността на техния адрес. Последното нещо е тяхната конкретност. Никога не е същото, което е предписано на тези образи. Те са малките-големи бягства, творчески отдушник за артиста. Най-дълбоки чувства, споделени чрез длетото на материал, който има своя мълчалива душа и...

прочети повече...

Проф. д-р Марин Добрев: Марио Жеков (1898-1955) в изкуството

30.01.2024
image

За него през 1934 г. именитият майстор на акварела Константин Щъркелов възхитен пише: “В тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море – да ни открие душата си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…”. Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-изтъкнатите майстори на морския пейзаж. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България. Роден е на 16 октомври 1898год. в Стара Загора. Тук получава средното си образование, тук...

прочети повече...

Съкровищата на Европа

28.12.2023
image

СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: "Успение Богородично" СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: "Бурлаци на Волга" на Иля Репин и окованият герой "Свети Георги" от Мантеня: Воин-пешак и змееборец, победител над злите сатанински сили СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: Марко Пино да Сиена (1520 - 1587) и "Възкресение" СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: "Художникът Николай Ге и неговата прочута картина "Що е истина?"". Иисус Христос като революционер и апостол на бедните" СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: "Виторе Карпачо (ок.1455/65 – ок.1526) - Майсторът на раздвижените фигури" СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: Празникът на светлината и мистичната живопис на Ел Греко „ВЕЛИКИЯТ ТЪРНОВСКИ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ”: Подготвя се изложба и роман в картини с рисунките на...

прочети повече...

Надежда Г. Тодорова: Circulus vitiosus на девиантната реалност. „Уроците на Блага“ на режисьора Стефан Командарев

21.12.2023
image

„Уроците на Блага“, режисьор Стефан Командарев, България/Германия, 2023 Филмът „Уроците на Блага“(2023) на режисьора Ст. Командарев опредметява двете страни на една реалност – историческата действителност на прехода в нейните социални измерения и личностните деформации на хората, живеещи в тази действителност. Сюжетът е фокусиран върху съдбата и решенията, които е принудена да вземе пенсионираната учителка Блага (Ели Скорчева), но филмовият разказ се простира и обхваща и психологическите механизми на тъмната страна на човешката личност. Пулсът на престъплението. Образът на главната героиня тук носи дълбок аристократизъм, крехкост на рефлексията и многозначност на символа, които не винаги и...

прочети повече...

Николай Нейчев: Проблемът за времето в ПЕТОКНИЖИЕТО на Ф. М. Достоевски (Хронос. Кайрос. Вечност) III

19.12.2023
image

Глава четвърта Кайрос срещу Хронос в романа „Бесове“ „…аз живея само по календара, всяка моя крачка е пресметната по календара“ (думи на Лиза от „Бесове“) Първа част тук Втора част тук Струва ни се, че горните аналогии между текстовете на Чети-Минеите и романа „Бесове“, стигащи дори до буквални репризи, би следвало да изключват възможността от случайни съвпадения. Разбира се, тук не можем да говорим за конкретни и директни „заемки“ от срана на писателя, а по-скоро за художествено претворяване на житийния дух в напрегнатата апокалиптична атмосфера на творбата. Казано по друг начин, житийният метатекст „тече“ паралелно на романовия и контрастно осветява неговия глъбинен идеологически дискурс...

прочети повече...

1..15 от 3232