06.02.2026
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ► Първа част тук Предлагайки на читателя своя прочит на баладата ,,Хаджи Димитър‘‘, бях водена от идеята чрез сравнение между двете най-значими Ботеви стихотворения да проследя моментите в текста на ,,Хаджи Димитър‘‘, които намират продължение само в оригинания вариант на ,,Обесването на Васил Левски” (,,Дякон Васил Левски‘), но не и в редактирания. Именно сравнителният анализ е онази опорна точка, която ни отправя към смисъла на форма и съдържание. А този смисъл е плод и на скритата логика, която не може да бъде постигната само по пътя на чисто литературния стремеж. Жив е, той жив е! – не е ли уникално това утвърждаване в смъртта; това утвърждаване на живота чрез...
прочети повече...
04.02.2026
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ► „Златю Бояджиев - виденията на великия майстор“ излиза по повод 50-годишнината от кончината на големия български художник, която се навършва на 2 февруари 2026 г. По думите на автора Димитър Пампулов, книгата не е „животопис в буквалния смисъл“, а нещо много повече – „по-дълбоко и по-осмислено проникване в един трескаво преминал живот“. Ето какво какво споделя Пампулов за своя труд: „Хилядолетната крепост на българския дух се е градила върху знайни и незнайни пилони. Бурите не ги отнесли, а ги закалили като заровена в земята стомана. Един от тези свещени стълбове, побити насред Пловдив, е Златю Бояджиев – вулканична сплав от талант, интуиция, интелект; господар на...
прочети повече...
02.02.2026
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ► Изминаха повече от три години, откакто в кратко интервю по БНР Боян Ботйов, председател на Общобългарската фондация „Христо Ботйов“, обяви резултатите от приключилата графологична експертиза на Ботевото тефтерче. Тя, както стана ясно, недвусмислено показва чужда намеса в оригиналния текст на стихотворението „Обесването на Васил Левски“ („Дякон Васил Левски“). Водещата журналистка беше видимо впечатлена от съществените различия между двата варианта и не скриваше удивлението си (явно оригиналът беше непознат за нея). Помислих си, че споменатият факт ще разбуни духовете в литературните среди и в крайна сметка истината ще възтържествува. Вместо това – чуха се странни...
прочети повече...
29.12.2025
Оноре Домие (1808-1879): Служители на правосъдието Галерия "Златен ключ": Оноре Домие (1808-1879) и зелените листа на надеждата Съкровищата на Европа: Едгар Дега, детството на свети Йоан Кръстител в пустинята и самовластието на Семирамида Антоан Вато, кралят на живописта за своето време, често рисувал по поръчка св. Николай Чудотворец Художествените ателиета през вековете: Средновековните художници от Източна Европа СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: "Успение Богородично" СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: "Бурлаци на Волга" на Иля Репин и окованият герой "Свети Георги" от Мантеня: Воин-пешак и змееборец, победител над злите сатанински сили СЪКРОВИЩАТА НА ЕВРОПА: Марко Пино да Сиена (1520 - 1587) и "Възкресение"...
прочети повече...
19.12.2025
ОТЗИВИ, РЕЦЕНЗИИ, МНЕНИЯ ► Езерото като вертикална мъртва бездна от Античността насам в опозиция на морето като безкраен жив хоризонт, езерото-пещера, вместилище на неподвижността, чийто край са горите и полята (други любими романтически топоси) срещу вечното движение – морето; locus horribilis – пътят към отвъдното, през който минават Дионис (в търсене на майката), Еней (в търсене на бащата) и Орфей (в търсене на любимата) срещу locus amoenus – водният хоризонт на боговете, преплуван от аргонавтите (в търсене на предопределението), Одисей (в търсене на родината), Колумб (в търсене на новото); езерото – от вход към отвъдното до сакралното място за медитация и профетизъм на откъснатия от...
прочети повече...
09.12.2025
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО ► Кои са водещите киносалони в Пловдив през 1920-те и 1930-те години? Кои български игрални и документални филми от периода са заснети тук? Кои режисьори и актьори от ранното българско кино произлизат от Пловдив или свързват творчеството си с града? Kou филмови списания се издават и kou големи българсku кинопредприемачи започват кариерата си „под тепетата“? На 18 u 19 дeкември 2025 г. от 17.00 в конферентната зала на Изложбена зала „2019“ към Градска художествена галерия - Пловдив учени от сектор „Екранни изкуства“ на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науката ще представят своите най-нови изследвания, посветени на темата „Пловдив в ранното...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!