04.03.2026
ПОЕЗИЯ ► *** Онази първична, най-стара алхимия. Когато ми липсваш, готвя. Загребвам съставките с дървена шпатула, набухвателя на очакването смесвам с резливото мляко на радостта, въртя се из кухнята, пея, разговарям наум със тебе. Постепенно всичко изчезва, тогава идва другият въздух, просторът, който сме дишали, съвпадът на бенките и страховете ни, умълчаването. Тършувам из стъклениците с подправки, танцувам и плача с дафиновия лист и черния пипер, с розовата сол и сладкия корен, с тревите и преобръщането на сърцето да дам вкус на живота, в който така неутешимо ми липсваш. Да те стигне вкуса на думите ми, да прекатури разстоянията, света да прекатури, да ме положи завинаги в тебе. ***...
прочети повече...
28.02.2026
ПОЕЗИЯ ► В новата стихосбирка на Петър Чухов се откриват някои от важните особености на неговия поетичен почерк, които го правят разпознаваем – лаконизмът, преобръщанията, неочакваните поанти, поетизирането на всекидневното. Но въпреки това тази книга е някак различна, по-притихнала, по-тъжна, по-отказваща да тушира страховете. Може би защото срещата с другото човешко същество в нея е по-категорично отложена, прегръдката и сливането са по-невъзможни и даже в съня преплитането не се случва. Целенасочено отстъпеното място на леглото остава празно. Амелия Личева *** – Не си приписвай мои думи – каза стихотворението. – Аз наистина я обичам, а ти си просто поет. РАЗДЯЛА Да се разделим? Добре. Но...
прочети повече...
25.02.2026
ПОЕЗИЯ ► От години съм запленен от поезията на Петър Чухов. Допада ми пестеливият изказ, дълбочината на мисълта и кристалната яснота на посланието. Всичко това читателят ще открие и в тази стихосбирка, която бих определил като връх в богатото творчество на един автентичен поет. Цочо Бояджиев *** Не знам защо но винаги спя в края на леглото така до мен има достатъчно място понякога за любовта понякога за съня понякога за Бог макар че съм забелязал – и той винаги спи в края на леглото *** Важното е да вършиш нещо да ходиш на лов да рисуваш или пък да пишеш стихове така по-лесно ще мине зимата по-лесно ще мине животът ще ти мине като на куче *** – Да ти направя ли автопортрет? – попита с...
прочети повече...
23.02.2026
ПОЕЗИЯ ► АКО ИСКАШ РАНАТА ТИ ДА ЗАРАСНЕ, СПРИ ДА БЪРКАШ В НЕЯ Тома Неверни съм и бъркам в раната с пръст просто искам да се уверя че тя е там и пулсира че е истинска и аз не сънувам че тази сутрин след закуска ти наистина взе вилицата заби я в сърцето ми и каза обичам те И аз ти повярвах: В тъмното не бе видяла че вилицата свети в твоето сърце НАДЕЖДА птицата която пратих да търси земя се върна с косъм от косата ти ПРЕДАТЕЛСТВО горещо пладне слънцето посича тялото и сенките ми стават две едната продължава с мен другата остава да те чака Стихотворения от новата книга на Рене Карабаш "Някой ме вика по име" Издателство Жанет 45 (2026) Оформление и корица: Люба Халева Меки корици, 80 страници...
прочети повече...
22.02.2026
НОВИ КНИГИ ► Животът е сън и тези, които не могат да танцуват в ритъма му и да издържат, не могат да изпитват чувства. (И. Ед. Р.) „Любов без сърце“ е класически любовен роман от Филипините, който представя интимен портрет на живота в променящата се и консервативна Манила по време на американското колониално управление. Разкриват се историческата атмосфера и романтична история, която засяга темите за любовта, брака, прелюбодеянието, неверността, предателството, омразата, отхвърлянето и прошката. Авторът проследява живота на млада жена, бореща се с вечен проблем: разбито сърце. Тя е съкрушена от мъж, на когото е смятала, че може да се довери. Докато е още в гимназията, Села е въвлечена в...
прочети повече...
22.02.2026
Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► ПЕТЬО НА МОЯТА ПЕТЯ Чувствата ми са изчезнали като рис. Казват, че са ги видели да се връщат само в Северозападна България. Снимали са ги на див връх край Трън. Обезболени са от транквиланти в моя есенен, февруарски студен Бургас до каменната мама носорог на края на мократа ми морска градина проблясват в последни капки искри звезди мокри, мокри светулки гаснат, гаснат и заспиват в ярко-червена скарида, в чинията помежду ни във ваната, в която разливаме червеното вино за с-помен и никога никога повече няма да вземем вана заедно, червена от раните, прорез по вените - кръвта, изтръпването защо да спират, защо е нужно да възкръсва пролетта ми преди помена ми...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!