Двуезичната книга „Българин“ на Ивайло Балабанов ще отбележи 80-годишнината от рождението му

16.04.2025
image

Сборникът ще бъде представен специално в Хухла, родното село на автора, на 21 септември т. г. по време на ежегодния културен фестивал „Мистериите на Хухла – 2025 “ „Българин“ е заглавието на новата двуезична книга на Ивайло Балабанов /1945-2021/, която се подготвя за печат в чест на 80-годишнината от рождението на незабравимия поет. Идеята се роди по време на традиционния културен фестивал „Мистериите на Хухла – 2024“. Екипът, който ще осъществи издаването на българо-английската стихосбирка, е малък, но посветен: ст. преп. Свилен Колев, дългогодишен преподавател по английски език в Техническия университет-Габрово и преподавател към катедра „Англицистика и американистика“ във...

прочети повече...

Д. Х. Лорънс: Стихотворения за самотата и уединението

12.04.2025
image

"Не е хубаво да се отърсиш от собствената си самота. Трябва да ù останеш верен през целия живот." Д. Х. Лорънс Poetic Outlaws 04. 04. 2025 Превод от английски език: Юлияна Тодорова Д. Х. Лорънс, всепризнат заради романите си, е бил и поет, писал много за самотата, самовглъбяването, смъртта и връзката на човека с природата. Преживяното време в северната част на Ню Мексико, близо до Таос през 1920те, още повече задълбочава тази тематика в поезията му, докато търси убежище далеч от индустриалния свят и вътрешното си безпокойство. Поезията на Лорънс населява трудното пространство между уединението като изгнаничество и самотата като прозрение. Тази самота е едновременно бреме и освобождаване -...

прочети повече...

Вангел Имреоров: Отмиване на тъмнината II

09.04.2025
image

Всяко стихотворение е едновременно рана и зарастване, край и начало и ни припомня радостта от изкуството, което не дава еднозначни отговори.” Виолета Кунева * * * Не можеш да бързаш Мостът, по който стъпваш, едва се държи. В джобовете ти има камъни, в очите ти сълзи. Но ти продължаваш да вярваш, тежиш колкото своята надежда. Ледено небе над теб, пламтяща река под теб. Време е. * * * Август ме учи да произнасям нови думи, да търся топлината ти другаде и да мечтая на нов език. Въпреки това ти оставаш посоката на вятъра в началото на есента. * * * Какво ми остава сега освен моя собствен живот? Аз не искам да притежавам нищо повече от цялото небе. И ако трябва да платя с нещо да откупя тази...

прочети повече...

Владислав Христов: Маслен нос

08.04.2025
image

* * * в началото се разделихме на две някой каза не е честно после се разделихме на три пак имаше недоволни постъпи предложение нека се разделим на четири предложението не беше прието накрая всеки остана сам със себе си ето сега войната може да започне * * * недоспали сме тази сутрин вятърът пили темето на дюните от снощния огън намираме две шепи пепел количеството което остава след кремиране на човек дълго търсим първите съчки за новия огън заобиколени от вода камъни и спящи тела * * * еволюцията ни връща назад да си припомним приматите роднини и споровете за парче месо мъжът излиза на лов няма го с дни с месеци с години жените и децата се въртят край огъня неусетно остаряват между грижи...

прочети повече...

Вангел Имреоров: Отмиване на тъмнината

06.04.2025
image

„Лирическият герои в „Отмиване на тъмнината" върви загледан в небето, в миналото, в себе си, в отношенията си с други хора. Той търси своя дом и своето място, в което да остави отпечатък. С изследвани емоции и философски наблюдения, напоени от дъждовни капки, тези стихотворения оставят отпечатък, оживяват и политат.” Катерина Стойкова Картичка Затварям очи, за да те видя отново. Където и да отида, вече ме няма. Отсъствах от безброй красиви места. Цяло лято небето изстива над главите ни, ти живееш в моята, аз другаде. Дните продължават. Единбург Най-сетне ще научиш имената на цветята, ще започнеш да познаваш птиците и ще разглеждаш дълго улиците на този северен град. Най-сетне ще намериш в...

прочети повече...

Александра Ивойлова: Затваряне на кръга

05.04.2025
image

Плъзгаме ли се по повърхността, без поглед за истинската същност на нещата – и гениалната творба се превръща в клише. Нека животът ни бъде далеч от клишираните представи за него. Александра Ивойлова * * * Защо поетите изписват свойте стихове върху цигарени кутии, върху покривките на масите и по запотените стъкла на късни влакове? Навярно са безименни така пред хляба и пред виното и пред онези дълги свечерени пътища. Когато вдишват свойто вдъхновение – навярно тъй се сливат със света – и той се вмества целият в душите им. ЮНОША Ако можеш от любов този свят да напуснеш, то е, защото знаеш: тъй силно сърцето ти свети, че мракът не ще те достигне оттатък. АКО ИМАХ БРАТ Ако имах брат на...

прочети повече...

1..15 от 3232