08.12.2025
НОВИ КНИГИ ► Наясно с „дантеления мазохизъм“ и механизмите на тъгата, новата книга на Нинко Кирилов крие в подмолите си усещането за непрекъснатост. Животът като сблъсък на чупливости, но и като приемане, че всичко продължава, всичко може да продължи и „тогава ще си кажеш, че си струваше“. Милост, тънка ирония, малко ноар и малко от фаталистичната готовност да признаеш – твоята плахост не е излишна. Ина Иванова ЕЛЕНИТЕ НА ТИШИНАТА елените ще дойдат след края на света ще подслонят лъжите ни в душите си ще бъдат слънчеви фрактално съвършени и чупливи като очи на неродени дъщери след края на света елените ще дойдат по-уплашени дори от нас ще бъде събота или ноември все едно ще има таен нов...
прочети повече...
07.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► *** Грее в прозореца есенна луна – там са очите ми. Погледни луната, далечни приятелю – погледни ме в очите. *** Смехът ти е вятър, лицето ти – облак... Но защо твоето име се превръща в сълзù? *** Вечен бряг... А реката е лазурна – най-прекрасното и светло огледало на небето. Ах, реката е лазурна. Как бих искала в сърцето ù да бъда – там, сред синята, небесната бездънност! Ала сянката ми само във водите ù се гмурва. И стоя така, стоя сама – все на моя вечен бряг... Фотография: Александра Ивойлова Александра Ивойлова в Диаскоп Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2025 © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно...
прочети повече...
04.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► Вече спадам към невидимите на възраст жени. Движа се, имам ръце, крака и нова прическа, но минавам за фон заедно с храстите, отлепените плакати и оградите. Очите ми — в цвят според сезона — не са закачливи, те наблюдават и сравняват. Устните не съблазняват и въздишат — никакви намеци за по-прозаични цели, усмихват се от радостта на живота. Удобни и топли са дрехите ми, в никакъв случай сексапилни. Не съм пример за развалина, нито плюшено поокъсано зайче за домашна употреба. Невидимите жени все още са живи и както другите — случва се да са и щастливи. Илюстрация: © Георги Чепилев Христина Панджаридис в Диаскоп Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2025 © Христина Мирчева...
прочети повече...
03.12.2025
НОВИ КНИГИ В ДИАСКОП ► Вместо увод Още като ученик, когато започнах да чета книги и да се опитвам да си обясня реалността, ми направи впечатление, че в книги, в които се говори по различни теми от различни области от човешкото познание – научна фантастика, митология и религия, всъщност се описват едни и същи неща макар и с различни думи. Не е възможно в интервал от няколкостотин или няколко хиляди години да се използват едни и същи думи или термини, за да се опишат едни и същи събития или явления. Още повече, че във всеки език думата, която се използва, за да се опише нещо, е различна от думата в друг език. Всяка дума от своя страна носи някакъв нюанс, някакъв подтекст и когато се наложи...
прочети повече...
02.12.2025
НОВИ КНИГИ В ДИАСКОП ► Дали часовниците все още бият 13? Кой е Големия брат? Нима още ни наблюдава? Коя е Джулия от 1984? И още - как и защо младият бирмански полицай Ерик Блеър се превръща в световноизвестния писател Джордж Оруел? И как се е родил този прочут писателски псевдоним в света? Светец, пророк или грешник е бил Оруел? Коя е причината за ранната му кончина? Как се раждат гениите и умират ли наистина те? На тези и още много други тайни и загадки от живота и творчеството на Джордж Оруел се опитва да отговори Клери Костова-Балцер. Мистериите, литературните мистификации и шаради от произведенията му я водят в малкото градче Саутуолд в Източна Англия. Тя е сред малкото писатели, на...
прочети повече...
01.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► 1. Сафридът беше подранил. Рибарите излязоха със лодките на зазоряване да срещнат първите пасажи, гребяха право срещу слънцето и чайките ги водеха към улова. Но неочаквана светкавица разкъса въздуха и гръмотевица отекна. Небето се снижи на хоризонта и след миг дъждът го сля с морето. Вълните бясно блъскаха брега и вятърът превиваше на две дърветата. Жените в църквата се втурнаха, пред чудотворната икона на Свети Никола коленичиха, през сълзи молеха Закрилника мъжете им да върне живи на брега. Когато стихна бурята без улов се прибраха лодките освен една – тя беше пълна само с мъртви риби. Рибарят в нея нямаше ни майка, ни жена за него да се моли. Мъжете дълго в кръчмата...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!