Христо Мухтанов: Кораби

11.10.2025
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► Застанал съм на прозореца и наблюдавам тъмнеещото море. Цял ден е било твърде горещо и чак сега усещам някаква прохлада. Летният бриз ме облъхва съвсем леко, а аз, спрял поглед върху няколкото кораба в залива си мисля как всеки път, когато се кача на кораб, сякаш се връщам близо хилядолетие назад. Стъпвайки на палубата, у мен се пробужда особен навик, а бегли спомени прииждат на пулсации през изминалите години. В един момент съм на туристическа обиколка, в следващия – част от екипажа на търговски кораб, който пътува през топлите морета в търсене на екзотични стоки и подправки. Сядам на перваза на прозореца и загледан в отблясъците от светлините се опитвам да...

прочети повече...

Пейчо Кънев: Щастие, никога не съм я разбирал тази дума — Лудите кучета на лятото

08.10.2025
image

ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► Този момент Може би беше неделя, със сигурност беше пролет. Всички дръвчета по уличката бяха разцъфнали в най-различни нюанси на розовото и жълтото. Високо по клоните птиците изпяваха любовните си желания. Бях заедно с жената, която обичах тогава и малката ù дъщеря. Прибирахме се отнякъде към техния дом. Изведнъж, както вървяхме тримата, се спрях под едно разцъфнало дръвче и попитах детето дали иска да направя сняг. Тя каза Да и аз хванах един клон и го заклатих силно. Върху нас започнаха да се сипят стотици розово-бели цветчета, цяла пелена от свежест ни покри, а аз не спирах да разклащам клона. Детето изпищя радостно и започна да се върти и танцува със смях под сипещите...

прочети повече...

С първи гост Антония Апостолова започва сезона на Литературния салон Spirit&Spirit в Пловдив

07.10.2025
image

Атония Апостолова гостува в Пловдив за разговор по повод нейния последен роман „Болката идва по-късно“, който е третата й поред книга с логото на издателство „Жанет 45“. На 7 октомври, вторник от 19:00 часа на сцената на литературен салон „Spirt&Spirit“ в Петното на Роршах с водещ Александър Секулов откриваме новия сезон на Литературния салон Spirt&Spirit. „Болката идва по-късно“ е мащабна семейна, любовна и философска сага. Тя си поставя амбициозната цел да „пренапише“ свободно, с изцяло съвременен сюжет (от втората половина на 20. век до наши дни) три основополагащи за цивилизацията ни истории – за Авраам и Исаак, за близнаците Исав и Иаков и за сестрите Лия и Рахил. Подобно на другите...

прочети повече...

Пейчо Кънев: Прогноза за времето — Лудите кучета на лятото

04.10.2025
image

ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► Прогноза за времето Метеорологът по телевизията, който се мисли за изключително забавен, казва: „За да разберете какво ще е времето днес, хвърлете едно око през прозореца”. Поглеждам и виждам празна детска площадка, като че ли всички деца са вече пораснали. Един старец рови в контейнера за боклук, а на 1400 км. оттук войната продължава. Виждам бедните съседи с трикракото куче, които отново го водят на ветеринар за изследвания. Също и кварталния луд, който стои на ъгъла и отново изнася дълга лекция на въздуха. Гледам и виждам как една жена простира бельото си на терасата, една тумба ученици се връща от училище, локвите, с изпадалите в тях жълти листа, голямата луна над...

прочети повече...

Стефан Кисьов: БГ култура и американките

03.10.2025
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► Денят обещаваше да бъде театрален. Сутринта пих кафе с Мариус Куркински, към обяд налетях на Христо Бойчев, а вечерта — в едно заведение, където клиентите носят маркови дрехи, пушат маркови цигари, пият маркови питиета и най-симпатичният прилича на Франкенщайн — макар че чак такива красавци няма, срещнах двама познати гейове, с които поведохме тих, снобски разговор за българския театър. По едно време дойде друг техен приятел — и той гей, бисексуален или нещо подобно, извади две изрезки от провинциални вестници, започващи с думата народен — глас, юмрук или фронт — и моите познати започнаха оживено да коментират написаното в тях. Оказа се, че е за театралните...

прочети повече...

Христо Мухтанов: Макове

30.09.2025
image

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП ► Тя стоеше в градината. Старата къща зад нея изглеждаше разнебитена и напълно изоставена; от години в нея не живееше никой. Дойдоха малко по-рано с мъжа ù. Той, улегнал човек със суров поглед и гъст мустак, не спря да мрънка по време на пътуването, докато караше, че предпочита да прекара съботния си ден по съвсем друг начин. Но тя мълчеше и гледаше през прозореца. Когато пристигнаха в селото, тя не му каза почти нищо; просто слезе и застана насред градината. Къщата на детството ù. На баба ù и дядо ù, отдавна починали. На летата през осемдесетте, когато с родителите ù живееха в онзи тесен апартамент в града, докато родителите на баща ù продължаваха да живеят на...

прочети повече...

1..15 от 3232