23.02.2026
ПОЕЗИЯ ► АКО ИСКАШ РАНАТА ТИ ДА ЗАРАСНЕ, СПРИ ДА БЪРКАШ В НЕЯ Тома Неверни съм и бъркам в раната с пръст просто искам да се уверя че тя е там и пулсира че е истинска и аз не сънувам че тази сутрин след закуска ти наистина взе вилицата заби я в сърцето ми и каза обичам те И аз ти повярвах: В тъмното не бе видяла че вилицата свети в твоето сърце НАДЕЖДА птицата която пратих да търси земя се върна с косъм от косата ти ПРЕДАТЕЛСТВО горещо пладне слънцето посича тялото и сенките ми стават две едната продължава с мен другата остава да те чака Стихотворения от новата книга на Рене Карабаш "Някой ме вика по име" Издателство Жанет 45 (2026) Оформление и корица: Люба Халева Меки корици, 80 страници...
прочети повече...
22.02.2026
НОВИ КНИГИ ► Животът е сън и тези, които не могат да танцуват в ритъма му и да издържат, не могат да изпитват чувства. (И. Ед. Р.) „Любов без сърце“ е класически любовен роман от Филипините, който представя интимен портрет на живота в променящата се и консервативна Манила по време на американското колониално управление. Разкриват се историческата атмосфера и романтична история, която засяга темите за любовта, брака, прелюбодеянието, неверността, предателството, омразата, отхвърлянето и прошката. Авторът проследява живота на млада жена, бореща се с вечен проблем: разбито сърце. Тя е съкрушена от мъж, на когото е смятала, че може да се довери. Докато е още в гимназията, Села е въвлечена в...
прочети повече...
22.02.2026
Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► ПЕТЬО НА МОЯТА ПЕТЯ Чувствата ми са изчезнали като рис. Казват, че са ги видели да се връщат само в Северозападна България. Снимали са ги на див връх край Трън. Обезболени са от транквиланти в моя есенен, февруарски студен Бургас до каменната мама носорог на края на мократа ми морска градина проблясват в последни капки искри звезди мокри, мокри светулки гаснат, гаснат и заспиват в ярко-червена скарида, в чинията помежду ни във ваната, в която разливаме червеното вино за с-помен и никога никога повече няма да вземем вана заедно, червена от раните, прорез по вените - кръвта, изтръпването защо да спират, защо е нужно да възкръсва пролетта ми преди помена ми...
прочети повече...
20.02.2026
Отвъд кориците гостува на Диаскоп ► НЕДОКОСНАТИ На тръгване ще взема само залеза и дънките, които не съблякохме. Това, което никога не казах, е повече от всяко обещание. „Обичам те“ са хубавите думи, които дават всичко, не и вечното. Телата ни са повече от влюбени и даже недокоснати усещат. Сега вървиш по стъпките на лятото… Нощта без теб е повече от грешна. До мен отново ляга онзи някой, отнел ти най-обичаните срещи. А аз, отново сгушена в чаршафите, сънувам как се боря да избягам. Това, което с тебе не направихме, е повече от рана. БЕЗ СВЯН Ще ме видиш в липите, навярно умиращ за полъх. Ще се чудиш при кой съм, умират ли летните птици… Аз не вярвам в доброто и в тебе не вярвам, защото не...
прочети повече...
19.02.2026
НОВИ КНИГИ ► Написах „Перфектният кръг“, след като се върнах от изумително пътуване, с надеждата да пресъздам красотата и интензивността на моята среща с Италия. Поглеждайки назад, забелязвам, че този текст е много по-различен от другите, които го последваха: това е моята най-интимна история. (П.К.) В романа „Перфектният кръг“ оставяйки зад гърба си семейство, годеник и кариера, Мариан заминава да посети Италия, където среща мъж, който я пленява. Тя се бори да се откъсне от очарованието му, като се връща в Монреал, но след трудна зима решава да откликне на поканата му да се премести при него. Тъй като живее с майка си, Марко отваря вратите на старата къща от детството си и там, ден след...
прочети повече...
18.02.2026
ПОЕЗИЯ ► Време Морето е същото. Скалите не са помръднали. Но закъснява момчето с варената царевица и не чувам „Купете си скрежко на клечка!“ Камиларят е отвел камилите на друг плаж. Майка ми и баща ми са изчезнали зад хоризонта. Сестра ми и аз кога сме пораснали? Марки Последният квартален пощальон когато стане безработен, ще си отиде от живота ти щастливото очакване, което ти се иска да не свършва никога, изгарящото нетърпение с което бързаш да разкъсаш плика, интимната заобленост на буквите, с която нечии пръсти сякаш те докосват от разстояние... Такива скъпи липси не може нищо да ти замени. Но най-нелепо е, че в бъдещето някой ще наддава астрономични цифри за марките с размазани печати,...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!