05.07.2017
Живели някога мъж и жена. Много се погаждали, за нищо не се карали. И всичко, каквото имало да се работи, го вършели в сговор – кога да измажат къщата, кога да изорат нивата, да я засеят, а като вземе да преваля лятото – и да я ожънат и да приберат реколтата. Или пък като застудеело и идвало ред...
прочети повече...
01.07.2017
Армандо Ромеро, "Поетът от стъкло" Издателство за поезия ДА, 2017 Превод от испански: Ирен Иванчева и Кирил Мерджански Дигиталното дърво Имаше един човек на когото бяха погребали дясната ръка Прекарваше дните си в празна стая Където седеше С крака срещу горния ъгъл на прозореца А лявата му ръка...
прочети повече...
28.06.2017
бял заек дъжд и задръствания колони от автомобили струпани на границата за проверки радиото в колата пред нас свири детски песни в полето генератори махат с перки електрическите стълбове от вятъра вибрират детето знае, че е живо, защото слуша и не преминава определени граници още нямат причини да...
прочети повече...
26.06.2017
Поема Ето това са развалините и дъждовете на есента, да вляза в метрото като през вход на църква да плача за безгласието на щурец, да вървя и после отново да вляза вътре в църквата само че този път през дъжда, и да те видя тогава да пресичаш на зебрата докато двойка котки регулира движението. Ето...
прочети повече...
19.06.2017
От нелюбов е грапавината по устните. Късен мак ме целуна за сбогом. Мъгла над езерото. Разтваряш се. Не искаш да се върнеш в очертанията си. Пиша върху тънкия лист на надеждата с перо от страх. Кастанети в стъпките на минувачите – октомврийско пасо добле. Светнали като планети, два чадъра...
прочети повече...
17.06.2017
Нещата се развиха по-бързо, отколкото очакваше. Почеханов и Сабина ходеха из училищните коридори като самотни планети, изгубени безвъзвратно в космическия хаос. Избягваха да се гледат, опитваха се да избират маршрути, които заобикалят евентуалното местоположение на другия, общуваха си чрез...
прочети повече...