24.12.2024
В бури и ветрове дойдоха те – тримата влъхви – и коленичиха пред Божествения Младенец, и подариха му: миро, злато и други скъпи подаръци. Първият му поднесе ковчеже от рубин, което блестеше като сияйно слънце в утринни зори, и рече: „Когато стъпиш във вихъра на живота, събери тук, Спасителю, всичките скърби и радости на нашето време”. Вторият поднесе чаша от абаносово дърво, черна като дъното на нощта: „Тук запази сълзите твои, Твоите безгранични горчиви страдания, Изкупителю на греха, защото чух в съня си за градината гетсиманска”, възкликна той. Третият откри потир от кристал, който съдържаше блясъка на всички слънца, и каза: „В тайнствения свещен час, когато човечеството разбере и...
прочети повече...
23.12.2024
Бързака и Петър се прибраха в стаята, където Душо ги очакваше с видимо безпокойство. Навиха постелката от царевична шума и поставиха до вратата столчето. Настаниха на него Бързака, а Душо трябваше да бъде бръснаря. Той взе от прозореца дървения гребен, доста по-голям от подарения на Петърчо и започна да реши пооредялата коса на Бързака. - Ей майсторе, да не ти трепери ръката и да ме накълцаш, та да заприличам на котка, която си сменя козината - и се засмя на шегата си Бързака. Дечо започна от врата да подравнява поиздължената и дълго време неподстригвана коса. Реши, режe, отдръпва се назад да види резултата и пак реши и режe. Зад лявата ухо беше изрязал повече, спря и поседна на нара...
прочети повече...
22.12.2024
Превод от английски: Ангелина Василева Снощи в синия мрак бухал подхвърли неопределен брой внимателно оформени звуци в света, в който на четвърт миля се случи аз да стоя. Не можех да кажа какъв точно беше — ушата сова или улулица — беше далече. Но всъщност, няма ли мигове, по-хубави, по сладки от това да знаеш нещо? Сняг валеше, като звезди изпълваше тъмните дървета, и човек лесно можеше да си представи, че причината да съществува не е нищо друго освен красота. Предполагам, ако това бе история на някой друг той би настоявал да знае каквото може да се узнае — би се втурнал над полетата за да го назове — имам предвид бухала. Но тя е моя, тази поема за нощта, и аз просто си стоя тук, слушам и...
прочети повече...
20.12.2024
По онова време живеехме в планината. Йоан беше нарисувал няколко картини по поръчка и вече мечтаехме какво ще купим. А имахме необходимост от много най-обикновени неща. Мечтаехме и за вкусна храна, принудени от постоянния глад. След срещата с клиента той се върна от града със солидна сума, чак се чудехме дали да вярваме. Обмисляхме как на следващия ден ще отидем вече заедно тримата с малката ни дъщеричка, която в края на октомври беше навършила 2 години, а ние - решили да я отглеждаме в дивото. За първи път от много време заспахме щастливи и спокойни. Щастливи и спокойни, да, но не задълго. На следващата сутрин парите, спечелени с толкова несигурност и усилие, не бяха нищо повече от купчина...
прочети повече...
20.12.2024
* Бабо, имам думи за теб. Понякога препускат като индианци на коне и размахват томахавки, понякога дебнат зад тъмни скали с опънати лъкове. Бабо, имам думи за теб. Неблагодарни са. Бабо, много си сигурна в себе си. Много си права, изпъчена, уверена, отегчена. Много си, Бабо. Много си. Много си противоречива. Лъжлива си, Бабо. Бабо, задъхвам се. Ти си виновна, Бабо. И, Бабо, за всичко се плаща. – Срам ме е – каза снощи, когато те сънувах пак. Срам те е, разбира се. Разбира се, че те е срам. И аз се срамувам от теб, Бабо. * Бабичко, миличка, колко те обичах. Как си играехме на баба и внуче. С теб и с двестата други внучета и внучки, които те наричаха Тази, На Която Не Бива Да Се Възразява или...
прочети повече...
19.12.2024
Гледам снимките, направени от ъгъла на терасата ми. Кленът е извил болезнено ранената половина от ствола си, стърчи вълнисто и прошарено в простора на своето и моето въображение, но не се предава. Край него свисти есенната светлина, а над изкривените му клонаци бръснат самолетите от О’Хеър. Всичко изглежда близко. Съседните две къщи, напреднали в спомените си от стогодишна история, сменили десетки обитатели в утробите си, препродавани от банките по четири или пет пъти вече, откакто са построени, редят своя Покаен Акатист. Жълтеникава пяна от листа се скупчва над по-далечните покриви, зеленеят елхички в близката сянка, посадени по милост след някоя Коледа. Само рижо дърво на хоризонта...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!