30.03.2020
НАТАТЪК Уча се да напускам нощта час по час, до изгрева, но за пламък не стига да се задържи пепелта от огъня, друг да приеме, да види през пушека, друг да навърже – жажда е, неотменима, неотнета, жаждата, която надживява накъсаните ни изрази и ни съшива, както вятърът ще съшие облаците и слънцето ще се завърне час по час, и бавно, с лъчите ще пламне цялото ни съществуване. ПОСЛЕДЕН ОТГОВОР Какво да търсиш, освен криле от отговори и ако е тъмно, тогава къде остава светлината, кога ни изгуби и къде сме ние във въпроси до смърт и в края на човека – други сме в думите, когато сме на пътя като деца, които гонят хвърчила, нагоре, по стъпалата от облаци – в бега, в полета, в полета остава...
прочети повече...
28.03.2020
На осмия рожден ден на Фльор, Харви, стиснал куп балони за въженцата им, отговори весело на мобилния си телефон. Той очакваше някой да се обади, за да провери времето за начало на партито. Това, което обаждащият се казваше, изглеждаше заглушено или полудяло. Тя проговори бързо, като изтърси подготвена звучна реч веднага след като изпя своето „Здравей!“. Тя не беше сигурна дали той ще иска да говори с нея, но сега се възстановяваше и се извиняваше на много хора, които са били наранени от нейното поведение в миналото. Харви я прекъсна, малко раздразнен. „А, какво? Съжалявам, мисля, че сте набрали грешен номер.“ Тя каза: „Ти осинови дъщеря ми. Знам, че си ти. Видях го в списанието. Знам, че е...
прочети повече...
21.03.2020
ВЧЕРАШЕН ЗАЛЕЗ Ако птиците стигнат до осветените къщи на брега, ще ги последваме през вълните на наивното ни живеене, но тъмно е – бавим се, поглеждаме настрани: да не се окаже, че плуваме към отражения на вчерашни залези; бързаме да познаем крилете, вятъра, посоката, но не вярваме, че носят клонки в човките си за нови гнезда, ново време: виж, задомени сме докрай в огненото отлитане на часовете. Смъртта ни? Смъртта все така не гасне – изисква вечни грижи за непрекъснато укротяване. УТРЕШЕН ИЗГРЕВ Ако не сме нито стрелки, нито ветропоказатели, вероятно сме места, понякога необитаеми. Когато оставяме да ни напуснат сенки, часове, дни, тогава се събираме в дома на утрешното слънце, в малката...
прочети повече...
15.03.2020
Сега, когато чета тези редове – спомени от миналото лято, нахвърлени разпиляно преди няма и половин година, разбирам ясно колко всичко се е променило. Не променило – нищо вече не е същото. Заключените магазини, празните улици, тишината като в апокалиптичен сън са другата страна на жарките дни, изпълнени със суета и врява. Снощи преди полунощ излизах на терасите – едната с поглед към булеварда, другата – към площадката и малката уличка, взирайки се напрегнато да видя човек или куче, котка – нещо, сянка от нещо и накрая се отказах – осветеният в оранжево асфалт, измит от дъжда, си оставаше пуст. Бухналите клони на разцъфтелите дървета и храсти под уличните лампи ми напомняха топлите...
прочети повече...
14.03.2020
ФАДО III Остави ме отвън на дъжда! Нека ме плискат потоци дъждовни, нека проникнат най-вътре в мене, в най-дълбоко аз да навлязат, да го измият от разни безверия и да събудят заспали желания, полуубити от благоразсъдък, но с едно око все още будни, чакат онази тръба да засвири, която приканва за празник пречистен. Ще ли най-после да дойде тоз празник, да зазвучат гласовете подземни, демони с ангели да затанцуват, славослов на живота да пеят – този тъй пъстър и щедър живот, на очите му дето превръзка са вързали слепите, с тайна надежда на тях да прилича. А той иска всичко да вижда, да усеща иска всичко без граници, да изживява докрай свойте импулси. Остави ме отвън на дъжда, моля те!...
прочети повече...
06.03.2020
Продължение на Дневник от скука I Група хлапета от близкия лагер скачат с писъци срещу завличащите вълни. Пясъчната вода ги поглъща и изплюва след секунди, търкаля ги като гумени топки и отново ги залива като истеричен смях. Спасителят обикаля нервно, а свирката не слиза от устата му. Вода, гладна за играещи удавници. ≈ Спомням си един от онези мрачни дъждовни дни на плажа, пуст не само поради ранния час, но и поради мъртвото вълнение с черен флаг, който държи летуващите далече от морето. Но не и баща ми – хазартен тип по отношение на забраните, въпреки моите увещания на кльощаво 7 годишно хлапе, той се хвърля във водата и плува уверено навътре. Гладка повърхност, без нито една вълна, нищо...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!