16.09.2017
извънреден труд излизам късно, прибирам се рано не си доспивам земята не е кръгла, а крива старите дървета в парка рязко съблечени от сивите си шлифери стърчат белобради лешояди, вещери кръжат – над болници, църкви, училища травестит ме спря да попита за часа и аз му казах умората – ядка горчива,...
прочети повече...
12.09.2017
Поезия с въображение и усет към мистификацията; с език, образност и мисъл, които я правят модерна в класичния смисъл. Текстовете се разгръщат сякаш без всякакво усилие, въвличат в онова поетично, което с лекота споменаваме, но рядко действително срещаме. Оригинално и стилово издържано писане. Елка...
прочети повече...
08.09.2017
Две неспокойни бръчки се врязаха между гъстите вежди на Мирски. Той гледаше ту модела си, ту платното и мислеше: „Тия морави сенки под очите и нагънати линии под ухото й са интересни. Но ако ги сложа, ще се види още повече колко е застаряла!” И ръката му, с четка в тънките пръсти, увисна във...
прочети повече...
02.09.2017
Нощем, когато ми се струва че спя, не спя. На ръба на съня умът ми превърта случилото се през годините. Мислите образуват фрагменти – за тъгата и усмивките, за щастието и препятствията пред него. Думите се превръщат в малки резервоари за сила. Надявам се написаното от мен да бъде полезно и на...
прочети повече...
08.08.2017
В рубриката "И ний сме дали нещо на света"! "Диаскоп" представя откъси от книгата на Георги Русев, "Основа на бъдещата Всемирна Идеална Държава", изд. 1920 г. "Три дни работи и три дни почивай" Идеалният лозунг е "да прекараме времето си като на празник и безгрижно, защото сме гости на този свят"....
прочети повече...
01.08.2017
Изядох времето, докато те чаках... 48. Гладът ми посърна в сумрака на отиващото време. Смъртта – износената бременност... 51. Живея извън себе си... Образът, който гледам е механична играчка в ръцете ми. Но те – не са моите. Усещам двойната игра... Седя в пустотата. Ти си събуден, но заспало е...
прочети повече...