21.01.2019
"Честна поезия, с овладяната страст и спокойствието на автентичното човешко слово. Поезия, обагрена от меките цветове на есента и от светлата тъга по младостта, която си тръгва, но и неизбежно остава в чувствителната душа." (Цочо Бояджиев) посвещава се на трупащите се спомени на сезоните на...
прочети повече...
17.01.2019
През последните години пиша стихове все по-рядко, но Пловдив е една от личните ми теми за размисъл. Според мен този прекрасен град си изработи предварително най-важните моменти да бъде европейска столица на културата с обектите от ранноримската епоха - това е истински ценното, което ще остане....
прочети повече...
16.01.2019
В рубриката "Художници - поети" НА СВАТБА Морската фризьорка къдри вълните на равни масури с тънка маша, шлейф зеленикав в далечината морската шаферка дипли едва. Въздушният щрайх свири анданте в огромния храм на летния залез, по топлия пясък боси сватбари с преплетени стъпки унесено газят....
прочети повече...
14.01.2019
Павлина Твоят бележит съименник предупреди, че любовта е дълготърпелива. Аз не помня някога (кога?) да е било преди: ръцете да са тъй щастливи, сигурни, че са в добри ръце. Отвъд прозореца градът не е готов, но чаят е и кукумявките летят в разучени диагонали от нашия комин до крайните квартали по...
прочети повече...
13.01.2019
Той нямаше сърце. Добре си спомняше, че беше късна есен, когато установи, че няма сърце. Слагаше ръка на гърдите си, вляво, и не усещаше нищо. Внимателно се заслушваше от време на време. Нищо. Посети джипито с някакво скалъпено оплакване. Докторката го прегледа обстойно, като му направи...
прочети повече...
07.01.2019
СПОМЕН ЗА ПРОВЛАК Където вълните облизват брега, се вплетохме. Нахлу абордажната ловкост на твоите устни - прескочи защитния вал на телата. С двурогата част на луната разкъсваше своята ревност. Аз бях само кръстник на брод - през него морето нахлуваше в тебе. КЛАСИЧЕСКИ КЛИП Предпразничният вятър...
прочети повече...