19.06.2017
От нелюбов е грапавината по устните. Късен мак ме целуна за сбогом. Мъгла над езерото. Разтваряш се. Не искаш да се върнеш в очертанията си. Пиша върху тънкия лист на надеждата с перо от страх. Кастанети в стъпките на минувачите – октомврийско пасо добле. Светнали като планети, два чадъра...
прочети повече...
17.06.2017
Нещата се развиха по-бързо, отколкото очакваше. Почеханов и Сабина ходеха из училищните коридори като самотни планети, изгубени безвъзвратно в космическия хаос. Избягваха да се гледат, опитваха се да избират маршрути, които заобикалят евентуалното местоположение на другия, общуваха си чрез...
прочети повече...
16.06.2017
Осем и половина сутринта. Температурата е около нула градуса. Прехвърча ситен сняг. Той крачи неспокойно на едно място – стъпка напред в едната посока, после назад, три крачки в другата посока и пак обратно. Една от плочките е счупена и опръсква панталоните му. Той не забелязва. Трамваят изплува с...
прочети повече...
12.06.2017
Амир Ор, "Езикът казва", Издателство за поезия ДА, 2017 Превод: Антония Апостолова и Роберт Леви Езикът казва Езикът казва: Преди езика бе език. Езикът е следи, последвани от там. Езикът казва: Слушай! И се вслушваш ти: където ехо имаше. Вземи мълчание и се опитай да мълчиш. Вземи слова и се...
прочети повече...
04.06.2017
Кукувичи яйца Баба ми често разказваше за едни сънища, които се разхождали като чума по хората. Наричаше ги „ничиите” сънища – понеже никой човек не ги бил сънувал. И затова никой човек не можел да ги изсънува докрай. Според нея сънищата също били Божие творение – когато Господ създавал ангелите,...
прочети повече...
01.06.2017
Тъкачки Озовал си се в някакъв бар. Нямаш представа колко е часът, а ако решиш да хвърлиш поглед към стенния часовник в бара, единственото, което попада в полезрението ти, е барманът, който е захапал малката стрелка на часовника и я дърпа назад, да не препуска през нощта, че какво си позволява. И...
прочети повече...