Славица Гаджова Свидерска: "Убежища на страха" - "Картографиране на себе си"

26.09.2023
image

Издигайки своя мощен, безкомпромисен глас срещу всякакви вариации на „политиката на страха“, авторката успява да закотви и победи страха не с отчаяние, бягство или пренебрежително отношение, а чрез сътворяване на мирно, спокойно, безопасно, почти магически защитено кътче. Именно в това циклично повторение на началото и края е изходът, спасението от ирационалния страх в този свят тук и сега. д-р Лидия Капушевска–Дракулевска УБЕЖИЩА НА СТРАХА Когато ме е страх влизам в къщата на моето детство там има няколко подадени ръце които ме вдигат когато ще залитна там за всяка грешка има гума и вълшебна съставка в млякото с какао Когато ме е страх влизам в къщата от рисунката на сина ми нейните стени...

прочети повече...

Славица Гаджова Свидерска: Картографиране на себе си

20.09.2023
image

В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят: от „Охридско“ до „Африканско“ до „Арктично“ стихотворение, от домашните архиви на телата до убежищата на страха. Свидерска е македонска, но и космополитна поетеса с неповторим творчески почерк. С лекота и непринуденост тя постига завидна дълбочина и високо качество в поезията си. Всяко стихотворение в тази книга е откровение. Владимир Левчев КАРТОГРАФИРАНЕ НА СЕБЕ СИ Нося в зениците си всички изгреви и залези които са виждали майка ми, татко ми, баба ми и дядо ми и техните майки и бащи, баби, дядовци и всички чайки над Бяло море и всички черни гарвани над Черно море и всички червени облаци над...

прочети повече...

Веселина Ангелова: "Зад края на света" - "Сърце и липи"

18.09.2023
image

--- Съществувам само в този спомен: Ти дойде. Постояхме на върха на града, гледах тази бездна. Тя се напълни с подлези, напълни се с улици, прелитащи зебри. Напълни се със савана, безбожни животни галопираха и тъпчеха свещените писания, тъпчеха ирисите ми, буквите, изписани по тях, тичаха към теб. Някои измираха на пътя. Стреснати, се просваха от страх да не те изгубят. Преди палубата, преди моста, преди пресечката. --- Стояхме и гледахме фонтана, хванати за ръка – направен от някой си Манцони, (или беше Фаринели?) И хванати за ръка минахме по най-тайните каменни улички, в безистените – тъмни като тоалетни. Бяхме в музея на войната. Там работеха хора само от Източна Европа. Стояха прави до...

прочети повече...

Пейчо Кънев: "Пазарувам с пари от поезия" - "Излизане от тъмното"

15.09.2023
image

Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ù само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пазарувам с пари от поезия Един тъпак ми каза да не очаквам пари от тази работа. Каза ми да се запитам дали това изобщо е работа, но аз му отвърнах с вулгарни думи да се разкара. Наскоро четох поезия пред публика. Надписах няколко книги. На сутринта в джоба ми имаше някакви пари. От други професии съм изкарвал повече, разбира се, но пазаруването тогава не ми е носило удоволствие. А сега е прекрасно това усещане: и тежестта на солта, и мазнотата на олиото, и мекотата на пресния хляб, и сладостта...

прочети повече...

Веселина Ангелова: "Сърце и липи"

13.09.2023
image

Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи на един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В „Сърце и липи” метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното — на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. Като всички лични ангели на света. И липи. И сърца. Нинко Кирилов --- Нещо...

прочети повече...

Данила Райчева: "Зоя" - "Една и съща жена"

11.09.2023
image

Зоя — Кисел нрав имаш, Гергано – рече ми баба Зоя и продължи да плете. – Като че резен лимон ти е залепнал на езика. Замълчах си. Не исках да се карам с нея, за друго бях дошла. — Виждала ли си Боян? — Не се е прибирал още, не. Защо, не ходи ли вече при Митко авджията? – Огледален поглед имаше тази жена. Не виждах нея, себе си виждах в очите ù. — Сигурно е в кръчмата с останалите работници. Баба Зоя замълча за секунда. Остави зеленото кълбо с прежда и взе черното. — Новата кръчма на площада ли? Дето я отвори на Радул малката щерка, как ù беше името… — Вихрена. – Името се изстреля от устата ми като черешова костилка. – Боян трябва да си дойде всеки момент. Просто търпението не ми е голяма...

прочети повече...

1..15 от 3232