Ян Полковски: „живот с войната“ — „Когато Бог се колебае“

10.10.2024
image

карнавал Бяхме сватбари облечени в траурните дрехи на клоуни танцувахме на погребалното угощение за нашите души Носехме на лозунгите замаскираните портрети на бъдещите си въплъщения Изплашеният свят търсеше в лицата ни предсказание защото само ние знаехме как да се постигне целта на [еволюцията Заедно с нас вървяха самоубийци въздигнати на олтара на [екраните и носеха плакати с изискваната преданост към времето [загубено от обикновените умрели На обяд предводителите пуснаха от клетките стадо от изкуствени деца които с писък заглушаваха остатъците от осъждащи думи Най-сетне всички замлъкнаха и настана такава съвършена [тишина че езиците загубиха значение Тогава ние които трябваше да оцелеем...

прочети повече...

САТИРИЧЕН САТЪР с Петър Краевски: Жалба за СРС

05.10.2024
image

ПИШМАН ПОЛИТИЦИ Хайде да им кажем "Чупка!", без шампанско и цветя! Искат избори до дупка, но... Сатурнова е тя! СПОРАЗУМЕНИЕ Вести от нюзрума! Призивите - чути: Има мъжка дума, но между капути! ОТ КУРИЛО Папи, Цезари, Нероновци кротък гняв ги дави: - Нашите Наполеоновци искат да са Слави! ЖАЛБА ЗА СРС Тайни служби, паднах ви в ръцете! От Карлуково надигам глас: Моля, СРС ми назначете - да подслушвам второто си "Аз"! НОВА ДОКТРИНА Как демодира се девизът: "България на три морета!" Издигам нов при тая криза: "България на три мюрета!" Дружески шарж: Читател от публиката Петър Краевски в Диаскоп © Диаскоп Комикс - Diaskop Comics Българска култура, комикси, художници, изкуство Редакцията на...

прочети повече...

Ян Полковски: „Революцията си ляга да спи“ — „Когато Бог се колебае“

03.10.2024
image

* * * Преди много време написах стихотворение за любовта сега любовта няма къде да отиде достига до мен и иска да започна отново Казва ми изплати си дълга реши и живей за мен така както аз страдах и отдавах дъха си за да можеш да си мислиш че живееш Вземам нож и хляб Не чувствам глад Снегът се изкачва все по-високо Отдалечават се от дома ни белите следи на бъдещето Отвъд синята кухненска стена се раздвижва и приближава нямата гора почернелият огън на изкуплението * * * Животът се освобождава от мен Става прозрачен и недостъпен Въпреки общите корени отдалечава се от моята съдба задрасква цял фрагмент от биографията ми Не съм сигурен дали още носи старото фамилно име (макар че понякога...

прочети повече...

Вера Мутафчиева: "Алкивиад Велики"

02.10.2024
image

Част I Необикновено огненоалено петно беше се появило сякаш отникъде в подножието на амфитеатъра и почна бавно да превзема стъпалата. Зъл спомен или зло знамение? Точно век – откак Атина уби своя последен тиран – Съветът бе забравил за аленото. Снежно до мътно бяло, множество оттенъци на пръстта – нарочно безцветни биваха наметките на петстотин мъже, въплътили атинската демокрация. Тия мъже осъмваха в амфитеатъра, при все че пренията тук захващаха късно утрин. Тия мъже носеха отговорност за народовластието и държавата, безсънна отговорност, която ги пъдеше от дома им. Те пристигаха заедно с дрезгавината, идеха в прибрано, но все пак издаващо се достолепие, което сядаше при тях, помежду им,...

прочети повече...

САТИРИЧЕН САТЪР с Петър Краевски: Анкета с БГ писатели

28.09.2024
image

АНКЕТА С БГ ПИСАТЕЛИ - Може ли един въпрос към вас? - Ще откликнем с радост най-голяма! - Що е то книжарница у нас? - Мястото, където нас ни няма. ПАЗЕТЕ ТИШИНА! Замълчат поетите и ги заклеймят. Глас надигнат, клетите, и ги премълчат. МЕСТЕН ГЕНИЙ Ще остави той следа под лиричната Луна в медийната ниша! Феновете разрида с мъдри мисли (не една!), спуснати му свише: - Жаден ли си, пий вода! Гладен ли си, яж храна! Давиш ли се, дишай! МЕЙНСТРИЙМ ПОЕЗИЯ Тъжна е съдбата на поета, устремен към Олимпийски трон - блесне важно в няколко куплета и завърши в нечий лексикон. БАШ ПОЕТ С толкова награди - нека дразни родните бездария! Време му е на човека да спечели "Мис България". МОДЕРЕН ПИСАТЕЛ В...

прочети повече...

Ян Полковски: „потокът на вечността“ — „Когато Бог се колебае“

27.09.2024
image

потокът на вечността Езикът на вещите, поезията на чистите предмети без сянката на желанието казвайки „маса“ да изразиш нещо повече от това. Но да го изразиш по начин толкова прозрачен че да се вижда тази единствена топла леко клатеща се маса обременена от дъха на детските докосвания на покойниците и с едно чекмедже подпряно на изтеглените навън заедно с него крака за да видиш превръща се в поезия: първото завъртане на Земята. * * * Черен дроб закачен за Урал приковани към Берлин стъпала През моите развлачени вътрешности протича Висла като намазана с циклон татарска стрела Сляп съм и с група надрусани потомци на Ягело прося на паркинга до супермаркета Начело с Владек литовец с космата реч...

прочети повече...

1..15 от 3232