Валери Валериев: "в подножието на порутената стена" — "мястото е свободно"

18.02.2024
image

убил котката в гнева си няма да дава обяснения (пред кого?) не e и причина да се отсъства от работа най-трудно е да поиска извинение но и сам да прости на себе си да се обича искрено може би е добра идея да напише писмо с извинение и да го скрие в старата кутия за лекарства (някога – кутия за бисквити) просмукана с аромата на валериан природата, въздухът, прекрасната гледка цял кат чисти бели ризи в раклата книги, чаши, гребло просторен двор с цветя, трошени камъни маркуч сред копривата дърветата, звездите, хълмовете оставени сами приписани на никого в подножието на порутената стена поне едно добре облечено плашило ще се радва вечно на цялата красота какво да забравя днес? провериха...

прочети повече...

Петър Краевски: "да полетим, птицо граблива!" — "Смирено"

15.02.2024
image

ДОКАТО ПИША Както рухвам с моите версии за света, идва тя и ми каца на рамото. Е, какво пък, да полетим, птицо граблива! КАТАРЗИС Не мога много да ти дам освен метафоричното раздвижване на въздуха, в което дишат страховете ми. Какъв коварен дар – да те изпълнят до невъзможност с болката на непознат и тя да стане сродница на твоята, да спука в теб спасителните пояси на премълчаното... и после да отплуваш свободно в естеството – като риба. ОЛТАР Вече знам, че младостта те изоставя, когато уморено коленичиш пред личния си Бог на пораженията и осъзнаеш, че провалът ти е дар. Това диктува моето смирение: Блажен бъди, Творецо на погромите! О, колко удари като камбанен звън... ВЕРУЮ Облажавам...

прочети повече...

Валери Валериев: "никой не издаде, никой не призна" — "мястото е свободно"

14.02.2024
image

Мястото е свободно. Пластовете се разместват постоянно. Безсловесните дават мъдри отговори на вселенски въпроси, докато човекът се движи в мрак. Гордостта, хубостта, знанието, неговата изобретателност и хитрина са се стекли от изпосталялото му тяло. Той стои гол на своя кръстопът или върви по обратния път в търсене на спомена за радостта от Спасението. 59 стихотворения, възли от монолози в ефира, събрани в почти квадрат. Затваряш последната страница, обръщаш книгата и виждаш, че от четвърта корица не наднича умен читател. Мястото е свободно. Трябва да усвоиш пространството, за да разчетеш знаците. Христина Мирчева изкуството на безгласното посочване когато потъна онзи кораб или когато се...

прочети повече...

Ина Иванова: Моя малка Юпер

08.02.2024
image

Порази го красотата на непоносимо бавното здрачаване, когато останаха само двамата с момичето на спирката. Чакаха автобуса за вътрешността на страната – той с претъпканата си, поохлузена от носене раница, тя – по къси панталони, които разкриваха почернели бедра, почти скрити от положената върху тях мешка. И двамата гледаха в посоката, от която трябваше да дойде автобусът и – по необходимост – присъстваха на величественото падане на слънцето зад хоризонта. Нещо, за което никой не намира време в града, където нощта идва изведнъж. Спускането на щорите, светещите екрани, запалването на осветлението в апартаментите винаги изпреварва идването на мрака. И отгризва парченце от онова време, в което...

прочети повече...

Томас Улф: Вятър

05.02.2024
image

Превод от английски език: Юлияна Тодорова Вятър препускам над вятъра на света и самотата ми пее летя над дните и нощите – както неговият ангел би летял, завихрям простора в лазурните пейзажи на есента като древна пророчица на времето когато знаех за кого изобщо да живея… и сълза проливам за него макар че винаги го няма и се опитвам да го забравя макар че той ме преследва повече от планините в земите откъдето дойдох – листа червени като кръв кървят за октомври до земята на Тенеси където кънтри музиката танцува във всички души и размишлява за вечността, с проблясък тук и там … но той е загубил светлината. спомни си, спомни си, спомни си за мен изгубен, изгубен, изгубен сякаш политнал върху...

прочети повече...

Любовна лирика: Едуард Естлин Къмингс и "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)

02.02.2024
image

Превод от английски: Манол Пейков ..... сърцето ти нося със себе си(нося го в сърцето си)и миг не оставам без него(където отида отиваш и ти,моя скъпа;и сътвореното само от мен е твое дело,любима) не ме е страх от съдба ни една (защото ти си съдбата ми,моя сладка)и свят ни един не желая(защото прекрасна ти си моят свят,моя истинна) и ти си това,което винаги значи луната и което ще пее завинаги слънцето ти си ето най-съкровената тайна,незнайна за никого (на корена корена и на пъпката пъпката тя е и небето небесно на дървото с име живот;което достига по-нагоре,отколкото вярва душата или разумът знае) туй е чудото и на небето звездите защо са сърцето ти нося(в сърцето си го нося) 1958 ..... чуй...

прочети повече...

1..15 от 3232