03.06.2023
С тънък лъч от дъждовните ручеи, по-бавен от охлюв в четири без пет, чакам мокра трамвая, даже не знам как се случва, на един мъхнат парапет. Сега ще ме прекъснеш - не е мъхнат, а само обвит в нежен мъх. Но на мен толкова ми харесва, че го гладя непрекъснато с пръст. Извалява се. Изяснява се. Все пак май е, нали. И си говоря сама с ручея, който изтича от мойте коси. И се влюбвам в кожата на парапета. Ярко зелен, чак светещ от мъх. И превключвам от трета направо на първа и олеквам преди да поема дъх. Бавен лъч от дъждовния ручей като струйка студен майски чай. Пълзи, омагьосва ме и променя онова, дето е утре в моя закъсняващ трамвай. Фотокредит: Лилия Заякова Лилия Заякова в Диаскоп ©...
прочети повече...
28.05.2023
Вътре, в красивия и осветен просторен салон, домашните бяха насядали като в театър, в очакване на представлението. Тъща му леля Марти застана пред него и трябваше да се наведе, за да си получи двете целувки по едната и по другата буза. След което като малко закръглено кълбо леля Марти се изтърколи до канапето, където бяха седнали двете сестри Амалия и Пирошка и се настани на мястото си между тях. Марцел за пореден път се изненада колко си приличат майка и дъщеря, леля Марти и Пирошка. Същата кръгла главичка, малко по-голямо кръгло тяло, отпред закръглен релеф, чип нос на малката кръгла главичка, луничаво лице. Като че бяха сглобени от малки и големи кълбета. Амалия сякаш не беше една от тях...
прочети повече...
25.05.2023
Превод от италиански: Лилия Заякова Поискайте да наследите историите на вашите дядовци, повече отколкото приказки за лека нощ оставете ги да ви разкажат историите на преживяното от тях за да останат завинаги будни разнищете спомените им влюбете се в другостта на техните времена изслушайте техните забрани на какво са ги учили накарайте ги да ви разкажат за годините на оловото* не забравяйте тяхната война тичайте безшумно след партизаните подходящо е да съживите миналото да защитите отминалите години да съхраните всичко което се е случило за да не се повтори пак защото всичко което бъде забравено е обречено да се върне, и така не забравяйте че болката от вчера, бърза да направи кожата ни...
прочети повече...
24.05.2023
Треперя като разказвам Вергилий Деца, недейте слуша Магьосника Бояна! Говореше добрата и мъдра баба Яна… Той вечер се преправя на вълк, на лъв, на куче!... Той знае да предсказва, кога ще вали дъжд; Той всичко предусеща, каквото ще се случи; Той в книгите се рови и търси да се учи, Но туй, което учи погубва всякой мъж! Деца, недейте слуша Магьосника Бояна! Говореше добрата и мъдра баба Яна… За него няма тайна, за него няма було, Ний вчерашний ден знайме, той утрешний ден знай! И името му, чада, за туй се е прочуло!... Той всичко може, всичко, що прави е разумно: Но грешен е тоз разум и не отвежда в Рай! Деца, недейте слуша Магьосника Бояна! Говореше добрата и мъдра баба Яна… Боян, когато...
прочети повече...
22.05.2023
ВИДЕНИЕ Изведнъж сапунената вода, в която тя си миеше ръцете, се превърна в режещи кристали, в твърди игли и кръвта се оттече, както си знае, оставяйки жената да се оправя сама. Не след дълго, както често се случва в този обзет от манията за почистване век, дойде един мъж, също с намерението да се умие, запретна високо ръкави, намаза ръката си с пенеста вода (този път беше истинска пяна) бавно, внимателно, но тъй като се почувства неудовлетворен, счупи ръката си на ръба на мивката с отривисто движение и започна да мие друга, по-дълга ръка, която му поникна веднага на мястото на първата; беше ръка, омекотена от по-гъст, по-копринен пух, но след като я насапуниса добре, почти с любов, той...
прочети повече...
17.05.2023
Глава 5 Станиславив не може да се сравнява нито с мравуняк, нито с пчелен кошер или с паяжина. При насекомите всичко е подредено и ясно, всичко има своя причина и следствие. И в този град има причини и следствия, само че те са толкова дълбоко оплетени в хаотична плетеница от съвпадения, че е невъзможно да се намери някаква логика. Който и да е район е лабиринт от криволичещи улички, често до такава степен тесни, че не всеки угоен пан или охранена домакиня с пълни бедра можеше да премине. След някоя такава мухлясала дупка, която сякаш ей сега трябваше да се окаже глуха улица, изведнъж, като дъждовен мехур върху локва, израства неочакван площад. Или обратното: вървиш напред по улицата и ни в...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!