Паринуш Сании и „Тези, които останаха и онези, които заминаха“: Книги като тази ни поднасят света

Книги като тази ни поднасят света.

Те трябва да се вкусват с наслада.

The Irish Examiner

Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло?

Мама занарежда с тежки въздишки: 

– Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна? 

– То се знае, че за Мохамад! – Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години? 

– От трийсет. 

– Трийсет ли!? – възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава? 

– Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и после още веднъж през седемдесет и шеста. 

– Браво, мамо, каква памет имаш! Изобщо не се оплаквай, че си стара и вече нищо не помниш. Виж колко добре помниш дати! 

– Та това са най-важните дати в живота ми! Никога няма да ги забравя! Като рождените дати на децата ми и датата на сватбата ми. Пък и това беше първото отпътуване, първата раздяла. 

Помня дори деня и часа. С Мохамад си отиде частица от сърцето ми. Тогава бях още млада, а и бях улисана с грижи по другите деца. Имах един куп задължения. Волю-неволю животът ме завъртя. Но болката дори за миг не ме напусна.

Чичо повиши глас, размаха ръце и с патос изрецитира:

Ей, Саади, Пророкът е казал: „Любовта към родината е неотделима от вярата“. Но трябва ли да умреш в страдания, защото си роден тук?

Откъс от книгата на Паринуш Сании "Тези, които останаха и онези, които заминаха"
Издателство Жанет 45 (2025)
Превод (от персийски): Людмила Янева
Редактор: Надежда Розова
Художник: Люба Халева
Меки корици, 228 страници
Цена 22 лв.

Думи за книгата

Красив и изпълнен с идеи роман… носител на огромно интелектуално и емоционално богатство.

Виктоар Видал-Вивер, библиотека La Manufacture (Роман-Сюр Изер, Франция)

Книги като тази ни поднасят света. Те трябва да се вкусват с наслада.

The Irish Examiner

Една сензация от Иран.

Dagbladet, Норвегия

Чрез личностите на героите си писателката си пробива път през времето и през исторически събития, които много разказвачи не биха посмели дори да споменат. Закалена от изпитанията, на които е подложена по време на революцията, тя поема по пътя на своя съпруг – през телените мрежи, към днешната политическа кланица.

Hemlock Magazine, Иран

За Паринуш Сании

Паринуш Сании е родена през 1949 г. в гр. Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си. В продължение на двайсет години е главен консултант на изследователски проекти към Министерство на образованието.

Именно естеството на професионалните й задължения я подтиква към писателското поприще. Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании използва резултатите от направените през годините проучвания в първия си роман „Моята орис“, отпечатан от издателство „Рузбехан“ през 2003 година.

Въпреки че е забраняван на два пъти по време на управлението на Ахмадинежад, той претърпява двайсет издания и се превръща в световен бестселър, преведен на английски, италиански, румънски и норвежки. В негова подкрепа се обявява и известната иранска общественичка и защитничка на правата на жените и децата Ширин Ебади, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2003 г. През 2010 г. „Моята орис“ става най-продаваната книга в Италия, а Паринуш Сании е удостоена с престижната литературна награда „Джовани Бокачо“ за най-добър чуждестранен автор. Обхващащ пет размирни десетилетия от историята на Иран, „Моята орис“ е забележителен разказ за приятелството и отдадеността, надеждата и страха и един необичаен поглед към иранското общество отвътре. Това е „викът на всички ирански жени, които не желаят повече да бъдат жертви“.

Паринуш Сании е автор и на още три романа. Вторият, „Бащата на другия“, дори надминава по популярност „Моята орис“ в Иран, а четвъртият (третиращ темата за разпръснатите по света ирански семейства) все още чака разрешение за издаване от Министерството за ислямска ориентация.

За Людмила Янева

Людмила Янева е родена през 1954 г. в София. Завършва английска филология и персийски език в Техеранския университет и СУ „Св. Климент Охридски“. От 1986 г. е преподавател по персийски език в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет.

Превежда някои от най-известните произведения на основоположника на съвременната иранска литература Садег Хедаят. Особен интерес проявява към творчеството на пишещите жени в Иран. В неин превод на български език излизат световноизвестната повест на писателката Шахрнуш Парсипур „Жени без мъже“ и много ирански разкази от съвременни писатели, отпечатани в сборниците: „Да си жена от Изтока“, „Непознатият Изток“, „Новото лице на Изтока“, „Равноправие“, „Смях с превалявания“, „Толкова близо, толкова далеч“.

Информация: Издателство Жанет 45

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.