02.05.2024
*** лодка в гората открихме я захвърлена насред морето от папрати без гребла но здрава готова за път превзехме я с викове толкова радост за нещо което няма да помръдне от мястото си толкова надежда Стихотворението е от книгата на Владислав Христов "Пойни птици" Изд. Ерго, март 2024 Редактор: Виолета Кунева Художник: Василена Георгиева Брой страници: 86 Цена: 14 лева Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството. Прочети още: "Пойни птици" НОВИ КНИГИ Владислав Христов Владислав Христов живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Носител е на десетки литературни награди, текстовете му са публикувани на 18 езика. Автор е на книгите „Снимки на деца“ (кратки...
прочети повече...
30.04.2024
За "Пойни птици" Война, мир, насилие и безпътица са темите, които Владислав Христов извежда на преден план в новата си книга. Птиците и хората са противопоставяни, сравнявани и изследвани чрез умело-начупени линии, които наслагват щрих след щрих, метафора след метафора. Тази поезия натъжава, просветлява и помага за изравняването на силите. Катерина Стойкова Тази книга „ухае на барут и мащерка“. Тя се вглежда в живата природа около нас, а и в нас самите със скептицизъм и ирония. Неочакваното в нея е, че открива мириса на барут и в уж идиличното царство на мащерката, но човешкият свят сякаш трайно е навлякъл войнишката униформа, за да не го сбъркат с пойните птици. Един мъдър и чувствителен...
прочети повече...
30.04.2024
*** компасите са уреди с двойно предназначение от една страна показват посоката от друга в огледалната им повърхност може да видиш своето лице лице на изгубил посоката човек *** не знам къде точно падна първата бомба но беше толкова близко до църквата че камбаната ù започна да бие сама наложи се отецът да стисне силно въжето докато камбанният звук утихне в ръцете му подобно бебе което най-после е победило коликите *** когато нямаше какво да правят войниците взривяваха гнезда на пчелояди тези многоцветни птици гнездят в дупки по високите речни брегове щом някое семейство пчелояди влезеше в гнездото си войниците мушкаха шашка тротил в дупката веселбата обикновено траеше до момента в който...
прочети повече...
27.10.2023
Веселин Оцетов получи хипертонична криза. За първи път му се случваше и реши като съвестен гражданин да действа по каналния ред: – Ало, 112 ли е? – Очевидно, щом сте набрали 112, сме 112! Говорете! – Лошо ми е, повикайте линейка, моля! – Ако за едно лошо изпращахме линейка, къде щеше да му излезе краят? И на какво точно ви е лошо? – Имам високо кръвно! – Тия с високото кръвно ги знаем. С тях се разправяме по цял ден и всички искат линейки. Какво кръвно имате? – 240 на 140 – Не е достатъчно! Трябва да е над 280 на 180, за да изпратим Спешна помощ! – Но аз съм пред припадък, моля ви се, може всеки момент да умра! – Казах ви вече, вдигнете още стойностите и тогава ми се обадете пак. Има...
прочети повече...
09.12.2021
Стъкло от бирена бутилка Взехме да порастваме, някои от нас това лято станаха на десет. Кръглата годишнина изискваше по-добри резултати във всичко и най-вече в стрелбата с прашка. Това беше основното ни занимание през ваканциите, докато по-големите играеха карти или разглеждаха унгарски порносписания. Знаехме, че и ние, малките, ще дочакаме тези времена. Някак усещахме момента, в който батковците щяха да бутнат в ръцете ни по едно списание, нещо като щафета на поколенията. Неизбежно беше, трябваше да ставаме мъже. Дотогава обаче имаше още време. Сега ни интересуваха единствено прашките, с които убивахме врабчета, гугутки, гълъби, косери, гарги и свраки. Те минаваха за лошите. От добрите...
прочети повече...
25.02.2019
Най-новата книга с поезия на Владислав Христов "Комореби" излиза в поредицата "Нова българска лира" на издателство "Ерго". ► Думи за автора и книгата Ето какво казва за автора и последната му книга литературният критик Митко Новков: „Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка – едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!“. Румен Леонидов добавя: „Комореби“ е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!