16.05.2024
Литературен фестивал Пловдив чете 2024, Издателство Жанет 45 и клуб Fargo представят Надежда Радулова и романа в 21 разказа "Тук живее Йожи" 17 май 2024, петък, 18:30 часа Клуб Fargo, Дом на киното, Пловдив, ул. Уилям Гладстон 1 Модератор: Ина Иванова ► „Коя е Йожи? Сърдито момиченце, фея и трапер, детектив, тийнейджърка, майка, баба, внучка от бъдещето... От история в история Йожи ни води през езиците и световете от късния соц на 70-те през шемета на 90-те до надвисващото антиутопично бъдеще, чиито катастрофи вече ни поглъщат, докато зяпаме в смартфоните си. Голямата тема на Надежда Радулова е разомагьосването на света и езика, инерцията на нещото, наречено живот, и как да продължаваме да...
прочети повече...
18.12.2020
Националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2020 г. получи Надежда Радулова за стихосбирката й „Малкият свят, големият свят”, издадена от „Жанет 45“. Победителката получи плакет, изработен от художника Христо Гочев, придружен с парична премия в размер на пет хиляди лева. Церемонията по връчването на престижната поетична награда се състоя на 17 декември от 19.00 ч. онлайн, заради противоепидемичните мерки, наложени у нас. Съпътстваща награда журито присъди на книгата на Златозар Петров „Машини“ (изд. „Жанет 45“). В конкурса тази година участваха 47 книги от 23 издателства. Жури в състав: Йордан Велчев, поет и писател, Иван Ланджев, поет и Здравко Дечев – литературен критик и...
прочети повече...
27.07.2020
„В началото на тази книга „зреят осем обли молитви”, в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря – не, изкрещява „айдаааа” – първа дума, първо „хайде” и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога за последно сте чели себе си? Надежда Радулова ни повежда през „мъгла и залез, вятър и поезия”, за да се...
прочети повече...
28.01.2020
29 януари 2020 от 18.30 часа Литературен клуб, Столична библиотека ► На 29 януари 2020 г. (сряда) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” № 4) ще чуем един от знаковите гласове на българската поезия от началото на новото хилядолетие. В представянето на Надежда Радулова ще се включат Яна Генова, директор на фондация „Следваща страница“ и на „Софийска къща за литература и превод“, както и Лора Ненковска, преподавател в СУ и преводач от и на румънски език. Надежда Радулова е доктор по сравнително литературознание. Пише, превежда поезия и проза от английски, редактира. Понякога преподава. Но най-много обича да чете. Вярва, че без последното всичко друго би изгубило...
прочети повече...
03.12.2015
Няма да заспим Когато бабата и дядото заспят, а те спят само няколко минути, ще избягаме. Покатерваме се по стената, покрай големия портрет на бабата и дядото, първо пъхаме глави в таванския отвор, набираме се на ръце, стъпваме на пръсти по застлания със стари вестници дъсчен под, вдишваме прах и издишваме страх, няколко метра до капандурата, а оттам скачаме право в задния двор на майката и бащата. – Заспаха ли всички в къщата на бабата и дядото? – питат майката и бащата. – Да. – А вие заспахте ли? – Да. – Да не влезе крадец, докато всички спите? – Няма. И крадецът спи. Когато майката и бащата заспят, а те спят само няколко минути, ще избягаме. В къщата на майката и бащата има много...
прочети повече...
17.04.2023
Светла поезия, родена от грижа, добронамерено подострена ирония и обич, която не си затваря очите за безмилостния всекидневен ад. Топла и утешителна поезия, превързваща рани и даряваща сила и надежда. Стефан Иванов РАЗБИРА СЕ ЧЕ ВСЕЛЕНАТА СЕ РАЗШИРЯВА всяко посетено място добавя нов абзац в книгата на бягствата към която посягаме когато сънят стане непоносим понякога думи или случайни минувачи избутват границите на страха като повредена насред улицата кола като побесняло добиче страхът забива рога в стените на вселената и ги разкъсва преди да зараснат от дупките прониква светлина * мое тяло – клетка за летящи същества в теб живеят врабчета и гарвани ангели и дракони актьори с бутафорни...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!