С перо и шпага: Литературни прочити в Диаскоп

31.01.2023
image

2023 Христина Панджаридис: В сезона на чупливостта на съвременника Димана Симеонова, „Делфийската рокля“ или за ролята на роклята като недостижимо произведение на изкуството Илия Пеев: Херменевтика на войната в Украйна - глъбинен психоанализ и новаторска миротворческа теза Драго Янчар, „Ученикът на Джойс“ и затова как „от книгите поникват книги“ Христина Панджаридис: "един ден съм длъжна да оставя всичко това" Д-р Дочка Кисьова-Гогова: Творческата орбита на Юлиана Кръстева 2022 Регионалният исторически музей „Стою Шишков” в Смолян – Родопският Будител Александра Ивойлова: Екатерина Йосифова. През огледалната бариера Д-р Дочка Кисьова-Гогова: За книгата „Архитектура в изкуството – изкуство в...

прочети повече...

Христина Панджаридис: Момче подарява на момиче морето

06.12.2023
image

Необикновен подарък Момче подарява на момиче морето... докъдето се вижда. Тя се чуди, поглежда го, цупи се, бяга. Морето си стои на мястото от години. Не става за медальон на шията, нито като златна гривна на ръката. Не е целувка с обещание за вярност до края. Момчено е влюбено в морето. Не в нея. ... Каква загуба на надежди. Любовна градина — Любовта е градина, която всяка година чака ръце за садене, поливане и плевене. Всекидневните усилия омръзват – казва татко посред наливането с кафе посреднощ. — Искам да жужа в надпревара с пчелите, да не броя морските изгреви, нито те продължителността на смеха ми. — Любовта е събиране – едно плюс едно и изваждане на нереалистични очаквания. — Не съм...

прочети повече...

Христина Панджаридис: В сезона на чупливостта на съвременника

22.02.2023
image

Интимните драми, които ни карат да минаваме през трупове. „Който покрива престъпление, търси любов...“ Притчи 17:9 „Не съдете, и няма да бъдете съдени, не осъждайте, и няма да бъдете осъждани, прощавайте, и ще бъдете простени.” Лука 6:37 В разстояние на десетина дни, неслучайно, защото не вярвам в случайности, прочетох два съвременни романа и сюжетът неизменно се въртеше около страданието, потъпкването на човешката гордост и отмъщението. В първия момент си напомних – да, темата е болезнена и вечна, откакто свят светува хората търсят и настояват за разбиране, съчувствие и справедливост, но историите ме занимаваха и продължих с отговора, че днес саморазправата е станала част от реалността....

прочети повече...

Христина Панджаридис: "един ден съм длъжна да оставя всичко това"

08.02.2023
image

Ценя и обичам поезията на Анелия Велева заради елегантния и интелигентен преход от болката към реалността, от личната рана до възпитаното чуждо безразличие. Рязко, но талантливо. Непоносимо, когато те засяга, и приемливо, щом касае съседите. Според мен заглавието „Материя“ не е случайно. Вярвам, че животът не е случайност и каквото и да ни се случва е необходимо, провокативно, необяснимо, но след време и след опит го намираме за най-правилното. „Материя“ е поредното стъпало в опознаването и укротяването на поетичните потайности на думите, доверието в настоящия етап от житейския и творчески път на авторката. Остава ли любовта най-удобната и предпочитана дреха за нея, си задавах въпроса,...

прочети повече...

Христина Панджаридис: "Малко любов"

05.05.2022
image

„Малко любов“ е всичко онова, за което копнеем и се надяваме по един или друг начин, независимо на каква възраст сме, мъж или жена. Искаме да обичаме и да ни обичат. Да бъдем единствени в очите на любимия човек и да сме сигурни, че той или тя ще бъде с нас завинаги (или поне докато го искаме). Обади се, че ще отиде на работа следобед и тръгна по главната улица. Малцината пешеходци я зазяпваха. Дъждът се бе усилил и измокрил дрехите ѝ. Досега в живота ѝ не се беше случило нищо значимо и достатъчно емоционално. Не беше скачала, както Грета и Фиона с парашут, даже от покрива на къщата на село не се престраши. Плашеха я хлъзгавите керемиди и отсрещните планински върхове. Стариците по улицата...

прочети повече...

Христина Панджаридис: "Ферма за калинки"

26.10.2021
image

Ерос и Танатос. Така буквално с две думи може да се обобщи последния роман на Христина Панджаридис, който излиза година след „Оплети и разплитай“ 2020, отново на същото издателство – Екрие. Семейството отдавна вече не е щъркелово гнездо, сплотено от любов, докато смъртта ни раздели. Странните занимания, пренебрежението към най-близкия човек, подмолните тайни разрушават ядрото и образуват болестотворен вирус, който мутира в непредвидими все по-опасни генетични вариации, ако решим да използваме така неприятната актуална терминология. Калинките също не са като от едно време, когато кацаха по пръстите ни и отлитаха в посока на взаимното щастие. Възможно ли е изобщо щастието, дали в тези...

прочети повече...
1..15 от 3232