Плутарх: "Темистокъл"

ТЕМИСТОКЪЛ

(превод Мирена Славова)

1. Произходът на Темистокъл бил твърде скромен, за да допринесе за славата му[1]. Защото баща му Неокъл, от филата Леонтида на дема Фреар, не бил от най-известните хора в Атина, а майка му, както казват, не била с атинско гражданство:

Фаний[2] обаче пише, че майката на Темистокъл не била тракийка, а карийка и че името ѝ не е Хабротон, а Евтерпа. Неант[3] добавя, че е от град Халикарнас в Кария[4]. Затова и нечистокръвните жители на Атина се събират в Киносаргес – един гимназион извън стените на града, посветен на Херакъл, който заради своята смъртна майка също не е със съвсем благородно потекло сред боговете[5]. Темистокъл убеждавал някои благородни младежи да слизат до Киносаргес и заедно с него да мажат телата си със зехтин за спортни занимания, като така гениално замазал разликата между чистокръвните и нечистокръвните атиняни. Но той вероятно все пак е свързан с рода на Ликомидите, понеже, както казва Симонид, Темистокъл възстановил и украсил с рисунки изгореното от варварите светилище в дема Флия, което било обща собственост на Ликомидите[6].

2. По всеобщо мнение той бил живо и енергично дете – по природа схватлив, с амбициозни желания и политически стремежи. В паузите и почивките от уроците той не играел и не бездействал като другите деца, ами все си измислял някакви речи за упражнение в декламация и си ги произнасял сам на себе си. Речите били обвинение или защита на някое дете. Затова и учителят обичал да му казва: „Моето момче, от теб не може да излезе незначителен човек, а или много добър, или много лош!“.

Темистокъл усвоявал бавно и неохотно както предметите, възпитаващи нрава, така и тези, които доставяли някакво удоволствие или забавление[7], докато бил очевидно прекалено и неприсъщо за възрастта си встрастен в заниманията, свързани с анализ и практическо действие, защото се уповавал на природата си. Затова по-късно, когато на шеговити и глумливи събирания по негов адрес злословели хора, които претендирали, че са изтънчени и културни, той се принуждавал да се защитава твърде грубовато с думите: „Не зная да настройвам лира и да дърпам струните на псалтир[8], но пък мога да взема малък и безславен град и да го превърна в славен и голям!“.

Макар Стезимброт[9] да твърди, че Темистокъл е слушал беседите на Анаксагор и е бил ученик на физика Мелис, хронологията не пасва добре. Защото Мелис е бил стратег на самосците при обсадата от Перикъл[10], който е много по-млад от Темистокъл, а пък Анаксагор и Перикъл са се виждали. Повече внимание заслужават тези автори, според които Темистокъл е бил сподвижник на Мнезифил от дема Фреари. Този човек не е бил нито оратор, нито от т.нар. философи-физици, а практикувал едно занимание, което тогава се наричало „мъдрост“[11] – то гарантирало политическа ефективност и действена мисъл и той го съхранил като свое верую от Солон. Когато го примесили по-късно със съдебно красноречие и преместили акцента на упражнение от практиката към речите, хората, които се занимават с това, били наречени софисти.

Темистокъл се присъединил към Мнезифил, когато вече участвал активно в политическия живот. В първите пориви на младостта си той непрекъснато променял позициите си, понеже природата му, без логичност и школовка, сама по себе си го тласкала ту към едната, ту към другата крайност и често заставала на по-лошата страна. Както по-късно сам признава: „И най-дивите жребчета твърдя, че стават прекрасни коне, когато случат на подобаващо обучение и обяздване!“.

Историите, които някои измислят и прикачат към биографията му, че при остракизирането баща му се отказал от него, а майка му доброволно сложила край на живота си от мъка заради лошата му слава[12], изглеждат неправдоподобни. А има и автори, които твърдят обратното – че баща му, за да го откаже от обществена дейност, му посочил колко много старите триери, захвърлени и стърчащи на морския бряг, приличат на политическите деятели, когато стават ненужни.

3. Но изглежда, че все пак Темистокъл се захванал с политическа дейност бързо и по младежки пламенно, обхванат от силно желание за слава. Затова веднага и от самото начало се стремял да бъде пръв и смело се ангажирал с омразата срещу влиятелните хора в държавата и срещу първенците, най-вече срещу Аристид[13], сина на Лизимах, който винаги бил в опозиция срещу него. Въпреки че омразата му към Аристид започнала, изглежда, заради някакво момче. Защото според философа Аристон[14] и двамата били влюбени в красавеца Стезилай от остров Кеос. Та оттам започнала и продължила и политическата им вражда.

Не нещо друго, а тъкмо различията в начина на живот и в характера им са увеличили по всяка вероятност тяхното противопоставяне. Защото Аристид, кротък по природа, хубав и доблестен по нрав, участвал в политическия живот не за угода или слава, а от най-благородни съображения за сигурност и справедливост в държавата. Той често карал народа да се противопоставя на Темистокъл, който го подтиквал към много промени и към нови големи начинания, и по този начин заставал на пътя на издигането му.

Темистокъл толкова жадувал за слава и толкова мечтаел от честолюбие за велики дела, че още младеж, след битката при Маратон срещу варварите, когато Милтиад[15] се прославил с предводителството си, хората често го виждали вглъбен и усамотен, а нощем да будува и да отказва обичайните гощавки. Той отговарял така на въпросите и на учудването им за промяната в живота му: „Трофеят на Милтиад не ми дава мира да заспя!“. И докато другите виждали в поражението на варварите при Маратон края на войната, за Темистокъл това било само начало на още по-голямо съперничество, за което той непрекъснато се подготвял в името на цяла Елада, а и града организирал, като още отдалеч очаквал бъдещите събития.

4. Темистокъл пръв и единствен се осмелил да заяви пред Народното събрание, че атиняните не трябва да си разпределят приходите от сребърните рудници в Лаврион, както били свикнали, а да построят с тях триери за войната срещу остров Егина. Защото в момента тази война била в разгара си в Елада, а островитяните държали морето с многобройните си кораби. С този довод Темистокъл по-лесно убедил атиняните, а не размахвал заплахата от Дарий и персите, защото те били далеч и нямало съвсем сигурни опасения, че ще дойдат. Виж, използвайки гнева срещу егинците и съперничеството на гражданите с тях, той навреме ги накарал да се подготвят. Защото атиняните построили с тези пари 100 триери, с които воювали и срещу Ксеркс.

От този момент нататък той малко по малко докарал и свалил града до морския бряг, понеже, казвал, атиняните не са равностойни да се противопоставят по суша даже на съседите си, а със смелостта, набрана от корабите, могат и ваварите да отблъснат, и Елада да управляват. Платон споменава, че Темистокъл „от тежки хоплити създал моряци“[16] и морски пехотинци, и го кори, задето отнел копието и щита на гражданите и изпратил атинския народ на палубата и греблата[17]. Той постигнал това, след като удържал победа над Милтиад, който според Стезимброт му се противопоставял.

Дали Темистокъл всъщност е навредил със своите действия на автентичния облик и на чистия характер на атинската политическа уредба, нека оставим този въпрос на философите. А че тогавашното спасение на Елада е зависело от морето и че тъкмо ония триери са възстановили града на атиняните, освен всичко друго свидетелства и самият Ксеркс. Защото той избягал с непокътнатата си пеша войска след морското поражение, тъй като не се чувствал вече равностоен за битка с врага, а оставил Мардоний, както ми се струва, по-скоро да попречи на гърците да го преследват, отколкото да ги покори[18].

5. Заради щедростта му някои автори твърдят, че Темистокъл бил сериозен предприемач. Тъй като обичал да прави жертвоприношения и да посреща богато гостите си, той се нуждаел от изобилен ресурс на доходи. Други обратно – обвиняват го в дребнавост и скъперничество, защото продавал храната, която му пращали. Когато поискал от коняря Дифилид жребче и той не му дал, заплашил го, че скоро ще превърне къщата му в дървен кон[19], загатвайки, че ще му причини неприятности с роднински обвинения и съдебни процеси срещу някои членове на семейството му.

По честолюбие Темистокъл превъзхождал всички. Например още млад и неизвестен, той помолил популярния сред атиняните китарист Епикъл от Хермиона да репетира при него, понеже бил горд, че така мнозина ще го търсят и ще го посещават в дома му. Но когато отишъл в Олимпия и се надпреварвал с Кимон[20] кой ще даде по-богати угощения, по-разкошни палатки и въобще по-голям блясък и подготовка[21], не се понравил на гърците. Защото те смятали, че на Кимон, млад и от заможна фамилия, такива неща прилягат. Докато на Темистокъл, все още неизвестен и тръгнал от среди, които не са богати и знатни, отправили упреци в угодничество. Той удържал победа като хорег с трагедии (тогава вече състезанието било въпрос на старание и чест) и поставил такава плоча с надпис: „Темистокъл от дема Фреари беше хорег, автор-постановчик беше Фриних, Адимант – архонт“[22].

Иначе той се нравел на повечето хора, било като заговарял по име всекиго, било като ставал надежден съдник при нарушени споразумения. Например веднъж, вече като стратег, казал и на Симонид от Кеос, който поискал нещо неправомерно от него: „Нито ти би станал добър поет, ако пееше фалшиво, нито аз – истински управник, ако услужвам незаконно.“ Един път пък подиграл Симонид с думите: „Нямаш капка разум, щом укоряваш коринтяните, че населяват голям град, а на себе си правиш бюстове, като си такъв грозник!“.

И понеже се издигнал и се харесвал на повечето атиняни, накрая надвил противниците си и постигнал Аристид да отиде в изгнание чрез остракизиране[23].

6. Когато персиецът вече се спущал към Елада и атиняните се съвещавали за пълководец, казват, че другите доброволно се отказвали, изплашени от опасността.

Но Епикид, синът на Евфемид, един силен в речите политик, но малодушен и податлив на корупция, се стремял към властта и било твърде вероятно да удържи победа при гласуването. Темистокъл се уплашил да не би държавните дела съвсем да пропаднат, ако предводителството попадне в ръцете му, и с пари откупил честолюбивото му намерение да се кандидатира. Много похвали Темистокъл получавал и заради постъпката си във връзка с превода на пратениците от царя, който искал земя и вода[24]. Той арестувал преводача и чрез декрет го наказал със смърт, защото се осмелил да използва гръцкия език за варварски заповеди[25]. Похвала си спечелил и за Артмий от Зелея[26]. По предложение на Темистокъл атиняните лишили от права и него, и децата му, и целия му род, защото докарал персийското злато при гърците.

Но най-голямата му заслуга е прекратяването на войните между гърците и помиряването на градовете им, защото той ги убедил да загърбят враждата заради войната[27]. Твърдят, че Хейлай от Аркадия най-много го подпомогнал.

7. Като поел пълномощията на генерал, Темистокъл веднага се заел да натовари гражданите в триерите и да ги убеди да напуснат града и да дадат битка на варварина по море, колкото може по-далече от Елада. Но понеже мнозина се възпротивявали, той извел многобройна войска в Темпейската долина заедно с лакедемонците[28], за да пресрещнат врага в Тесалия, която тогава все още не давала вид, че симпатизира на персите. Но когато се върнали оттам без никакъв успех и тесалийците се присъединили към царя, а всички до Беотия се обявили на негова страна, атиняните вече започнали повече да се замислят върху казаното от Темистокъл за морето. Тогава той бил изпратен с кораби при нос Артемизион да пази теснините.

Гърците искали Еврибиад и лакедемонците да бъдат начело, но понеже превъзхождали по броя на корабите си всички останали, взети заедно[29], атиняните не смятали за честно да следват други. Като съзрял опасност от разногласия, Темистокъл сам предоставил командването си на Еврибиад и успокоил атиняните с обещанието, че ако се проявят като достойни мъже срещу врага, той ще постигне занапред гърците доброволно да им се подчиняват. Затова, изглежда, Темистокъл е главният виновник за спасението на Елада и е допринесъл най-много за славата, която атиняните имат, че побеждават враговете си с мъжество, а съюзниците си – с благоразположеност.

Когато варварската флотилия се доближила до Афета[30], Еврибиад се изплашил от броя на корабите на входа на пролива, понеже разбрал, че и други двеста кораба заобикалят над остров Скиатос. Искало му се по най-бързия начин да се придвижи навътре към Елада и да плава край Пелопонес, като на сушата подреди и пехота, която да пази корабите му, защото смятал, че морската сила на царя е непобедима. И понеже евбейците се уплашили да не би гърците да ги изоставят, те тайно влезли в преговори с Темистокъл, като изпратили при него Пелагонт с много пари. Той, както разказва Херодот, ги взел и ги дал на Еврибиад[31].

От атиняните най-много се противопоставял на Темистокъл Архител, който бил триерарх на свещения кораб[32], но нямал пари да плати на моряците и бързал да отплава. Пък и Темистокъл още повече настроил моряците срещу него, така че те се организирали и му отнели вечерята. Докато Архител се ядосвал и косял за случилото се, Темистокъл му изпратил в едно сандъче вечеря от месо и хляб, като сложил отдолу един сребърен талант[33]. Накарал го за момента да се нахрани, а щом съмне, да се погрижи за моряците си. Ако не – ще го обвини пред присъстващите, че е получил пари от враговете. Това го разправя Фаний от остров Лесбос.

8. Битките срещу варварските кораби, които станали тогава в теснините, не допринесли много за крайния изход от войната, но помогнали много за опита на гърците. Те научили на дело в сраженията, че нито броят на персийските кораби, нито украшенията и блясъкът на емблемите на носовете им, нито самохвалните викове и варварските пеани могат да уплашат с нещо мъже, които знаят да влизат в битка и имат смелостта да се сражават. Просто те трябвало да пренебрегнат тези неща и да се спускат срещу самите тела на персите и да се сражават с тях в схватка. Изглежда, че това и Пиндар е осъзнал добре, за да каже за битката при нос Артемизион:

И наистина първата стъпка към победата е смелостта.

Нос Артемизион на остров Евбея е бряг, простиращ се на север от Хестиея, а точно срещу него е Олизон, който се намира в страната на Филоктет[35]. Там има неголям храм на Артемида с прозвището Зорница. Край него растат дървета и в земята са забити в кръг белокаменни плочи. Ако потриеш камъка с ръка, оцветява се и пуска аромат на минзухар. На една от плочите е написана следната епиграма:

Показват едно място на брега, където на голяма площ и дълбоко в пясъка има черна пепел като от горене на клада –изглежда там са изгорили останките от корабите и труповете на убитите[36].

9. Когато гърците разбрали от пратениците, които дошли до нос Артемизион, за случилото се при Термопилите, че Леонид е мъртъв, а Ксеркс държи пътя по сушата, те се отправили навътре в Елада, като атиняните били подредени в ариергарда, горди от проявената храброст в сраженията. Като плавал край места, където виждал, че враговете няма как да не хвърлят котва и да не се подслонят, Темистокъл издълбавал върху камъните послания, които да се виждат добре – едни от тези камъни той намирал случайно, а други сам поставял край пристаните и изворите. С тях той подтиквал йонийците от персийската армия, ако могат, да преминат на тяхна страна, защото атиняните са им предци и се борят за свободата им[37]. А ако не – поне да вредят на варварската войска в битките или да я объркват. Той се надявал така или да накара йонийците да преминат на страната на гърците, или да увеличи подозрението на враговете към тях.

А Ксеркс нахлул във Фокида откъм Дорида и започнал да пали фокидските градове, като гърците не ги защитили въобще[38]. Макар че атиняните ги молели да пресрещнат врага в Беотия, преди да стигне в Атика, както самите те помогнали по море при нос Артемизион. Но никой не откликнал. Всички гледали към Пелопонес и се стремели да съберат цялата войска оттатък Истъма[39], като го преграждали от море до море със стена.

Атиняните едновременно били обхванати от гняв заради предателството и от малодушие и отчаяние, защото съзнавали, че са изоставени. Не си представяли да се сражават с армия от толкова десетки хиляди войници. Това, което било единствено необходимо в момента, било да напуснат града и да се вкопчат в корабите си. Но повечето не желаели и да чуят, защото нито искали победа, нито такова спасение, заради което ще изоставят храмовете на боговете и гробовете на бащите си.

10. Тогава Темистокъл се оказал в безизходица да привлече мнозинството с логични аргументи и, също както в трагедия, „издигнал механизъм“[40], а именно – изтъквал божествени знамения и предсказания, с които ги убедил.

За предзнаменование взел случилото се със змията, която в онези дни, изглежда, не изпълзявала от свещения участък на храма. Жреците съобщавали, че намират непокътната храната, която ѝ оставят през деня[41], а Темистокъл говорел на атиняните, че богинята е напуснала града и ги води към морето. И относно предсказанието[42] пак ги манипулирал, защото казвал, че „дървена стена“ не означава нищо друго освен корабите. Затова богът нарекъл остров Саламин „божествен“, а не „страшен“ и „опасен“, защото този остров щял да стане символ на голям успех за гърците. Щом овладял общественото мнение, той внесъл предложение да оставят града на закрилата на богиня Атина, покровителка на град Атина, всички подлежащи на военна служба да се качат на корабите, а децата, жените и робите всеки да си ги спасява, както може. След като постановлението било прието, повечето атиняни закарали домочадията и жените си в Трезена, където били приети гостолюбиво от трезенците[43]. Защото те решили да ги хранят на обществени разноски, като дават на всеки по два обола[44], а когато узреят плодовете, децата свободно да си берат навсякъде, даже да плащат заплати на учители, които да ги обучават. Това решение внесъл Никагор.

Темистокъл се престорил, че го търси, започнал да преравя всичко и открил много пари, скрити в багажа им. И те ги заделили за обществени нужди и увеличили парите за храна на екипажите.

Когато градът се изнасял на корабите, на едни от атиняните гледката причинявала скръб, а на други – възхита от смелостта. Защото те отпращали домочадията си в чужбина, докато сами, без да се поддават на риданията, сълзите и прегръдките на родителите си, потегляли към острова. Наистина изпълвала ги жалост за гражданите, които поради старостта си оставали, а се добавяла и някаква трогателна сърцераздирателност от раздялата с домашните животни, с които били свикнали – те със скимтене и мъка в очите тичали край господарите си, които се качвали на корабите. Разправят, че в този момент кучето на Перикловия баща Ксантип не издържало на раздялата, скочило в морето и плувайки край триерата, стигнало до остров Саламин, където веднага издъхнало от изтощение. Там, казват, и досега се показва могилата му, т.нар. Кучи гроб.