Плутарх: "Темистокъл" II

Продължение от Първа Част тук

11. Това всъщност е великото дело на Темистокъл, но не по-малко велико е и следното. Понеже виждал, че гражданите искат Аристид и се страхуват да не би той в гнева си да се присъедини към варварина и да обърка работите на Елада (защото Аристид бил остракизиран преди войната като противник на Темистокъл), Темистокъл внесъл предложение за постановление да се позволи на тези, които преди време са напуснали Атина в изгнание, сега да се върнат, за да допринесат по най-добрия начин и с думи, и с дела за спасението на Елада заедно с останалите граждани.

Макар че заради авторитета на Спарта Еврибиад оглавил гръцката флотилия, пред лицето на опасностите той бил малодушен човек. Освен това искал корабите да потеглят към Истъма, където се събирала пехотата на пелопонесците. Но Темистокъл се противопоставял и тогава, казват, изрекъл онези забележителни думи. Когато Еврибиад се обърнал към него: „Темистокле, състезателите, които в надбягванията хукват преди сигнала, ги налагат с тояги!“, той отвърнал: „Да, но пък изпадналите от състезанието не ги увенчават с венеца на победата!“. И когато Еврибиад вдигнал тоягата си да го удари[1], Темистокъл казал: „Удари, но се вслушай!“. Еврибиад се учудил на неговата смиреност, накарал го да говори и Темистокъл започнал да обяснява плана си. А когато някой подхвърлил, че не било редно човек без град да поучава тези, които имат, да напуснат града си и да изоставят отечествата си на произвола на съдбата, Темистокъл извъртял отговора си така: „Подлецо, ние наистина сме оставили къщите и крепостните си стени, защото не искаме да ставаме роби заради нещо неодушевено, но ние имаме град, най-велик сред гръцките – това са нашите двеста триери, които стоят сега тук, при вас, защото желаете да ви донесат спасение. Но ако вие се оттеглите, предавайки ни за втори път, гърците веднага ще разберат, че атиняните са се сдобили и със свободен град, и със страна, не по-слаба от тази, която са изоставили!“.[2]

След тези думи на Темистокъл Еврибиад се вразумил и се уплашил да не би атиняните да ги изоставят и да си тръгнат. Когато предводителят на еритрейците също се опитал да му опонира, Темистокъл отвърнал с думите: „Е, вие пък какво разбирате от война, щом подобно на калмарите си имате меч, но не и сърцатост?“[3]

12. Казват, че Темистокъл провеждал този разговор от палубата на кораба си, когато видял сова да прелита вдясно от корабите и да каца на мачтата му[4]. Това предзнаменование най-много наклонило везните в полза на неговото мнение и гърците започнали да се готвят за морска битка.

Но когато персийската флотилия се доближавала до Атика откъм Фалерон[5] и скрила от погледа им околните брегове, а самият цар с пехотата си се спуснал към морето и цялата му армия била видяна събрана на едно място, Темистокловите думи сякаш излетели от ума им и пелопонесците започнали да се озъртат пак към Истъма, като се сърдели на всеки, който предложел нещо друго. И било взето решение да се оттеглят през нощта, даже започнали да предават на кормчиите заповедта за отплаване.

Тогава Темистокъл, тъй като не можел да понесе мисълта гърците да се разпръснат по градовете си и да се лишат от стратегическото предимство, което им предоставят теснините и дислоцирането на флота, започнал да търси изход и измислил военната хитрост със Сикин. Този Сикин бил персиец по рождение, военопленник, добре разположен към Темистокъл и възпитател на неговите деца. Темистокъл тайно го пратил при Ксеркс със заповед да разправя как атинският генерал Темистокъл избира страната на царя и пръв му заявява, че гърците искат да бягат. И царят да не им дава възможност да се измъкнат, ами още докато са объркани без подкрепата на пехотата си, да ги нападне и да унищожи морската им сила. Ксеркс научил това и го възприел като знак на добра воля. Зарадвал се и веднага издал следната заповед на командирите на корабите: спокойно да попълват екипажите на всички останали кораби, а с двеста да излязат в открито море, да преградят целия проток в кръг, да се разположат между островите и да ги блокират, така че никой от вражеските кораби да не се измъкне.

Аристид, синът на Лизимах, пръв ги усетил[6] да правят това и отишъл в палатката на Темистокъл, макар че не му бил приятел, а напротив, както бе казано – бил остракизиран заради него. Темистокъл се завтекъл да го посрещне и той му съобщил за обкръжението. И като видял доблестта и честността на този мъж и се възхитил на решението му да дойде при него, Темистокъл му разкрил плана си за Сикин и започнал да го уговаря за съдействие. Искал Аристид да задържа гърците и да укрепва техния дух, защото на него имали по-голямо доверие, така че да влязат в морска битка при теснините. От своя страна Аристид похвалил Темистокъл, отишъл при генералите и триерарсите и започнал да ги подстрекава да се сражават. Докато гърците все още се отнасяли с недоверие към думите му, оказало се, че триерата на остров Тенедос дезертирала от противниковия флот[7]. Неин командир бил Панетий, който разгласявал вестта за обкръжението.

Така безизходицата на ситуацията изпълнила гърците с пламенна готовност за битка.

13. На разсъмване Ксеркс отправил флота си в открито море, като наблюдавал бойния му ред, както казва Фанодем, от светилището на Херакъл, където тесен проток дели Атика от острова. А според Акестодор Ксеркс накарал да му сложат златен трон на Мегарските възвишения на т.нар. Рогове, а край него имало много писари, които да записват хода на битката[8].

Докато принасял жертва до флагманската триера, при Темистокъл дошли трима дезертьори, които изглеждали много достолепно, нагиздени в разкошни одежди и злато. Говорело се, че това са синовете на сестрата на царя, Сандака, и Артавкт. В момента, в който гадателят Евфрантид ги видял, от жертвеното животно на олтара лумнал голям и ярък пламък, а отдясно се чуло кихане[9]. Затова той хванал Темистокъл за ръката и го накарал да посвети персийските дезертьори на божеството и всичките да ги принесе с молитва в жертва на бог Дионис Омест[10]. Защото така щяло да има и спасение, и победа за гърците.

Макар че Темистокъл се изплашил от това страшно предсказание, както обикновено става при големи битки и при трудни начинания, повечето от присъстващите повярвали, че спасението им по-скоро ще се случи поради тези нерационални причини, отколкото по логични. И всички започнали едновременно да призовават бога по име и да тикат пленниците към олтара, като принуждавали Темистокъл, както казал и гадателят, да извърши жертвоприношението. Тези неща ги разказва автор, който е философ и има опит в историческото повествование, Фаний от остров Лесбос.

14. За броя на варварските кораби поетът Есхил, на когото би могло да се вярва и е сигурен извор, казва в „Перси“[11]:

Атинските триери били 180 на брой, като всяка имала по 18 души войници, които се сражавали от палубата, от тях четирима стрелци с лъкове, а останалите – хоплити.

Изглежда, че Темистокъл съобразил и издебнал не по-лошо от мястото за битка и подходящото време – той не подредил триерите си с носовете срещу варварските кораби по-рано от обичайия час, когато откъм откритото море непрестанно духа силен вятър и от теснините се надигат вълни. Тези вълни не пречели на гръцките триери, които били плоски и ниски. Но варварските, които хем се издигали при кърмите си нагоре, хем заради палубите си били тежки и високи, тези вълни ги събаряли, защото ги връхлитали и ги завъртали косо на гръцките. Те пък, от своя страна, ожесточено ги нападали и следели заповедите на Темистокъл, който най-добре знаел кой е полезният ход. Затова и адмиралът на Ксеркс, Ариамен[12], започнал да го обстрелва от грамадния си кораб и да мята копия срещу него като от крепостна стена, сам той мъж доблестен и най-силен и честен от царските братя. Но Амейний от Декелея и Сокъл от Палена, които били на един и същ кораб, заплавали срещу него. Двата кораба се сблъскали с носовете си, закачили се с тараните си и се прихванали един друг. При абордажа Ариамен се качил на палубата им, но те го пресрещнали, ранили го с копията си и го изхвърлили в морето. Тялото му, разнасяно наедно с останките от корабокрушенията, било разпознато от Артемизия[13] и занесено на Крекс.

15. Казват, че в разгара на битката откъм Елевзина блеснала светлина и се разнесли възгласи и ехтеж, които огласили равнината Трия чак до морето, сякаш заедно голяма процесия хора придружават статуята на Якхос по време на мистерии[14]. Постепенно над множеството викащи се заиздигал от земята облак, който сякаш се спущал и похлупвал триерите. На други пък се сторило, че виждат фантоми и призраци на въоръжени мъже да издигат от остров Егина ръце в защита пред гръцките триери. Приличали на потомците на Еак[15], които се отзовават на техните молитви за помощ отпреди битката.

Пръв пленил неприятелски кораб Ликомед, атински триерах, който, след като отсякъл носа с емблемата на кораба, я принесъл в дар на Аполон Лавроносец във Флиунт[16]. Останалите гръцки кораби в теснината, като се изравнили по брой с варварските, които разбъркано се опитвали да нападат и се блъскали един в друг, ги обърнали в бягство, макар че те все пак издържали до вечерта. Както казва поетът Симонид, гърците „отнесли тази хубава и славна победа“, от която по-бляскаво морско дело нито те, нито варвари са извършвали, чрез мъжеството и куража на цялото войнство, но и заради съобразителността и способностите на Темистокъл.

16. Понеже все още не искал да се признае за победен след морската битка, Ксеркс предприел опит да поведе пехотата си срещу гърците към остров Саламин по дигите, с които преградил пролива. А Темистокъл решил да изпита лоялността на Аристид, като си дал вид, че иска да отплава към Хелеспонта и да разруши там понтонния мост на Ксеркс. „За да хванем Азия в Европа“, обяснявал му той.

Но Аристид не бил във възторг и казал: „Преборихме варварина сега, когато преливаше от сила. Ако обаче го заклещим в Елада и поставим един мъж с толкова мощна армия в безизходица от страх, той вече няма спокойно да наблюдава битката в сянката на златния си балдахин, ами ще се осмели на всичко и ще участва лично във всички битки заради надвисналата опасност. Той ще се опитва да поправи пропуските и ще дава по-добри решения за всичко. Така че ние, Темистокле, не съществуващия мост трябва да разрушаваме, а по възможност да построим допълнително друг, за да изгоним този човек от Европа“. „Добре, рекъл Темистокъл, ако решим, че това е полезно, тогава време е всички ние да обмислим и да изнамерим начин как да отдалечим царя от Елада, колкото може най-бързо“.

И понеже било взето такова решение, Темистокъл изпратил при царя един от царските евнуси на име Арнак, когото намерил сред военопленниците, да каже, че гърците са решили след удържаната победа в морското сражение да отплават към понтонния мост при Хелеспонта и да го разрушат. А за Темистокъл – че е загрижен за царя и го съветва бързо да се отправя към своето си море и да преминава, докато сам той задържа и бави съюзниците да се впуснат в преследване. Щом чул това, варваринът се уплашил много и бързо заприготвял отплаването си. А колко умни били Темистокъл и Аристид, показало сражението с Мардоний при Платея[17], където, макар че воювали срещу една малка част от Ксерксовата армия, те без малко да загубят всичко.

17. Херодот разказва, че в сражението при Саламин от градовете най-много се проявили егинците, а индивидуално, макар и неохотно поради завист, всички отстъпили първенството на Темистокъл. Защото когато се върнали на Истъма, гръцките пълководци гласували с камъче, взето от олтара на Посейдон[18], като всеки от тях поставил себе си на първо място по доблест, а на второ – Темистокъл. Лакедемонците пък го завели в Спарта и на Еврибиад отредили венец от маслиново дърво като награда за храброст, а на Темистокъл – за мъдрост. Освен това му подарили най-бързата колесница в града, която триста младежи[19] ескортирали чак до границите на страната. Казват, че на следващите Олимпийски игри[20], когато Темистокъл се появил на стадиона, зрителите пренебрегнали състезателите и цял ден го наблюдавали и го показвали на гостите с възхита и ръкопляскания, така че и той се зарадвал и признал пред приятелите си, че е обрал плода на мъките, изстрадани от него в името на Елада.

18. По природа Темистокъл наистина бил твърде честолюбив, ако трябва да съдим по онова, което се помни за него. Например, когато бил избран от града за адмирал на флота, той не се занимавал нито с лични, нито с обществени дела поотделно, а отлагал всичко да се струпа в деня на отплаването. Тогава му се налагало да върши много неща и да говори с всякакви хора, поради което изглеждал велик и способен във всичко.

Когато пък инспектирал телата на убитите персийски войници, изхвърлени на морския бряг, щом видял че са отрупани със златни гривни и огърлия, сам ги подминал, но казал на приятеля си след него: „Ти ги вземи. Защото не си Темистокъл“. А на някакъв красавец, Антифат, който в началото се държал високомерно с него, а после заради славата му го ухажвал, казал: „Момче, макар и късно, но и двамата едновременно сме поумнели!“.

Казвал, че атиняните не го тачат и не му се възхищават, а само когато ги застигне опасност, тичат при него на завет като под чинар, докато при хубаво време късат листата и му изпочупват клоните[21]. А когато онзи жител на остров Серифос му казал, че се е сдобил със слава не заради собствените си качества, а заради града си, Темистокъл отвърнал: „Вярно е! Нито аз щях да се прославя, ако бях от Серифос[22], нито ти, ако беше от Атина!“. Когато един следващ стратег, за когото атиняните решили, че е сторил нещо полезно за града, се одързостил да сравнява собствените си дела с тези на Темистокъл, той разказал следната история: „Празникът и Денят след празника се скарали. Денят след празника казвал, че Празникът е пълен с грижи и усилия, докато в деня след него всички разпущат и се възползват от приготвеното. Празникът отвърнал: „Вярно е, но ако мен ме нямаше, ти нямаше да съществуваш!“. Та така и аз – ако мен ме нямаше тогава, сега и теб нямаше да те има!“. Понеже синът му капризничел пред майка си, а чрез нея и пред баща си, Темистокъл го подигравал, като казвал, че синът му е най-могъщият сред гърците. „Защото, рекъл, на гърците заповядват атиняните, атиняните – на мен, на мен – майка ти, а на майка ти – ти!“ И понеже искал да се отличава във всичко, когато продавал едно място, накарал да разгласяват, че към мястото върви и добър съсед. А когато за съпруг на дъщеря си избрал измежду женихите почтения пред богатия кандидат, заявил, че търси по-скоро мъж без пари, отколкото пари без мъж.

Такъв е образът му в остроумните изречения, останали от него.

19. Като отминали тези събития, той веднага се заел да застрои града и да построи крепостни стени, като според сведението на Теопомп[23] с подкуп убедил спартанските ефори да не се противопоставят, а според повечето автори – след като ги надхитрил. Той отишъл в Спарта като посланик и спартанците започнали да го обвиняват, че се строи крепостна стена на Атина. Нарочно изпратеният от Егина Полиарх повдигнал обвинението, но Темистокъл отричал и ги карал да изпратят пратеници в Атина сами да се уверят с очите си. Така той давал време строежът да бъде завършен, като ги бавел, но искал и да има спартански пратеници в Атина като заложници за неговата собствена сигурност. Така и се случило. Когато лакедемонците узнали истината, те не го наказали, ами го отпратили, без да дават външен израз на недоволството си.

След това той укрепил Пирея, като взел под внимание благоприятното положение на нейните пристанища[24], цялостното пренастройване на града към морето и не на последно място желанието си да премери сили със старите царе на атиняните. Защото, както се разказва, те положили усилия да откъснат гражданите от морето и да ги привикнат да живеят не от усвояването на морето, а от засаждането на земята. Позовавали се на думите на богиня Атина, която победила спорещия с нея за покровителство над страната бог Посейдон, като показала на съдиите маслиновата клонка[25]. Но Темистокъл, не както твърди за града комедиографът Аристофан „дори прилепѝ и Пирея към него“[26], а по-скоро закачил града за Пирея и земята за морето. От този момент насетне и демокрацията набрала преднина пред властта на аристократите, и народът се изпълнил с горделиво самочувствие, понеже мощта на града зависела от моряци, началници на гребци и кормчии. Затова и трибуната на Народното събрание на хълма Пникс, направена така, че да гледа към морето, по-късно била обърната от Тридесетте тирани с лице към сушата. Защото те смятали, че владичеството по море ражда демокрация, докато земеделците са по-малко недоволни от олигархическото управление[27].

20. Темистокъл имал дори по-големи планове за флота. Защото след като Ксеркс се оттеглил и гръцката флотилия хвърлила котва в Пагаса[28], за да презимува, Темистокъл заявил в своя реч пред атиняните в Народното събрание, че има едно нещо, полезно и спаситено за тях, което обаче не бива да се обявява на всички. Атиняните го накарали да каже само на Аристид и ако той го одобри, да го извършат. Тогава Темистокъл казал на Аристид, че замисля да изгори флота на гърците там, където зимува. Аристид излязъл пред Народното събрание и заявил, че няма по-полезно и едновременно по-безчестно начинание от това, което замислял Темистокъл. И поради това атиняните се разпоредили Темистокъл да спре.

Понеже на заседанията на амфиктионите лакедемонците внасяли предложения да бъдат отлъчени от Амфиктионията[29] градовете, които не са участвали в битките срещу персиеца, Темистокъл се уплашил, да не би, като изхвърлят тесалийци, аргосци и тиванци от съюза, лакедемонците изцяло да овладеят гласуването и да се приемат техните решения. Затова ги защитил и преобърнал нагласите на пилагорите[30], като ги осведомил, че участвалите във войната градове са само 31, при това повечето от тях съвсем малки. Би било страшно, ако останалите гръцки градове се изключат и съюзът се окаже съюз на два или три много големи града. По този начин той нанесъл най-голям удар на лакедемонците, затова и те отдавали предпочитанието си на Кимон, когото превърнали в негов политически противник.