Рисунки и водни техники на проф. Ивайло Мирчев в галерия "Резонанс", Пловдив

"Обичам хартията, която се отдава с нежна съпротива на молива и акварелното петно. Обичам да владея случайността и собствената си емоция." - проф. Ивайло Мирчев

 

На 14 октомври 2014 от 18.00 часа галерия „Резонанс” ви кани на изложба на именития български художник проф. Ивайло Мирчев.

Изложбата представя търсенията и вълненията на автора през последните 30 години. Започва с голям цикъл от темпери, рисувани от натура в Кремиковци, които са опит да усети атмосферата и характера на социалистическия завод. Представени са и рисунки, създадени в различно време, както и репродукции на акварели, компютърно генерирани върху голямоформатни принтове.

Проф. Ивайло Мирчев:

Моите опити

Социалистическите заводи ме впечатляваха силно. Особено производство като агломерацията и доменните пещи в Кремиковци, които ми напомняха преизподня. В агломерацията например се вижда на не повече от 3-4 метра, след това – стена от прахоляк. Огромни халета. Човеци като сомнамбули в атмосферата на „Междузвездни войни”. Тази атмосфера ми се струваше странна, космическа и исках да я нарисувам. Дори си извадих специално разрешение.

Беше 1983 година. Направих голяма серия рисунки. В тях нямаше никаква надежда. Умишлено целях да не е красиво. Текстурата беше тежка и груба, почти отсъстваше цвят. Чувствах се бунтар, тъй като, ако ги бях нарисувал по-рано – през 60-те, сигурно щях да бъда дамгосан. Но времената вече се бяха променили.

След известно време ни сполетя демокрацията и моят протест се обезсмисли. Нямаше вече срещу какво да протестирам. Можехме да крещим и крещяхме свободно.

Смених диаметрално търсенията си, заработих с цвят. Започнах една свободна, колористично-абстрактна серия, но без да късам докрай с натурата. Все още се четяха образи.

За рисунката

Едва ли ще кажа нещо ново, поне за изкушените в занаята, но за мен рисунката е откровение и съвършено изразно средство. Да си припомним първобитния художник от пещерата Ласко, да вървим напред през Египет и Древна Гърция, да погледнем към Рембранд, Пикасо, Бешков...

Нямам думи, не са и нужни. Тя е пластическото и концептуалното начало и край. Аз рисувам, защото харесвам да правя това. Обичам хартията, която се отдава с нежна съпротива на молива и акварелното петно. Обичам да владея случайността и собствената си емоция.

Акад. Светлин Русев за Ивайло Мирчев

Вместо откриване

Пластическа и духовна чистота

Да се пише за изкуството на Ивайло Мирчев е колкото привлекателно, толкова и трудно. Привлекателно, защото става дума за художник, генетично предопределен да живее в духовното семейство на децата, целунати от Съдбата да бъдат нейни съзидатели. И трудно, защото изкуството му, независимо дали е повече или по-малко сюжетно обвързано, живее над конкретната определеност – там, където започва неговият вътрешен емоционален, душевен и духовен живот. Живописта на Ивайло е преди всичко одухотворено пространство, опоетизирана пластическа материя, колкото привидно определена, толкова и неуловима като състояние. Зад артистичната свобода и експресивната мощ на рисунката стои едно солидно разбиране и владеене на формата в нейния вътрешен живот и структура. Мощна, сурова, експресивна  и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията – живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над амбицията да бъде на хребета на вълната, защото е самата вълна с нейното вечно движение и непредвидима красота.

Във време на пълна девалвация на формата и рисунката, разбирани в техния пластически духовен смисъл, Ивайло има смелостта да бъде верен на техния извисен емоционален живот. Нещо повече – раним и чувствителен – успя да съхрани вътрешната си свобода и да я материализира като пластически независим израз.

Имах шанса да бъда негов преподавател, не си позволявам да кажа учител, защото дълбоко съм убеден, че ако искаме да бъдем верни на каузата художник, винаги ще бъдем нейни ученици. Ивайло показа и достойнство, и характер, и чистота като неин ученик.

Благодаря, Ивайло!

КОЙ Е?

Ивайло Мирчев

Проф. Ивайло Мирчев е роден на 11 август 1954 година в град  София, България.

Образование: Завършил “живопис” в Националната художествена академия при проф. Светлин Русев през 1981 г. Професор в НХА от 2003 г.

Председател на СБХ от 2004 г.

Индивидуални изложби:

2014 г. – галерия „Владимир Димитров-Майстора” – град Кюстендил

2013 г. – галерия „Астри”, София

2012 г. – галерия хотел „Мариот”, Хамбург, съвместно с Димо Колибаров

2011 г.- галерия „Пролет”, Бургас

2010 г.- изложба в „Графичен музей”, Фондация Шрайнер, Бад Щебен, Германия

2009 г.-галерия „Пролет”, Бургас

2009 г.- галерия „Алма матер”, СУ”Св. Климент Охридски”

2009 г.- галерия „Теди”, град Варна

2009 г. –галерия „А-1”, град Карлово

2009 г. – галерия „Де Куесте”, град Хеерде, Холандия

2008 г. – ХГ Ботевград

2007 г.- център-ателие “Н.Шмиргела”, София

2007 г.- галерия “Алтера”, София

2006 г.-галерия “Масларски”, София

2005 г. -галерия “Видима”, Севлиево

2004 г.- галерия “Райко Алексиев” , София

2004 г.- кметство Хардберг- Бон, Германия

2003 г. –галерия “Максим”, София

2001 г.- салон на изкуствата – НДК –София

1999 г.- Троте Музеум, Арлесхайм-Базел, Швейцария

1998 г.- Дитер Ернст галерия, Ботроп, Германия

1994 г. - галерия “Райко Алексиев”,  София

1993 г. - Дом Витгенщайн, Виена, Австрия

1992 г.- Дойче банк, Вупертал, Германия

1988 г. - Фестивал “Аполония”, Созопол, България

1985 г. -  галерия Руски 6, София, България

Колективни изложби:

1983 – 2005 – участие в изложби в България и в чужбина: Италия, Германия, Русия, Холандия, Швеция, Полша, Австрия, Египет, Китай, Турция, Чехия, Словакия  и  други.

Награди:

1986 г- Награда “Южна пролет”, Хасково

1985 г.- Голяма награда от Национална младежка изложба, София

информация: галерия "Резонанс"

редактор: Христина Мирчева