Светлозар Игов: "Там"
27.10.2014
дубровник
Да, странно е, във идващия здрач
на една лятна вечер, красотата
напуска скелета на тази стара къща,
чиито бели камъни когато
докосне вятъра, фосфоресцират.
Тя не умира, но безплътното сияние
я следва, както сянката предметите.
Тя не умира и когато вятърът
е разпилял в морето молекулите
на този стар, голям предмет, и празен.
Славяните тук трябва да са тъжни.
Напомня този град за слава,
която е умряла. Идва нова.
И вятърът преди да разпилее
фотоните, отронени от нея,
ще трябва дълго да разказва приказка
за чудните предмети, зад които
се скриват сенките от погледа, със който
ги ражда и смущава ги небето.
дюни
Мълчание, което тихо скърца
под тъмните нозе на нощни фигури,
задъхано в стремежа си безплоден
да имитира истинска стихия.
Ти спъваш сините въздушни маси,
издигаш дръзко сухите рапири,
които ги разсичат и умират
в магията на мъртвото вълнение.
А щом угасне, всичко пак е бъдеще…
Посоките тук изведнъж се сплитат
във тайния стремеж към съвършенство.
Аз идвам пак при вас, дори когато
над мене молекулите от слънцето
пропукват се, забравили съдбата си
да ни притискат вечно към живота.
на планина
Сити до гърло на въздух
ние дълго се викахме
викахме
докато станахме прозрачни
Ехото беше като нас
но по-добро
– беше ответно
дума на раздялата
След много д у м и
и последното мълчание
израства като статуя от въздух,
която неспокойна е, защото
последен лист потрепва на дървото
и тя очаква във стаеното мълчание
да прозвънти смъртта на тази пречка
по пътя към безплодното господство
на въздуха,
който,
изпръхнал,
шуми със сухите си молекули.
Земята ще поеме тази д у м а
последната във веригата от спомени
– кафява гробница,
която пак ще ражда.
спомени
Забравям ги. Това не е пустиня.
Това е една зряла празнина,
в която въздухът пулсира и набира
живот за свойте нови семена.
из цикъла "отсъствие" 1963-1965
публикуват се със съдействието на автора
Стихотворенията са от поетичния сборник на Светлозар Игов "Там" - 1963 - 2002
ИК "Жанет 45", януари 2005
Оформление: Димитър Келбечев
илюстрация: Георги Чепилев
редактор: Христина Мирчева