Илияна Делева: "PVC? Да, имах предвид именно PVC!"

Илияна Делева за книгата на Мартин Младенов "PVC" - бордови дневник, политическа сатира, пародия? на нашия пластмасов свят.

PVC. Коя е първата ви асоциация? Какво си представихте? Точно така. Съкращението означава поливинилхлорид. Поливинилхлоридът PVC е един от най-разпространените пластмаси, представлява термопластичен материал, произведен от естествени суровини. След преминаване през различни технологични степени се получава PVC за производство на широка гама от изделия. Използва се за направа на твърди материали (конструкции, тръби), за меки изделия (подови настилки, изкуствена кожа), за електроизолационни изделия. Има добра разтворимост в органични разтворители, употребява се и за получаването на някои лакове.

Но тук става дума за роман и за неговия главен герой. Да се върнем на структурната формула.

Не започнах с качествата на PVC, за да демонстрирам познания по химия. Свойствата на PVC са по особен начин свойствата на света, който Мартин Младенов изгражда в романа си. Това е свят твърд, но и мек, свят пластичен и показващ разнообразни и странни понякога, но някак устойчиви тенденции. Този свят прилича на нашия, но не може да бъде, защото всъщност е свят-гротеска. Той е населен от герои-роли без имена или по-точно именувани според функциите, които изпълняват в този свят.

Романът се опитва да напомня на бордови дневник. Ден първи… ден n-ти… И всеки ден главният герой PVC извършва „чутовни“ подвизи. Подвизи, с които напомня на един (само на един ли?) български (а дали пък е български?) политик. И така бордовият дневник се превръща в политическа сатира. PVC е очакван от всички, на него разчитат и се доверяват всички, така че месианството му е съвсем естествен отговор на очакванията на останалите герои. PVC практически се проваля във всичките си намерения и се измъква от всичко, което е натворил. Последните няколко глави са наречени „Happy end” и са предназначени за различни видове читатели. А съвсем в края са добавени кратки биографии на героите. Всичко това, за да няма грешка: става дума за пародия.

Мартин Младенов успява да пародира Романа, Политическия трилър, Фентъзи литературата. Пародира Човека като социално и политическо същество. Пародира нашето немислещо и консуматорско общество. Пародира дори и собствения си опит да бъде писател като допълва текста с илюстрации – странните същества са неговите герои, тоест: героите на нашия пластмасов свят.

Пародията е най-голямото предимство на романа „PVC“. Гротеската, смешното, именно като „временна анестезия на сърцето“ (Анри Бергсон) присъства почти на всяка страница. Но спре ли да се смее, на читателя му става тъжно, защото разбира, че е частица от този пластмасов антисвят, в който логиката на природата и логиката на човешкото, на чувствата, отсъства. „PVC“ напомня ситуационна комедия, така че може да го четеш наведнъж или да спираш с дни и да се връщаш, да започваш от където ти хрумне.

Езикът на творбата е твърде уличен, за да достави наслада на сетивата, но нали вече говорих за смеха. Именно този език го предизвиква.

„PVC“ е от книгите, които спокойно можеш да пропуснеш. Какво, ако не обърнеш внимание на шарената корица и структурата на кино сценарий, с търсен шрифт като на пишеща машина от седемдесетте години на миналия век? Няма да се срещнеш с един герой от комиксите или от рекламите. Няма да си досадиш с политическо говорене, каквото и без това не ти липсва в непрестанно повтарящия се съспенс, в който те поставят политиците и услужливите медии. Но и няма да се огледаш в кривото огледало на една особена литература, от която да те заболи за теб самия и за заобикалящите те безлични пластмасови същества. Ще си пропуснал да се посмееш над себе си и да се замислиш кое ти е наистина важно. „PVC“ няма да ти даде решения и рецепти, но дава диагноза на света в който живееш. Искаш ли да си причиниш това или предпочиташ сладкото невежество?

Изборът си е само твой, евентуални читателю.

Мартин Младенов, „PVC“, изд. „Агата А“, София, 2013

снимки: от премиера на книгата в книжарница "Хеликон", април 2014

редактор: Христина Мирчева