Иглика Дионисиева: "Поетичен Никулден 2014 или за поезията като пир"

Специално за Диаскоп от мястото на събитието!

На 6-ти декември, на празника на св. Николай Чудотворец и в памет на поета Николай Кънчев, за осма година поред поезията се яви като такава мощна и чудотворна сила, събрала своите майстори и ценители в зала „Средец” на Министерството на културата. Вечерта на номинациите, представянето на новия брой на сп. НОпоезия и връчването на наградата „Николай Кънчев” бе повод за напрегнато очакване и вълнение – не само за самите номинирани автори на стихосбирки, за авторите на стихове в списанието, но и за многобройните приятели и гости, ревнители на поезията. А те бяха много – галерията се оказа малка за всички поетически „изкушени”.

Актьорът Милен Миланов като водещ на събитието умело направляваше – като усилваше или тушираше – емоциите на присъстващите. Той даде думата на проф. д-р Божидар Кунчев за встъпително слово, което достигна до публиката във вид на „Апология на поезията”.

След него пред микрофона застана д-р Йордан Ефтимов, който усмихнато и емоционално представи новия – четвърти, брой на НОпоезия. Списанието, чийто „двигател” е Петя Хайнрих, а този брой включва именно тези си текстове и изглежда така благодарение на другия гостуващ редактор – Катерина Стойкова-Клемър. Ангажираност, непосредственост, отдаденост – това беше посланието и излъчването от живата реч на гост-редактора на третия брой на НОП.

Говорейки за поезията като „днес” и НОП, д-р Ефтимов насочи погледа на публиката и по-назад във времето, към периодичните „предходници” на това списание – а именно такива издания за поезия като "Мост" и "Глас", "Нава", "Сезони", "Ах, Мария" и други, отстоявали територията на поезията – кое по-малко, кое повече време за изминалите 20 години.

Тук трябва да отбележа любезното „домакинство” на Петя Хайнрих, която посрещаше гостите и авторите лично, и Георги Милев (изд. „Пергамент”), който имаше грижата всеки, представен в списанието да получи авторския си брой, като на разположение там бяха и предишните броеве на НОП, както и стихосбирки на номинираните за награда поети.

И така, петимата номинирани поети със стихосбирките си бяха пред публиката – кои усмихнати, кои притеснени, но – много развълнувани от неизвестността пред избора за награда. На всеки от тях бе дадена възможността да прочете 3 стихотворения от стихосбирката, с която участва в конкурса. Представянето им започна по азбучен ред.

Първи чете свои стихове Владимир Попов – от „Лична хроника” (изд. „Светулка 44 АТЕНЕЙ”, 2013). Стихове, писани за изгубения любим човек; съдържащи го, но и маркиращи неговото неотменимо отсъствие.

След това Екатерина Григорова сподели с публиката притеснение, сериозност, екзистенциални усещания за заобикалящото ни; огромен набор от образи, предполагащи различни равнини и нива на случване, причудливи криви като връзки помежду им - от „Дъска по мокрия пясък”, изд. Ерго, 2014.

Докато продължаваше четенето на стихотворения на всеки един от авторите – ние, слушателите, „ловяхме” в думите, поетическото превъплъщение и намигване – с надеждата да „откроим”, да „познаем” този, който ще бъде удостоен с наградата. И чрез всеки един от номинираните Поезията ни говореше: Аз съм тук, като катарзис, като разкош, като единствен и необходим начин за живеене.

Екатерина Йосифова прочете три азбучни стихотворения от своята „Тънка книжка” (ИК „Жанет45”, 2014) „П”,  „Ц” , „Я”. Лапидарно прости и съвършени, експресивни. Възможно ли беше наградата „Николай Кънчев” да отиде при нея, въпреки наскоро получената награда от СУ „Св. Климент Охридски”?

Съвсем друга поетическа гледна точка пролича в стиховете на Петър Петров от книгата му „Без упойка” (изд. „Изток-Запад”, 2013). Социална ангажираност, няма да сгреша ако кажа, че и с определена доза апокалиптичност. Но, да, въпреки „художествеността” на поезията, стиховете му са „репортажни”, неизмислени, вгледаме ли се в собственото си битие, в случващото се в обществото ни днес.

Поетическото  четене завърши Петя Хайнрих, специално поканена от Федя Филкова за церемонията от Германия. Усмивката и позитивното излъчване на авторката бяха запомнящи се, както и стиховете ѝ от „Лотос” (Смол Стейшънс Прес, 2014) – интересни поетични истории, преплитащи сюжет и дзен.

И петимата поети получиха грамоти за участието си – както и адмирациите и обичта на публиката, в която можеха да се видят издатели (представители на Ерго, Скалино, Жанет-45, Пергамент), хора, „правещи” други списания, журналисти, писатели – като Палми Ранчев и Милен Русков – получил европейската награда за литература наскоро; лауреатите на наградата „Николай Кънчев” от предишните години – Оля Стоянова и Пламен Дойнов.

Преди да обяви наградата, г-жа Федя Филкова, съпруга на Николай Кънчев и сама поетеса, произнесе развълнувани слова за Поезията, „с която се раждаш”, за респекта ѝ към поетите, които освен нейни приятели, са ѝ били и учители по перо. Тя направи свой обзор на поетичната 2014  като открои имената на авторите, които трябва да бъдат прочетени, защото съставляват българското тяло и търсения в поезията за настоящата година. Г-жа Филкова обърна внимание на традицията утвърдени български поети да стават редактори и да подкрепят нови, млади или дебютиращи поети продължава. По отношение на издателствата обобщи, че ИК „Жанет 45” продължава да е водеща в издаването на българска поезия. Отбеляза наличието на по-малки и бутикови издателства, които се стремят да поддържат поезията

Дойде моментът на наградата, която отиде – при най- Тънка-та книжка – на Екатерина Йосифова. Отличието на името на Николай Кънчев беше връчено за трета поредна година, което говори за работа в посока на традициите, както и самият Поетичен Никулден, случващ се за осми път.

След големите емоции във връзка с очакването и награждаването всички присъстващи имаха възможност да се видят на по чаша вино и приятелски скъсени разстояния.

снимки: Поетичен Никулден

редактор: Христина Мирчева