Сабина Кърлева: "Хитлер беше пълна скръб в леглото"

Балада за Ева Браун

Ти питаш ли ме, пътниче, за моите несгоди,
аз бях омъжена за един коминочистач.
Той беше работлив човек и често плачеше.

Един ден, след толкова години, изтръскани от ауспуха на труден век,
от радиото старо до прозореца
прозвуча със скръбен тон
един шансон

един шансон ужасен...

О, рози как чернеете в нощта,
една копринена певица
на тъжен френски го изпя:

„Хитлер беше пълна скръб в леглото.
Балада за ужасно тъжната съдба
на Ева Браун, нещастната жена“

Започнах да си го припявам и да готвя.

Отдавна беше то, о, скитниче, 
в дранголника изгни мъжа ми, честния човек -
във този труден честен век...
Във този труден честен век -
в дранголника изгни със друг един човек
служител на Разпределителната гара.

И понеже беше шестдесет и пета, ми пращаха по пощата „Жената в двадесети век“
там четох статия за него със психологически портрет
и излезе, че той просто бил е пълна скръб в леглото.

Потиснат Аз, разстроено либидо, импотентен,
противен, инфантилен, зъл, къс пенис -   
едно чудовище с бюргерски каскет.

О, рози как чернеете в нощта,
една копринена певица
на тъжен френски го изпя:

„Хитлер беше пълна скръб в леглото“
 

Месарите

ето виж как над белите зърна на лозите
се спуска последният залез
косматата нощ се търкулва и пада
а към нас се запътват месарите.

първият носи пожълтяло пенсне, часовникът върти наобратно,
вторият прегърбен със сплъстена брада
един единствен зъб има в устата си
третият с нож за риба и плетена кошница, казва, че идва да хваща сърнички
четвъртият – с мазни ръкави подмята тетрадка и свири небрежно на свирчица

опънаха навес край пътя ей тука пред тъмното
като от стомни бликат светлините нанякъде
а те идват да седнат при нас,
при нас идват да седнат месарите

до тях дамаджани, огромни сандъци, вадят сгъваеми маси
утре се съмва, а слънцето черно над гърбовете ни сгърчени плаче
отварят сандъците, писват мухите, куки окачват на скелето
котлетите биволски, агнешки плешки, бутове свински и телешко.

какви ли са тия, от къде са пристигнали,
да ни продават ли нещо дошли са?
изглеждат ми странно, не говорят езика ни,
единият носи каишка...

колко ли струва месото, попита ли,
имаше дреболии стоварени,
прясно ли беше, купи ли нещо,
върви ли добре за сваряване?

с преводач са били, някакво куче е лаело,
преводачът раздавал е здравец,
вторият месото със сол овкусявал е,
а третият вдигал наздравици
 
четвъртият казал, че гледа на карти
и канел да влязат при него,
разказвал гатанки, припявал разпалено
и демонстрирал фокус със зарове

какви са тогава, какво си помисли,
вариететни актьори ли някакви?
дръж си езика зад зъбите, чу ли,
те държат да им викат Месарите.

Обещават, че всичко е ново и ново ще бъде
ще потекат наобратно реките
от другаде вече изгрявало слънцето, бива ли
да седиш срещу тях и да питаш.

Меланхолия

Животворящий Боже,
в корема кух на тази жълта вечер се кълна
цветята зли на буржоазната тъга
навеки да презирам –

скръб мирова не беше и не стана тя

 

Нарцис съзерцава лицето си в водите
черно слънце в къдрите му, над хълма черно слънце

Ръката ти е чудна бреза, спасение мое, увиснала е над мрака,
в горите - гневни борове и тишина -
виж как в гърненцата са посадени мушкатата,
виж как мъглите бели падат като сняг...

Колко е корав глупакът...
кошер във косите му, разядения мрамор,  
как кацат по лицето, облазват му очите,
а той не чувства нищо, глупавият принц.

Езикът му - подут и посинял,
как смугло гледа рибите във прилива
вдигат се водите черни изведнъж...
Дребната му майчица разказа как осирал люлката си.

Ръката ти е чудна бреза, спасение мое,
биволска нощ пада над тихото езеро
О, бели лястовици, как цвърчите из нощта
змиите са изтръгнати отдавна...

С отрова тогите им са покрити
събличат кожите си като същества от друго време,
венците им не люляк – буренища -
поникнали в безхлебно тяло - ласкае ги смъртта,
разхождат ли се там, където тишината
бичува с грубa сила ръцете и краката,
a мърлява земята долу пищи в кошмарен вик?

Водата, дето ничий образ не задържа, ще им бъде вечен дом и няма да възкръснат,
н я м а,
вирът е черно огледало, о моя schwarze Galle, ти можеш да отровиш всяка плът,
окото им с рубинена игла пронизваш, ти, сатанинска сладост,
караш ги да ослепяват за това, което истински боли.

 

Сабина Кърлева в "Диаскоп": "...като сенки са, като речни духове..."

илюстрация: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева