Празнична годишна сбирка на комикс дружество "Диаскоп", Пловдив
15.12.2014
Библиотека "Полза"
На 12 декември 2014 година се състоя годишната празнична сбирка на комикс дружество "Диаскоп". На сбирката се прочетоха есета на тема "Единение в движение" и "Близкото пространство в комиксите"
Разгледаха се рисунки за комикси по темите.
На читателите на "Диаскоп" предлагаме фрагменти от разговора по магнетофонен запис.
Един нов кръг от живота се затваря и търкулва по стръмнината към вечността. Скоро 2014 г ще заеме своето място в безкрайната редица на вековете и годините, проточени в миналото. Прието е пред прага на новата година да се прави равносметка за стореното през тази, която си отива. От голям интерес е да се знае, дали е била изпълнена творческата програма, начертана преди нейното появяване. Както и дали успешно са разрешени поставените задачи – изобщо било ли е създадено нещо ценно и трайно, което да допринася за напредъка в развитието на дадена област от живота.
За българските комикси общо взето и тя беше нито съвсем добра, нито пък съвсем лоша. Вече се забелязват български ценители на комикс културата, които застават край панорамата на отминалите времена и мерят със своя метър. Те записват оценки в албума за спомени от развитието на комикс изкуството у нас. Разбира се, тази оценка е изменчива, защото зависи от хората и мярката, с която измерват. Чест прави на Русенския музей за комикси, който се стреми да не попадне под критиката на поговорката : "Претегли се сам комарът и каза, че тежи 200 кг." Нека оставим на съответните компетентни органи да изградят своите равносметки за материалното и духовно развитие на нашата родина.
Човечеството в различни времена постига в едно отношение напредък, а в друго изостава. Днес техниката е вълшебният кон от приказките, но хората страдат и плащат милиарди заради липсата на доверие. Защото сега казваме едно, а трябва да се разбира друго. Животът се изпълни с измами, недомлъвки, с алегории и вицове. Доверието е нематериално нещо. То е атмосфера, в която повечето от проблемите на живота могат да се разрешат. Такова пространство в комикс изкуството би изглеждало като изградено от облаци светлина, светоносен газ. В такива композиции пластичните неща губят от собствената си форма и се подчиняват на всеки полъх. Обратно, ако художникът на комикси уплътнява нещата – пространството става по-бедно. Нещата се самозатварят и пространството губи структурата си. Губи се усещането и за цялостност, и за мястото на действие. За да не се чувства тази бедност, са необходими 1-2 общи плана. С едрия план нещата се отделят все повече от външното пространство и вече не са особено мотивирани, защото изображенията имат слаба връзка с пространството. Пространството става отрязък от друго по-голямо пространство. В тези случаи има само два плана – близко и далечно, и те не са еднакви на фокус. Но с прехвърляне на натоварването върху нещата се постига метафизично или така да го наречем изчистено бляскаво пространство, лишено от каквато и да е структура, без никаква обяснителна функция и всеобщо. Това е или едър план - прост кадър, който показва някаква важна мисъл и който не трябва да се показва безсмислено, но да разкрива съдържанието в дълбочина, като за връзка използва някакъв детайл по закона „част вместо цялото”. Или панорамно разкрива едновременно мащаба на събития.
Може да се каже, че този прийом важи и за времето – художникът е в сила да уплътнява или разтяга времето както пространството. Уплътняването на времето в комиксите е в тясна връзка с легендите и тълкуването на сънища: печка – печал; пиене на вино – обвинение и т.н. Така в комикса се забелязват две основни перспективи – линейната (Евклидовото пространство) и близкото пространство.
В „Диаскоп” преди 2-3 г. се публикува статия за близкото пространство, където се поясни, че то изследва първите четири метра от зрителя. Академичният способ не е способен да обхване движението. Ето защо комиксите изобразяват действието чрез близкото пространство. То е не само визуално, но и тактилно. Това означава единение в движение, прийом, подходящ за изразяване на новото мислене и съзнание в света. В тези изображения не се използват нито прогресията на разкадрираното пространство, нито дълбочината. Но това са едновременни движения вътре в пространството, нещо като стенография или сюрреалистичен сън, зависи кой план е използван – едър или общ.
За вас, като автори на комикси, заслужава да бъде отбелязан следният факт: хората у нас са изморени от изминалите години на преход. Те желаят да сложат натежалите си глави за почивка и да сънуват как се сбъдват желанията им. Какъв ще е новогодишният сън на един интелектуалец? Може би, че пътя към духовно творчество и материално преуспяване е открит... Има уверение, че заспалите с гореща вяра в сърцата, каквото си пожелаят в съня, ще се сбъдне през новата година. Не забравяйте, че новата година ще черпи лъчите на радостта и надеждите от сърцата и волята на възродения дух. Те коват съдбата и творят с нови сили.
От бащата на българската карикатура Александър Божинов има една скромна по форма и изпълнение, но високо идейна по съдържание творба. Представено е земното кълбо и на него се издига кръст. Животът тук е кръстът, защото той е страдание и кръв. Човекът живее, страда и се влачи из планетата на смъртта – земята. Той оставя кървави следи по изминатия път. Накрая се превръща в безкръвен скелет, но все така гледащ нагоре към ярко осветения връх на кръста. Защото се надява, че ще стигне края и страданията на мъченическият му живот ще се прекратят. С такава вяра този човек умира, но неговият живот е подвиг. Хората на изкуството през всички стъпала на своя живот също така вярват в доброто в живота, вярват в човека, човечеството и своя народ. И умират като скелети без да достигнат точката, където светлината грее. Но умират с твърда вяра в доброто и със спокойна съвест, че са работили за тази светлина и за това добро. За рисунката Божинов е използвал стих от Константин Величков:
"Не ще да клюмна, дорде в мен душата
на сладка вяра огънят гори".
Художествен ръководител: Георги Чепилев
На кадрите: комикс от Р. Марчело