Експресии на Кристин Юрукова показа библиотека "Иван Вазов", Пловдив

 

Под надслов "Българска митология" в НБ "Иван Вазов" на

01 декември 2014 година се откри изложба на

писателката и художничка Кристин Юрукова.

 

"Диаскоп" предлага на вашето внимание текста към изложбата на авторката, илюстриран от четири нейни картини.

Сурият елен от българските митове се скита из скитските пространства, от които са изтопуркали конете на цар Аспар/Испор - Аспарух. Юнак-девойките са израснали от легендите за амазонките. Самодивите размахват бичове от змии и яздят златороги елени. Колесницата на Слънцето, неговите люлки и сватби от нашия фолклор се оглеждат в древната ни цивилизация на слънчевия култ из скалите на планините ни. Героят откъсва символа на любовта златната ябълка не от какво да е дърво, а от Дървото на живота. /Намерена е сребърна плочка с Орфей, закачен тъкмо на това Дърво на живота./ Песента за златната ябълка е част от лазарските песни, песните, които трябва да примамят любовното щастие и женитбата. Лазарките са образите на женската пролет, които хвърлят венците на мечтите си в онова, което вечно изтича и все не е същото - реката. А златната ябълка се пази от многоглавата ламя - драконът от Епоса за Гилгамеш. Шумерският епос е много важен за нас, все повече изследователи смятат, че шумерците са онова първо население на нашите земи, преселило се частично там след Потопа в Черно море през 6-то хилядолетие преди Христа. Едни от следите на това преселение са знаците на първата писменост на човечеството, възникнала по нашите земи и наречена от езиковедите “древноевропейска писменост”, както и календара на древните българи с думи в него, каквито се срещат в Шумер.

В митологичното ни богатство е и цикълът за Орфей, в него корабът на аргонавтите пътува необезпокоявано към Колхида върху вълшебните вълни на Орфеевата музика, а златното руно са всъщност руните - българските писмени знаци, съвпадащи с голяма част от знаците на критския Линеар Б. В апокрифите ни богатството на темите е невъобразимо и ни води и към ирландския епос за народа Болг, и към ведическата литература на Древна Индия, чийто санскрит носи дълбоки пластове българска лексика, както е забелязал още гениалният Раковски.

В тези апокрифи се е проснало и медното гумно-капище на Плиска на цар Испор/Аспар - Аспарух, в което е побрано властта и богатството на държавата му, а от разораването му потичат реки от зърно. А само дни делят древнобългарската Нова година от старобългарската Коледа, мъките на Божията майка са от Игнажден до Коледа, когато се ражда Младаго бога. И влъхвите от църквата в Равена, които бързат с даровете, носят фригийски шапки.

Из българските митове наред с тракийския вятър Борей веят ветрове от Риг-Веда и от Авеста, от скитските степи, от Бактрия и Согдиана и ако успееш да нарисуваш и един полъх, пак си постигнал много.

редактор: Христина Мирчева