Христина Панджаридис: "Тази история е прекалено истинска, за да се усъмня в нея"

03.01.2015
Снимка 1

За новата книга на Весела Фламбурари "Мина, магиите и бялата стъкленица", MBG Books, декември 2014, второ издание

В книгата се скривам от студа и виелицата навън. В книгата се усещам като в хралупа – защитена и невидима за чуждите очи. Следите отвън ми подсказват, че стига да искам – пътят е отворен.

А четейки за деца, без извъртания се отдавам на волностите, за които иначе измислям оправдания. Познавам Весела Фламбурари като авторка на приказки, сега я открих и разпознах и като разказвачка на роман, първа част от трилогия.

Къде ще овладеете изкуството на магията? Във фентъзито "Мина, магиите и бялата стъкленица" и още по-конкретно в училището "Седем музи". Място, отдалечено от хората, скрито под крилото на морето и градината, на оградата и правилника. Удобен пристан  и начало за неразгадани тайни. Например за загрявка се започва с "урок по самостоятелност". Героите са налице – единайсетгодишната Мина, близнаците Китан и Янил, бащата на Мина - Бран. Закъде без директорката на "дивата губерния" госпожица Мишева?

Образът на глания персонаж Мина не ни представя едно кротко и послушно момиче. Тя се описва, нестрадайки от скромност: "Ако искате да знаете, пълна отличничка съм! Половината тук нищо не знаят! Понякога се чудя дали изобщо могат да четат! Но не им пука, защото на това място трябва да си "даровит", "талант", "гений"! Само така важиш! Аз съм просто единствената "тъпа, плямпаща туземка"... Самопризнанията не са пълни. Колкото и да е критична, сравнявайки се с останалите надарени деца от училището, Мина признава: „Неродените думи сякаш летят във въздуха и аз трябва само да ги събера...“ Мнозина биха завидели на способността ѝ. На чара ѝ.

Следват истории и Мина е забъркана навсякъде. Родена си е с късмет, няма спор. Не е лесна съдбата на облечена в рокля "джобна енциклопедия". Силна е връзката между Мина и баща ѝ. Връзка, подложена на съмнения и въпроси, щом тя научава, че Бран е скрил от нея за рождената ѝ майка, за отношенията им. Мина израства във всяка следваща глава на книгата, желанието ѝ да разбере корените си, личната си история, не дават мира на мисълта ѝ. Лудориите не отстъпват на нейната смелост – да не забравяме, че тя е бояра, сиреч много силна магьосница. А майка ѝ е била магьосница ясновидка.

В текста подобно мъниста са вплетени приказки. Получава се неповторима, жива магия: приказка в приказката. Състезание по въображение. Интересно е, а след мъничко още по-забавно. Запознаваме се със Старчето с дълга, предълга брада, Жената с крилата риза, Момичето с рибя опашка и Юначето с пламтящите очи. Преминаваме от Долната в Горната земя, пътуваме с кош, пеша, с кораб, крием се от вещицата Пакония.

Диалози, провокиращи вниманието ни, поетичен език и безгранична фантазия, забързан ритъм и кинематографичност, детайли, които изграждат атмосфера, познаване на детския характер. Сблъсъкът между минало и настояще сътворява напрежение и книгата се чете леко.

"Тази история е прекалено истинска, за да се усъмня в нея", взимам думите от устата на директорката Мишева.

Омаяна, прегръщам книгата и се радвам, че няма ръка, която да ми дърпа ушите за неспазването на вечерния час.

 


 

редактор: Христина Мирчева