Дьорд Петри: "Добрите романи се сбъдват, непогрешимо, като съдбата"
03.01.2015
Зимата на шестдесет и осма
С толкова митология зад гърба си,
съзнавайки своето лековерие,
човек седи вкъщи и се хили над
глупави, вехти книги, изважда
чудатите съкровища на
библиотеката си като свидно пазена,
силна напитка, скътана за самотни
вечери, и по глътка отпива, докато
главата му не се замае, и се разведри.
До улицата слиза да напазарува само
ако приятелят му дойде, не бъбрят,
играят шах до късна нощ, безмълвно.
Не забравя и да поработи, без
бързане, с нехайно прилежание.
Нещо пише. За да отдъхне,
си приготвя омлет. Изпива кафето,
седнал пред прозореца,
с вдигнати на радиатора крака,
запалва цигара, после поглежда навън -
и се радва, ако зад прозореца му
се стеле гъста, лепкавобяла мъгла.
Сега отново
Сега отново самотните басейни.
Клоните на дърветата. Пороят от слънце върху
умореното тяло, петно вода с човешки ръст
подире ми, което вятърът раздипля.
Душът. Делириум
от зной и пара.
Разломна струя
плющи в тила ми.
Предобед
Обичам тази твоя сива пола.
Носи я по-често, моля те, когато
се срещаме. Кройката й е симпатична,
лекият трапецовиден контур също.
Казват й, мисля, "работно облекло".
Не подчертава нищо. Но тъкмо чрез това
задължава повече носителя си. Ами цветът й!
- вън, на припек.
Вечер не въздейства. Но откакто според възможностите
се срещаме предобед, към нея аз изпитвам
почти лична благодарност. Участва
- ненатрапливо - в интимността ни, зрялото
блаженство към уют окуражава.
Беше преди седмица-две, отидохме на плаж
в крайградския парк, ненадейно гореща,
ранна пролетна сутрин (още нямаше пейки)
на бетонния бордюр на пясъчника. Ти затвори очи.
И когато - в знак на присъствие -
притиснах длан в бедрото ти, от плата ме позова
успокояващото насърчение на двойна топлина.
На плътта ти и на далечното слънце. И съжалих тогава
за разхитеното ни вечерите време,
за подтика към оперетни мъки в тясното пространство
на стаята. За истерията на изкуствената светлина.
Гледахме се в очите, забавлявахме се
с весела стипчивост на яда от разколебаното желание,
и че започна то сърдито да се разотива,
вдигайки нарочен шум в сърцата ни, защото
му додея нашето доволство. Слънцето
в това време опря в зенита.
Станахме, изтегнахме се, схванатите стави
изпукаха. После държах
чантата ти и ръцете ти гледах,
как с машинален жест
приглаждаш, изпъваш полата си.
Аз
Зърно Божие
от гнило грозде, което
в скрежната градина
за себе си старикът пази.
Добрите романи
На Ализ Мошони
Добрите романи се сбъдват,
непогрешимо, като съдбата.
Жадувам за евтина булевардна история,
където има щастие и има опрощение,
а логичните последици
не настъпват.
1 май 1949 г.
От книгата на Дьорд Петри "Ивицата, от слънцето огряна"
Избрани стихотворения
1966-2000
Изд. Ерго, София 2014
Превод от унгарски: Мартин Христов
Мария Чилф, снимка на корицата, 2014
Александър Байтошев, рисунки, 2014
Иво Рафаилов Шабарков, оформление, 2014
Портрет на Дьорд Петри - Андраш Форгач
редактор: Христина Мирчева