Румен Леонидов: "Кой смее да се оплаква" или Увод към вечнозеления здрач

В рубриката Нови книги:

Писането ù е елегантно, естествено, сюрреалистично, издава колкото крехкост и болезненост, толкова и ненатрапчиво осветляване на силуетите, които живеят покрай нас, но предпочитат да бъдат силуети. Този тип писане е ходене по граничната нишка между стаената, сгушената поезия и причудливата проза, между умозаключенията на чувствата и сетивността на отключеното мислене. За това от някои текстове на това съществително може да изскочи нещо клокочещо, а от други само някакво слонче, нарисувано с водни боички.

От тихата поредица, изписана с малки, само с малки букви, най-често пред нас се появява детинската сериозност на момиче, което знае, че вече е станало майка, но не иска да повярва в края на своето детинство. За остарелите – това състояние е тревожен инфантилизъм, за нормалните – вид артистична лудост, за сериозните – несериозно поведение под езика и над езика, за самоизмислените писачи – провокационно писане.

Според мен, в най-скоро време нещата около този автор окончателно ще се избистрят от само себе си – след като вече се появи първият й роман, а и тази нейна първа стихосбирка. Ангелова, ще не ще, сама ще реши дали да продължи да се движи по опасно тънката сребриста нишка на словесната паяжина, водеща до челен сблъсък с неразбирането, или ще слезе върху земята и ще започне да кълве семена и камъчета като кокошка. Има и трети изход – в поезията да бъде прелетно същество, което да възпява по своему сиянието на света и отсъствието на светлината, като остане да диша дълбоко скрита сред листата, между клоните на вечнозеления здрач.

Препоръчвам на уважаемите читатели да гласуват доверие на този начин на писане, защото той носи очарованието на свободното, или по-скоро освободено себеизразяване, съдържа много питанки на уж не много важни въпроси, но вълнуващи зрелия и дори презрял съавтор на живота. Но по-добре е пишещият да не ни занимава с битовите си баналности и като пране да ги простира в облачното небе на битието ни.

Веселина Ангелова

"Кой смее да се оплаква", поезия

изд. Факел 2014

Редактор: Румен Леонидов

Оформител на корицата: Любомир Михайлов

Художествено оформление: Любомир Михайлов

Коректор: Елена Александрова

Цена: 8 лв.

 

Ръкописът на Веселина Ангелова е спечелил конкурса „Помощ за книгата“ на Министерството на културата и излиза с неговата финансова помощ.

Стихотворения от книгата може да прочетете тук

редактор: Христина Мирчева