Нели Лишковска: "Глутниците в нас"

За поетичната книга на Александър Байтошев "Кучета" , ИК "Жанет 45" 2014

Стиховете от "Кучета" на Александър Байтошев са организирани в глутници. Поетически глутници, които привличат противоположни същности. Живо и не-живо, песове и улици, бездомници и подлези, самотници и градове.

Всеки стих вие срещу пълнолудието на съвременния свят. Урбанистична картина, потънала в тъмнина и скована от студ.

Кучето изведено на сцената е образ, в който се оглеждат човешките състояния на отсъствие, липса, самота.Това са онези, които „не знаят нищо-/но предчувстват”(„Кучета”). Това е и единният в своята двойнственост субстрат на животното и човека – „Не съществуваме/ извън нашия дом” („Кучето и аз”). Това е и черното куче, което се закача с главата си-кука за „тъмната локва и пие”(„Черното куче”).

Мотивът за загубата и отхвърлянето преминава през всяко едно стихотворение подобно на леден полъх. Вятърът, който отнася „уличните кучета” в „Загуба”, прониква навсякъде. Не може да бъде спрян или овладян. Неговият дъх е не само и не толкова по улиците и подлезите, колкото в душите човешки.

...Изхвърлих цялото семейство и чехлите...

„Отделяне”

Глутниците на улиците са още по-безпощадни. Те също са самотни, изоставени, бездомни. Тръгват от някъде, продължават нанякъде, не могат да стигнат никъде. Лутат се, търкалят се, връщат се, кръстосват се. Постепенно тази набъбнала като цирей глутница изгражда най-голямата и най-свирепата. Градската.

Градът в поезията на Ал. Байтошев вече не е пространство, локация, място. Той е глутница, която лае с хилядите си гласове. И всички те са чужди, изолирани, ненужни.

Усещане за болка, трансформирана във вик („Тялото вик”) или за тунел, в който „почти ме няма”(„Тунелът”). Това е още и мирисът на дим в 3.29 сутринта („Прозорецът”) и тревогата, когато бягаш, защото си „насекомо/гонено из стаята” („Тревожност на насекомо”).

В тази глутница на града прозира някакво дълбоко трагично желание за взаимност. Невъзможният порив да дадеш нещо, въпреки че нямаш нищо. Да споделиш една здрава връзка от обувка („Кратко стихотворение за любовта”). Съществува и далечното съзнание за живот, който е бил. Вече видян свят, вече изживяно време.

„Винил”

Глутницата на града носи всевъзможни страсти. Доминира обаче усещането за отсъствие, което във физически план се изразява с глухота и мълчание („Между думите”) и за разминавания. Изстрадана невъзможност за среща между хора, между влюбени, между светове. Разминаване с мечти и надежди, със самия живот.

Тази сензитивност води до потъване, стигане до дъното.

„Спускане”

През тези две плоскости – хоризонталната (на града, улицата, кучетата) и вертикалната (на бездомните, самотните, отхвърлените) се движи поезията на Ал.Байтошев.

Докато четях тези стихове, си спомних един любопитен факт. Морските лъвове не нападат обект, който е във вертикално положение във водата. Когато обаче въпросният обект премине в хоризонтално положение, той вече е разпознаван като плячка.

Обектите в хоризонталната плоскост в поезията на Александър Байтошев са жертви на самите себе си. Докато онези – по вертикала – все още имат шанс. Въпрос на избор е дали да се превърнат в жертва на глутницата на града или не. Именно те са тези, които образуват и едно ново пространство. Нов поетически обем, който съхранява като в херметическа капсула всички описани състояния на душите. За да ги пренесе през времето. И през човеците, които все пак и все още имат шанс за спасение.

Кучета, поезия

Александър Байтошев

ИК "Жанет 45", декември 2014

Оформление: Александър Байтошев

Редактор: Екатерина Йосифова

Цена: 12.00 лв

Брой страници: 64