Филица Софиану-Мълен: Prophetikon - "Стените нощем пращят и се пукат"

Персона

Виденията пропълзяват ведно с обедното слънце и се разливат по ламинирания паркет. Текат с пенливата вода на Струма надолу към Егейско море, впускат се в искрящ и див морски танц по вълните, заслепяват ме, подканват ме. Нахлуват в тишината на нощта върху крилете на самотния бухал или през чаткането на нечии момичешки токчета по тротоара. А аз съм длъжна да се вслушвам в тази лудост, едновременно отминала и предстояща, едноврeменно северна и южна. Длъжна съм да я пристегна и да я овържа с думи, за да я превърна в пророчество за настоящето, за това, което e било, и това, което сънувам като бъдеще. Как бих могла все тъй да се преструвам, че чертая случайни линии през времето? Ето го спомена, толкова отчетлив, че постоянно се повтаря в едно вечно настояще. Ето ги образите, поместени в платно сред галерията на съзнанието ми. Не мога вече да ги държа притихнали в спокойствието на безсловесността. Длъжна съм да бъда небрежен пазител на въображението, като поет, като светец, който позволява на потока от образи и думи да се излее върху страницата, без да се страхува от разтварянето, но и изпълнен със страх да не би да затвори вратите зад себе си.

На някакъв остров има пещера, тъмна и тясна, където някакъв старец отпуснал езика си, старостта прогорила гранитния покрив и се появили виденията. В мозъка ми сега бушуват неговите сънища, без да прогонват моите си мигове на лудост. Те също трябва да бъдат записани, Омир, Джон, Уил, в тази пропусклива матрица на времето.

Солун, 20 януари 2012

 

Persona

Visions creep in with the noon sun and spill onto the laminate floor. They roll with the foaming water of the Struma down to the Aegean, they sparkle this crazy sea dance on the waves, blinding me, urging me.  They break into the stillness of the night on the wings of the invisible single owl or on the click-clack of a girl’s stiletto heels on the pavement below. And I must listen to this madness that is both past and future at once, north and south. I must rope it in and bind it with words into a prophecy for now, for what was and what I dream will be.  How can I pretend to continue to draw arbitrary lines across time?  Here is memory so vivid that recurs constantly in a permanent present.  Here are images locked into a tableau in my mind’s gallery.  And I cannot keep them quiet in the safety of wordlessness any more.  I must be that lax guardian of imagination, like a poet, like a saint, who allows the flood of images and words to break loose on the page, unafraid to disclose but afraid to close the doors behind.

On an island there is a cave dark and small where an old man let loose his tongue, old age burnt the granite roof asunder and the visions came.  His dreams rage rampant in my brain now, but they don’t oust my own moments of madness.  They too need to be recorded, Homer, John, Will, in this plastic mix of time.

 

Thessaloniki, 20 January 2012

XXXI. (Пития)

Към края на своите родилни мъки Пития реши да се върне и да сложи всички запетаи по местата им. Но бе закъсняла. Пророчествата ѝ вече се бяха сбъднали, тъй като ги бе изрекла. Тогава я споходи осенение. Времето само си слага запетаите. И аз говоря с раздвоен език. Затова стените ми нощем пращят и се пукат. Аз не съм една, а две. 

Солун, 18 април 2012

XXXI.  (Pythia)

Towards the end of her labors, Pythia decided to go back and put in all the commas in their right places. But it was too late.  Her prophecies had already been fulfilled because she had spoken them.  And then she had a revelation.  Time punctuates itself.  I, too, speak with a forked tongue. That’s why my walls splinter and crack at night.  I’m not just one; I’m two.

Thessaloniki, 18 April 2012

 

из "Prophetikon", билингва, изд. Скалино 2014

Филица Софиану-Мълен в "Диаскоп":

"Екатерина Григорова - Красивата мъдрост"

Христина Мирчева: "Делничните пророчества на Филица Софиану-Мълен или за триумфа на единението"

илюстрация: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева