Александър Байтошев: "Подминатите"
27.01.2015
Бедни хора
Много съм слаб –
падна ми пуловерът
заедно с химическия молив
и не можах да довърша писмото.
Така стоях на стола,
скрит зад рамка на прозорец,
по-тих от молец.
Отвън играят на шише,
мислех за момичето от Философския,
четеше Достоевски и
единият ù крак беше по-къс.
Тръгвам.
Вървя към автогарата,
ходя и повтарям,
хора, вижте ми куфара,
прогнил и зеещ.
Затворих го
с два ластични бинта.
Имам вид на болна улична котка.
Приближих група
хора с костюми.
Вдигнах куфара с две ръце
и го понесох над главата си.
Подминатите
Гледам витрината –
манекените горят
в насочената светлина,
виждам и отражението си.
Хората подминават мен
и пластмасовите фигури,
харесва ми гледката,
тези тук
не се движат,
не се разминават,
не им се налага да мислят,
мислех си.
Продължават да горят.
Закопчавам си якето
и тръгвам на север.
из "Кучета", ИК Жанет 45, 2014
Александър Байтошев в "Диаскоп":
снимка: ©Диаскоп
редактор: Христина Мирчева