Ивайло Мирчев - Носител на Националната награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора"

Национална награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора" тази година беше връчена на художника проф. Ивайло Мирчев.
 

Официалната церемония се състоя на 1 февруари 2015 от 11.00, в Художествената галерия в град Кюстендил.

Номинирани за наградата бяха: Ванко Урумов, Ивайло Мирчев, Николай Майсторов и Станислав Памукчиев.

Състав на журито: Любен Генов – председател, проф. Андрей Даниел, проф. Божидар Бояджиев, Весела Христова-Радоева, Димитър Грозданов, проф. Димитър Чолаков, Красимир Линков, Надежда Кутева, представители на община Кюстендил, на Министерство на културата и на КК на СБХ.
 

Ивайло Мирчев

Развитието на съвременното българско изкуство е процес, белязан от противоречиви естетически (и не съвсем) тенденции, които в непрекъснатото си движение представляват доста сложна картина. От една страна – традицията в нейното развитие, от друга – всички нови визуални форми, които навлязоха през последните години. Светът се промени необратимо. Глобализацията е процес, който все повече ще преобръща представите за общуване между хората.

„Мрежата” предоставя възможност за бърз информационен обмен във всички сфери на живота, включително и в пластическите изкуства. Съпротивата срещу предизвикателствата на новото време изглежда все по-безсмислена, глупава и безнадеждна. Възниква въпросът за националния характер на изкуството и мястото му в променящия се свят. Въпрос, който според мен винаги е стоял в някаква степен пред всяка национална култура. Дали заради географското ни местоположение, или поради сложната ни национална съдба, както и някои социално-психологически фактори, но мисля, че изкуството ни в дълги исторически периоди е имало по-скоро провинциален, отколкото национален или космополитен характер.

Какво имам предвид? Мисля, че това е съдбата на повечето малки народи с всичките им исторически и културни различия, разбира се. Дори не само малките. Да вземем например Франция с нейната велика пластическа традиция, променила толкова много представите и възгледите за изкуство, след войната загубили голяма част от огромното си влияние. Лично аз тъгувам за това. Струва ми се, че изкуството става все по-космополитно, икономически зависимо и същевременно, за съжаление, все по-анонимно.

Имам усещането, че все повече големите пари и добрият пиар могат да направят от посредствения художник знаменитост.

Знам, че съм краен в констатациите си. Процесите в изкуството са много по-сложни и изказаната от мен позиция е преувеличена и непълна. Но тези мисли са по-скоро опит да ви провокирам и са плод на опасенията ми, че влизането в информационния век, без да съхраним традицията и националната си идентичност, ще ни запрати окончателно в провинцията.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

Иван Маразов

Между реалността и абстракцията

Ивайло Мирчев е живописец, който влезе в нашето изкуство в особено благоприятен момент. През 80-те години на миналия век художественият климат вече беше променен: бяха преодолени ограниченията в индивидуалните търсения, творчеството беше освободено от идеологията, художниците постепенно навлизаха в световния артистичен дискурс. Съюзът на художниците грижливо се отнасяше към младите творци и създаваше условия за тяхното свободно и естествено развитие. Именно поколението на И. Мирчев продължи задачата да отстоява постигнатата творческа свобода и да я защитава с нови опити и достижения.

Като ученик на академик Светлин Русев младият И. Мирчев несъмнено беше повлиян от силната личност на Маестрото. Може би на това се дължат предпочитанията към почти монохромното колоритно изграждане, към търсене на материалност на живописната тъкан и строгата композиция.

Постепенно художникът открива себе си особено в пейзажния жанр. Агресивността е чужда на неговия натюрел. Той е по-скоро интровертен творец. Платната му се отличават с вътрешна концентрация, което се отразява главно в композицията и колорита. Меките гами сякаш отговарят на неговия характер. Нещо повече, чрез тях той постига вътрешен лиризъм на внушението. Именно търсенето на емоционална сила го води към свобода на изграждането, която често надхвърля реалния обект и достига до лиричната абстракция. Може би поради това той обича и акварелната техника, която му позволява постигане на лекота на изпълнението и поетичност на изказа.

И все пак пред тези платна имаме усещането, че реалния свят присъства. Деликатният художник успява да задържи дълбокото си чувство за материалност дори в абстрактните си композиции. Обективността не се изразява във включване на обекти от предметния свят. Понякога и те присъстват като приглушени акценти в композицията. Но лиричните решения се основават главно върху осезателността на фактурата, върху мазките на четката, върху тоновото разнообразие на монохромния колорит. Именно разработката на живописната повърхност внушава онази задълбоченост на живописната изразителност, която зрителят си превежда като връзка с материалността на света.

Крайният творчески резултат е картина с дълбинно проникване в поетиката на видимото – визуалният образ е изключително пластичен, съсредоточен и единен, дори когато е твърде отдалечен от реалността. Той е насочен към сетивата на зрителя, към емоционалния му строй. Този образ предполага съзерцателност, освобождаване от дребното, сливане с онзи естетско-чувствен анализ, който художникът е извършил. Дори абстрактен, цялостният образ в картината е конкретно лиричен, защото ни предлага свят, в който чувствата се материализират.

Откъси от каталога на Ивайло Мирчев (изд. Захари Стоянов, юли 2014), чиято премиера се състоя при откриването на изложбата "Конферанс 2" на художника в присъствието на издателя Иван Гранитски

Снимки от изложбата на Ивайло Мирчев в галерия "Резонанс" - 14 октомври 2014 година, (архив ©Диаскоп)

редактор: Христина Мирчева