Българска любовна лирика: "Теменужни часове"
10.02.2015
Мара Белчева
*****
Свърши се играта,
млъкна песента.
Той и тя в душата
с звукове – цветя,
свиха и завиха
вън града сами.
Звездна нощ и тиха
светлинка ръми
над града потънал
в летен сън ленив.
Чер е скут разгънал
парка мълчалив,
дето се извива
глъхналия път –
дето мълчаливо
сенки две вървят.
Иван Мирчев
Вечер
От сластни демони измамени,
сковани в огнени звена,
треперят бели колена,
пресекват думите ни пламенни.
Примлъква нашето сърце.
Не чуваме далечно пение,
но виждаме там отражението
на нашите девствени ръце,
които мълком се прегръщат
и като вази от сребро
блестят под лунното ребро.
И мракът бавно ни поглъща.
И слизат лунните стада
от планините със овчари,
изпуснали кавали стари
върху лазурната вода.
Излъчва огън тежка лава.
И край телата ни минават
смутени агнета. Мълчат.
Нощта е тиха като смърт.
Трифон Кунев
Мил спомен
Мил спомен от далечното преди –
кокичета на нейните гърди;
и от косите нежен мирис:
повехнал цвят, забравен ирис.
И сладкий плам на спуснати ръце,
притома на замиращо сърце, -
и от косите нежен мирис:
забравен цвят, повехнал ирис.
Повехнал цвят, изстинали гърди,
и само спомен от преди, -
ах, от косите нежен мирис:
забравен цвят, повехнал ирис.
декоративна винетка: ©Диаскоп
редактор: Христина Мирчева