Вихра Григорова: "Стоян Венев - дълбоко човечен и справедлив мъдрец, българин до мозъка на костите си"
16.02.2015
Вихра Григорова, художник, уредник ГХГ-Пловдив по повод
Юбилейната изложба "110 години от рождението на Стоян Венев"
Свързваме името му с българското село и неговите обитатели. Не кои да е, а с тези от шоплука, където е роден художникът. Годината е 1904, а мястото село Скриняно. Най-близо е Кюстендил, който го титулува за свой почетен гражданин през далечната 1964 и естествено Майстора, който забелязва таланта му още в детските му години. Свързва ги трайно и сърдечно приятелство и често обикалят заедно любимото поле, грижовно обгърнато от диплите на Осоговската планина. Трябва да са били невероятна гледка заедно, Майстора - сух и върлинест, с издължени черти на лицето и горящи, черни като въглен очи и Венев – едва стигащ до лакътя му, топчест, с лице сякаш с пергел чертано и кръгли, ярко сини, чисти като на дете очи. Поразителна е приликата им с героите на Сервантес не само в чисто физически план, което им донася и общия прякор Дон Кихот и Санчо Панса, остроумно и находчиво попадение на съвременниците им. Те са радетели на една и съща кауза – да възпяват природата и обикновените хора, социалната - да са ангажирани и чувствителни, макар и под различна форма. По-малко съзерцателният Венев още от ученическите си години сътрудничи на вестници и списания с карикатури и рисунки, които недвусмислено подписва с псевдонима „Пролетарче”. Рисунките му са удивително свежи и злободневни, но са добронамерени и по човешки поучителни, весели и неустоимо смешни. Стоян Венев от сърце обича персонажите си и това личи от всяка линия и сюжет. Ако дядо поп е облещен пред някоя сочна булка, то си е човещинка, кой може да устои на хубавото? Как да не се чувства раздвоен между природата си и дългà мустакатият селски стражар, ако е заварил две трътлести моми да плацикат сочни телеса в реката? Еротичният подтекст в творбите му датира още от студентските години и понякога му носи не по-малки разправии отколкото откровено антифашистките идеи в редица негови произведения.
Много от рисунките на Стоян Венев са в основата на живописни композиции, преливащи от същия съзидателен и добродушен хумор. Този усет към неповторимостта на поднесената от реалния живот ситуация се запазва в творчеството му до преклонна възраст. Съчетан с яркия колорит, смелата сочна мазка и неустоимия жизнерадостен хумор, характерния категоричен контур /особено в по-късните творби/, този усет прави Стоян Венев един от най-разпознаваемите български художници.
Още приживе в общите изложби търсехме творбите му, които винаги бяха своеобразен акцент в тях, радостен и искрен, абсолютно неподвластен на конюнктурни схеми или модни увлечения. Казват, че всеки художник рисува себе си. Повлиян от Майстора в разбирането си за живописта, Стоян Венев изгражда свой собствен свят, не съзерцателен и мечтателен като неговия, а изпълнен с несекващо веселие и равнопоставен за всички участници, където природата и домашните животни са част от живота и начина на мислене в шопския край.
Повечето от рисунките са с туш и перо, класически като технология и практически вечни. В някои се прокрадва цвят, а има и редица цветни монотипии. По-късно ползва и новопоявилите се флумастери, които за съжаление силно избеляват с времето и съхранението им тепърва ще създава главоболия на уредници и реставратори.
В голямото творчество на художника не отсъстват и картини, които са по-скоро драматични, фигурални голямоформатни композиции, типични за 50-те и 60-те години. Великолепният му талант на рисувач и живописец, както и липсата на плакатна патетика в душата на този творец, ги спасява от риска да влязат в клишето на епохата. Каквото и да нарисува, Стоян Венев го прави като дълбоко човечен и справедлив мъдрец, българин до мозъка на костите си.
Отива си от този свят през 1989 година, последен от големите представители на движение „Родно изкуство” в българската живопис от периода между двете световни войни. Остава в сърцата на хората като един от най-обичаните български художници.
А в края на 2014, по повод 110-годишнината от рождението му СБХ събира в София, в сградата на ул.”Шипка”6 възпоменателна изложба от колекциите на водещи галерии в страната. Голяма част от нея може да бъде видяна в Пловдив през месец февруари 2015.
На снимките:
кадри от комикси на Стоян Венев (архив ©Комикс дружество "Диаскоп")
Албум с картини от юбилейната изложба може да разгледате в категория "Комикси" тук
Стоян Венев в "Диаскоп":
"ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: 110 години от рождението на Стоян Венев (1904 - 1989)"
Вихра Григорова в "Диаскоп":
редактор: Христина Мирчева