Отвъд името - Разговор с кино авторите на "Щрих и стих"

Назад към тайните на езиковото начало.

Щрих и стих - 6 авторски късометражни анимационни филма:

"Малко сутрешно престъпление"

"Одеонъ"

"Естествен роман в 8 глави"

"Млекарката"

"100% настроение"

"Постиндъстриал"

 

Базирани на 6 съвременни български поеми, написани от 4-ма български писатели:

Георги Господинов

Дилян Еленков

Димитър Воев (1965-1992)

Калоян Праматаров

 

Нарисувани и режисирани от:

Аспарух Петров, Борис Десподов, Борис Праматаров, Дмитрий Ягодин Иван Богданов, Милен Витанов

 

Положението на анимацията е сложно. Също като при киното – големи колективи, стабилно финансиране, продуциране, рекламиране и т.н. Още по-сложно и за това, че трябва да представи точна картина на съвременния свят, да се говори на съвременен език и в същото време авторът да се опира на здрави традиции от нравствени или политически позиции. Героите в кинообраза се разкриват, общувайки с предметите и жестовете на тялото, а не чрез речта и думите.

Известно е, че думата може да бъде графичен знак или устен знак на един и същи език, но на различни знакови системи. Всяка дума автоматично, за миг само, се придружава от някакъв визуален образ. Три елемента, тясно свързани в думата, като образът е само част от нея.

Киното или анимацията не се разказват, те се гледат, но ние решихме да поговорим с авторите и продуцентите на проекта „Щрих и стих”, за да надникнем в лабораторията - отвъд името, да разгадаем направата и да чуем гласа на сътворителите. Да, магия е, наистина.

Какво обуславя литературната и кино поетика? Бихте ли дали някои разяснения относно "Визуална поема"?

ВЕСЕЛА: За мен това е кино творба, изградена върху литературна поема. Преди години направих един филм "Анна Блyме", който е базиран на дадаистичната поема на Кyрт Швитерс "An Anna Blume" от 1919 г. Интерпретацията и личното преживяване от поемата се превръщат в рисувани образи, което само по себе си е доста вълнуващо и лично преживяване. Има много филмови фестивали, чиито акцент са именно тези поетични интерпретации.

КАЛОЯН: Независимо дали говорим за литература или кино, поетиката се ражда там, където абстрактното мислене влиза в досег и взаимодейства с материалния свят, в резултат на което у твореца се появява потребност от художествено засвидетелстване на собствените му вътрешни усещания, впечатления, послания. Най-древните форми на визуални поеми (т.нар. олтарна поезия ) са съществували още през класическата епоха в Древна Гърция и Персия, по-късно са били възприети от писателите на Европейския Ренесанс. Развитието й преминава през т.нар. калиграми (типографски геометрични репрезентации), широко разпространени от края на ΧΙΧ в,. и в крайна сметка достига до съвременните мултимедийни и дигитални форми. Визуалната поема е такава творба, в която визуалното аранжиране на текст, изображения и символи е от съществено значение за рецепцията на творбата.

Какво е кино понятието за метафора?

ДМИТРИЙ: Същото е като в литературата, само че изразено посредством езика на киното.

БОРИС ПРАМАТАРОВ: По принцип метафората е скрито сравнение. Въпросът е доколко визуално въздействащо ще покажеш това, че един предмет е друг, а не като друг на зрителя. "Постиндъстриал" изобилства от поетични метафори, а аз, от своя страна, се опитах да намеря други, чисто визуални метафори, с които да постигна въздействието на писаното слово. Дали съм успял - това зрителят ще прецени.

АСПАРУХ:  Предполагам, че има теоретици, които могат да отговорят рационално на такъв въпрос. На мен ми е интересно да смесвам различни понятия, облечени в противоречива символика и да си играя с грешните асоциации, които се появяват като страничен ефект.

ВЕСЕЛА: И анимацията и поезията боравят с метафори. За мен кино метафора е, когато показваш конкретен образ или действие с цел да внушиш нещо съвсем различно. Много често метафорите не са логични и правдоподобни, те са абстрактно внушение. Анимацията, сама по себе си е метафора.

Как фигуративното кино се превръща в реч? Каква е връзката между дума-образ-метафора?

МИЛЕН: В началото винаги стои словото, независимо дали е абстрактно, предметно, лично име, географско название. Всяка дума носи в себе си космос от кодове, които всеки може да използва в собствената си комуникационна система. Всеки зрител впоследствие също е режисьор, защото декодира визуалния образ индивидуално. Филмът също е текст, който бива писан двупосочно.

ВЕСЕЛА: Анимацията е не-истина, тя е внушение. В нашия проект всеки автор има различна интерпретация на текста, над който е избрал да работи, и съответно различно внушение. При всеки думите са провокирали образите, а взаимоотношението на образите, музиката и текста създават преживяването.

ИВАН: Фигуративно или не киното винаги е език, който в една или друга степен трябва да наведе зрителя в някаква посока. Основно средство на този език е създаването на връзки или умишленото им разпадане, за да се получи онова въздействие между обект, субект и контекст, които заедно да създадат преживяване у наблюдателя. В този смисъл връзките или тяхното отсъствие могат да бъдат всякакви, стига да водят на някъде.

Има абстрактни думи, те пораждат ли визуални образи у режисьора?

ВЕСЕЛА: Да, с пълна сила.

ДМИТРИЙ: Точно тези пораждат много повече образи от другите, понеже са абстрактни.

БОРИС ПРАМАТАРОВ: Всяка дума поражда асоциация. От абстрактните думи понякога изниква конкретен образ, понякога само нюанс или петно. Аз не се стремя да илюстрирам текста едно към едно, а да създавам атмосфера, в която текстът да стои.

АСПАРУХ: Всяка дума има потенциала да резонира в съзнанието на артиста, въпрос на концентрация е с колко образа ще бъде свързана тя.

Какво е влиянието на кино-езика върху модерните поети, които не пишат по класически начин, а подреждат думите с подчертаване на тяхната двусмисленост и загадъчност?

АСПАРУХ: Имам чувството, че съществува двупосочно влияние, което е в подкрепа на модерния подход на комуникация.

КАЛОЯН: Определено киното е извор на вдъхновение за поета: в него винаги можеш да се натъкнеш на идеи, житейски ситуации и персонажи, които да се запечатат в съзнанието ти и впоследствие да се прокраднат в стиховете ти. Разбира се, поетът не трябва да „пренася“ директно образите, а да пречупи опита си през собствената си призма, да засвидетелства индивидуалния си почерк и в крайна сметка да създаде нещо ново. Що се отнася до „класическия“ и „модерния“ начин на писане, личното ми мнение е, че поетът не бива да се ограничава и закотвя към единия или другия начин, а да прави колкото е възможно повече експерименти, осланяйки се на личния си опит.

Адаптирането във филм на класическата поезия или на модерната е по-трудно?

МИЛЕН: Според мен не можем да разглеждаме историята на литературата и поезията в частност като линеарна последователност, в която има рязък вододел между същината на класиката, модерността и постмодерността от гледна точка на визуалната интерпретация. Развитието на поезията, а с това и методите на интерпретация, е ризоматично, то има разклонения, надстройки и вътрешни преплитания. Затова не може да се каже, че даден текст/стих е по-лесен или по-труден. Същината на всяко стихотворение трябва да бъде търсена, намерена, извадена, прибрана и после отново търсена.

АСПАРУХ: Аз възприемам модерната поезия като по-адекватна на съвременната нужда за споделяне на идеи. Нещо като мимолетно състояние на междуличностното взаимодействие. Състояние, което може да се определени като още една тухла в градежа на класическото схващане на света.

ИВАН: Мисля, че е без значение. Понеже ние живеем в едно единствено време, от което можем да интерпретираме само модерно. Без да влагам в думата “модерно” някакъв задължително - положителен смисъл.

У нас за заснемането на литературна творба необходимо ли е придобиване на авторски права?

ВЕСЕЛА: Разбира се.

МИЛЕН: Дa, не само у нас.

ИВАН: Да!

ДИЛЯН: У нас всичко е НЕобходимо.

Може ли да се каже, чия е основната идея във всеки от представените филми? Какво е взаимоотношението между писателя и режисьора, който е и художник на поемата?

ВЕСЕЛА: В конкретния случай на "Щрих и Стих" е търсен диалога между литературната и кино формата.

МИЛЕН: Виждам поета, режисьора, аниматорите, тоноператора и зрителя като равнопоставени автори на творбата. Всеки носи своя прочит, който добавя и надгражда смисъл.

БОРИС ПРАМАТАРОВ: Всеки влага своите идеи и използва специфичните за неговото изкуство изразни средства. Разбира се, в случая се почва от поемата, но след това атмосферата се допълва от образите, които не следват задължително текста. В този смисъл режисьорът е и интерпретатор, и създател на нови прочити на поемата.

КАЛОЯН: В идейната основа на късометражните анимации залягат посланията от стиховете, въпреки че режисьорите се ползват с голяма свобода на интерпретацията и надграждат общото внушение. В случая с „Постиндъстриал“ връзката поет - художник е резултат от три вече реализирани съвместни проекта, съчетаващи образност и текст: „Асфодел“(2012), „Casual Nobody” (2013) и „Червената пеперуда“ (2014).

ДИЛЯН: Струва ми се ясно: идеята за проекта – Весела, или Компота като цяло; тази за всеки филм – съответният режисьор, ние писачите сме лесни. Свършили сме си работата още преди да разберем за какво става дума и без мисли за евентуално екранизиране. Не се наложи да адаптирам думите си за изискванията на филма, което е чудесно. Така настроението остава на 100%, а не, да речем, на 98%.

Какъв е бил пътят на писателя и какъв на режисьора-художник?

ДМИТРИЙ: За всеки е различно. Всеки върви по пътя си, понякога пътищата се пресичат, понякога не.

МИЛЕН: И най-дългият път започва с първата крачка, в това пътищата ни не се различават.

АСПАРУХ: Като режисьор-художник поставен да избира, след изчитане на огромно количество поезия, се спрях на "Малко Сутрешно Престъпление" от Георги Господинов. Предполагам, че стихотворението ме заплени в онзи момент, защото е резонирало най-ярко в рамките на моментното ми емоционално състояние и развитата ми нужда от детайлност. Спомням си, че усетих нещо много лично когато четях въпросното стихотворение и затова побързах да изградя визуалните концепции преди да ме е напуснала емоцията. Ако днес ми се наложи да правя подобен избор, резултата, предполагам, ще е съвсем различен.

ВЕСЕЛА: Писателят беше избран, а режисьора направи филм по негово стихотворение. Ето и процеса по-детайлно: Всеки режисьор-художник се спря на поетична творба по негов личен избор. Всички стихотворения са оригинални литературни произведения, издавани в стихосбирки. След изчистване на авторските права, режисьорите започнаха работа над техните визуални интерпретации. От там за всеки филм се сформира нужния екип от аниматори, които раздвижиха образите покадрово, като за една секунда анимация са необходими 12 различни рисунки. Всеки режисьор избра композитор, звуков оформител и актьор за прочит на поемата. След това смесихме картина и звук в професионално студио, за да звучи добре в кино среда.

Във финала на всеки филм разкрива ли се поука от разказаната история или не се разказва никаква история, но се говори по дидактичен и лиричен начин чрез изображения?

ВЕСЕЛА: При всеки от 6-те филма е различно. Посланията по-скоро са преживявания отколкото поуки.

АСПАРУХ: Вътрешният ми стремеж за поучаване и даване на уроци е много силен. Опитвам се да го овладявам, затова дали съм успял най-добре могат да кажат другите хора.

ДИЛЯН: Хайде сега, това не са помощни разработки по литература за ЕСПУ от 1994-та...

При авангардното кино сюжетът не е наложителен, авторите се интересуват единствено от движението на знаците и цветовете. Има ли остарели филми? Киното изменя ли се през годините?

ДМИТРИЙ: Не знаех че при авангардното кино авторите се интересуват единствено от това, което посочихте. Относно остарелите филми - да, има такива, които са остарели още преди премиерата си, има и мъртвородени. Но пък има и такива, които ще останат завинаги млади. Естествено, че киното се променя през годините, това е един безкраен процес.

АСПАРУХ: Киното се изменя, както се случва с всяка форма на творческа комуникация. Актуален филм е този, който събужда интерес в момента на гледане. Това е индивидуален процес и обикновено няма връзка с времето в което е произведен самият филм.

ИВАН: Хубавото е, че въпреки тенденциите на настоящето, анимационното кино е доста по-разкачено от тези порядки на времето. От години гледам и не спирам да се изненадвам от това, че единна форма направена днес, може да изглежда като направяне преди 60 години и обратното.

Как режисьорите са направили избора на писателите за нагледното илюстриране на философското обобщение по техни стихотворения?

АСПАРУХ: Обобщението на едно творческо произведение е нужда, която не се появява всеки път. Понякога е приятно да се наслаждавам на всеки нов импулс, възникнал случайно от взаимодействието ми с произведението, без да го осмислям рационално. А философията - тя за всеки човек е различна.

Масовата култура и поп арта на днешната цивилизация оказва ли ви влияния? Например като опит за заличаване границите между различните оперативни сектори.

АСПАРУХ: Всичко, до което се докосвам ми оказва влияние. Понякога си мисля, че е добре да се въздържам от интензивно поемане на визуална комуникация, но в центъра на големия град това е абсурдно схващане.

ДИЛЯН: Не.

ДМИТРИЙ: Да, масовата култура оказва непосредствено влияние всеки един момент, осъзнавам, че границите на оперативните сектори са размити до неузнаваемост, но не знам какво да правя с това знание.

Какво е мястото на вашите прекрасни търсения в планетата на "консумирай и конструирай". В такова съвременно общество възможно ли е да съществува професия аниматор?

ВЕСЕЛА: Ето ни, ние сме тук - един колективен Компот!

ДМИТРИЙ: Ами, консумираме и конструираме, точно поради това има място за хилядите аниматори по света.

БОРИС ПРАМАТАРОВ: Когато вярваш в нещо, ти се бориш то да се случи. Когато работиш върху развитието му, постепенно намираш и други хора, които да повярват в него. Така според мен страстта става професия.

МИЛЕН: Бих казал, че днешният свят е много по-комплексен и не е ограничен само до консумация и конструкция, стъпила върху консумацията. Именно днес са възможни всякакви професии, всяко едно себеизразяване е добре дошло, намира своята ниша и своите съпътници и когато човек има стремеж към това, то то може да бъде направено професия.

АСПАРУХ: Консумацията има нужда от производство, нали това е целта тя да бъде стимулирана – за да се осигури заетост. Днешната цивилизация доказва, че не е необходимо всички хора да се стремят към всеобщо вдъхновение за да се случва еволюцията. Надявам се, че винаги ще има достатъчно вдъхновени хора, които да осигуряват развитието на цивилизацията. Също така се надявам сред тези хора да има и аниматори.

В Япония преди години киното се е деляло на социално, мисловно и еротика. В съвременните филми сякаш и трите са смесени като в миш-маш. Означава ли това, че степента на масовата култура е ниска? Моделите за любов, секс, забавления, туризъм, храна, мода и пр. аспекти на всекидневния живот достатъчни ли са да послужат за вдъхновение при направата на кино творба?

ВЕСЕЛА: Жанровото смесване не е само в киното. Днешната масова култура е "фюжън" или точно "миш-маш". Преди години, за да снимаш кино, е трябвало да имаш достъп до камера и лента, сега всеки има камера в джоба си.

ДМИТРИЙ: Това е предназначението на масовата култура да бъде ниска, иначе няма да бъде масова, поне за сега. Абсолютно всичко от всекидневния живот може да послужи за вдъхновението, включително ниската масова култура.

ИВАН: Всичко е достатъчно, когато рецепторите ти работят. Как те работят е основният въпрос.

АСПАРУХ: Вдъхновението е силата, чрез която ние материализираме идеи. Аз ще съм изключително радостен, ако всеки от нас, хората на тази планета, има възможност да преживее момент на вдъхновение поне веднъж всеки ден „... тогава предвиждам такъв живот, че само си викам дано!..“. Също така, това, че вдъхновението се среща във всевъзможни ситуации, го приемам като градивна черта на човешката същност. Като стана дума за Япония се сещам за Сатоши Кон – режисьор аниматор, който успява по оригинален начин да извади кристални идеи от шарената смесица от образите на ежедневието.

Във представените филми има ли герои и какви са главните типове, или са филми без герои?

БОРИС ПРАМАТАРОВ: В "Постиндъстриал" няма главни герои. Движението прелива от сцена в сцена, в които различни типажи играят своите роли.

ИВАН: И да, и не. В “МЛЕКАРКАТА” главният герой е фрагмент от цялото и в същото време е главен герой.

Вашите образци в света световната и българска анимация

АСПАРУХ: Андреа Хикаде (Andreas Hykade), Прит Парн (Priit Pärn)

ИВАН: Фил Мълой (Phil Mulloy), Дейвид Шригли (David Shrigley)

ВЕСЕЛА: Аз се вдъхновявам от анимационните режисьори и творци, които търсят нови форми с всеки следващ филм. У нас и по света - Теодор Ушев (Theodore Ushev), Ейвърт де Байер (Evert de Beijer), Джулия Пот (Julia Pott), Дейвид О’Райли (David OReilly) и много други.

Как виждате връзката между комикса и анимацията?

АСПАРУХ: Пъпна.

ВЕСЕЛА: Връзката е директна. Един анимационен филм, преди да стане филм е комикс. Това е така нареченият сториборд.

ДМИТРИЙ: Основната връзка между тях е една история, случка. Един комикс не може да няма история. Анимацията обаче може да въздейства само визуално, без да има конкретен сюжет.

БОРИС: В началото, когато започнах работа над "Постиндъстриал", направих само основните моменти (key-frames). При тях, както и при комикса, разбираш движението, без да го виждаш изцяло.

ИВАН: Всичко е разказ. Единствената и основна разлика е, че комиксът изисква много по-малък ресурс от време и средства, докато при анимацията това не е така. Но главната цел е разказът. Това е, което винаги трябва да се доусъвършенства. 

Вяра в сходството между изкуствата, взаимопроникване на изкуствата или нещо друго е база на проекта „Щрих и стих”?

ВЕСЕЛА: Базата на проекта е търсенето на диалог и създаването на нова форма - визуална поема.

БОРИС: Взаимопроникване на изкуствата по-скоро и основно способността на литературата да стимулират нови, нетрадиционни прочити. Не съм чувствал ограниченията на текста в работата си над филма, напротив, текстът беше основа за собствената ми интерпретация.

ИВАН: И аз мисля, че литературата е фундамент на останалите.

Вашето отношение  и препоръки към към издание "Диаскоп"?

АСПАРУХ: Много приятни въпроси. Благодаря.

ВЕСЕЛА: Сърдечни благодарности за задълбочения интереса към Компот Колектив и нашата работа.

Премиерата ще е на 9 март 2015 от 21.00 в Дом на Киното, София. Сборният филм "Щрих и Стих" е измежду 12-те късометражни филма, избрани за конкурса Джеймисън, в рамките на София Филм Фест.

 

Изложбата "Щрих и Стих" ще се състои от 19 март до 3 април 2015 в галерия Suspasious, ул. "6-ти септември" №13, София с официално откриване на 19 март от 19.00 часа.

 

Още за проекта "Щрих и стих" в "Диаскоп":