History of Bulgarian comics: "Най кратката история на българските комикси"

 

По случай 9 март -  Рожден ден на електронното издание "Диаскоп" – бюлетин за култура, комикси, художници и изкуство

 

Ако схващаме комикс творбата като своеобразно художествено съобщение, неговата структура се оказва организация на самото съобщение, постигнато чрез една или друга стилистика. Основните слоеве на естетическата организация в комикс изкуството са: ритъм, стил, образи, светоглед, жанрова система, техника, естетическа оценка и развитие на историята. Всъщност става дума за различни страни на комикс творбата, които могат да се тълкуват и групират по различни начини. Но и всички тези равнища на художествена организация са свързани помежду си и съставят единно цяло, подчинено на целите на автора.

Ето защо пред изследователя на българската комикс история възниква особена задача: първо е необходимо да се проучат не само отделните  жанрове в това изкуство, но и принципите, според които се осъществяват жанровите деления. Недостатъчното внимание към разрешаване на тази задача поставя  изследователите на българските комикси в затруднено положение поради липса на необходими енциклопедични и специфични за това изкуство познания. Трудностите при изследването на историята на българските комикси се увеличават най-вече от унищоженото и разпиляното от времето родно комикс наследство. Проблемът е много сложен и според мен не е окончателно решен. Днес съществуват различни мнения, становища и предложения, но повечето автори мълчаливо отминават въпроса. Докато не се изяснят проблемите на жанровете в българските комикси, всички опити за съпоставки и обяснения на българското комикс развитие ще са непълни, повечето пъти случайни, на места неубедителни, а някъде направо погрешни. Защото е факт, че класическите български комикси се различават значително от съвременните понятия за комикс жанр. За този факт е направено съобщение в българската страница на международната комикс енциклопедия. Макар някои от нашите жанрове да са близки до съвременните, то други обаче са твърде различни.

Според мен не може да се приеме мнението, че комикса като цяло е жанр. През социализма, при първото експониране у нас на комикси в „Обща художествена изложба - 1986”,  експертната комисия (с председател видния български художник Йоан Левиев)  поради липса на такава секция в СБХ, ги систематизираха като стил в изобразителното изкуство. Но след 2008  с определяне комикса като самостоятелно – девето изкуство, тези аргументи не са надеждни. Жанровете на комиксите в голяма степен са свързани с определен стил, защото той се разпознава не само по названието, но и по художествената тъкан. Това е причината в настояще време голям интерес да предизвиква не хронологичната динамика от развитието на българската комикс история, а конкретните прояви в едни или други художествени структури и системи. Върху тези структури се разпростира понятието за комикс жанр.

Един преглед върху статиите от "Диаскоп" дава основание да се направи следното заключение: изнесени са много данни, публикувани са много анализи, разрешени са сложни въпроси, свързани с българските комикс автори и техните творби в периода до 1945 г. Направени са опити да се моделира историческото развитие на българските комикси  чрез изменението и развитието на  жанровете. Първото такова изследване  е публикувано във вестник "Комсомолска искра", бр.3 от 18 януари 1988г.  А през 2008 г. при българската страница в международната комикс енциклопедия на холандската галерия  "Lambiek", се направи заключителното съобщение за някои специфични жанрове през периода от началото на нашите комикси до края на Втората световна война. За да се знае, че само чрез въвеждането на жанрова система, пред българските комикси ще се открият широки възможности за по-пълна разработка на проблемите. Трябва да се има предвид, че жанровете постоянно се деформират или размиват границите си, като възниква постоянно ново качествено образуване, на което не се дава наименование. Това са хибридни жанрове или разрушение на жанровите основи. Това изменение на същността на жанра (при запазване външността), дава лъжливо впечатление за продължаващ живот, а в същото време той се е преобразувал в ново извънжанрово явление. Т.е. регистърът от жанрове в комикс изкуството расте, а понятийното им определение остава неподвижно.

Жанрът има двулика форма – по външна форма и по вътрешна същност. Често за признак на жанра се взема външната форма или тема (по външен повод, напр. само хронологично сюжетно различие), идея, концепция и т.н., но се греши, защото според този поглед същността на съдържанието в жанра изчезва от видимостта. Ето защо не трябва да се забравя, че в  комикс изкуството  формите на жанровото съществуване са многообразни и през историческото си развитие се трансформират.

Много е важно с разумно разбиране да се  формулират и систематизират българските комикс жанрове. Защото лошото им определение или премълчаване на жанровия проблем в българските комикси изкривяват картината на епохата, значението и съотношението на изследваните художествени произведения. А в България много са малко комикс творбите през периода от неговото зараждане до края на Втората световна война. "Диаскоп" е разработил труд за логиката на еволюцията на българските комикс жанрове. Предложена е жанрова система на българските комикси, произлизаща от функционални признаци. Ето защо вместо хронологичното развитие според времето на изданието, историята на българските комикси се представя по следния начин: „Св. Иван Рилски” от Васил Захариев; „Скици и типове дами” от Александър Божинов; „Шестте чувства у гладния” на Георги Данчов; „Изворът на белоногата” от Пена Генова по Петко Р. Славейков; „Илюстрации на Вазови стихотворения” от Георги Машев; „Правда и кривда” по народна приказка от Стоян Венев и т.н. (в следваща статия ще се поясни логиката на този вид подбор).

Единствено по този път българското комикс изкуството  ще се определи не само повествователно, но и съзерцателно. От подобно изследване става ясно, че изменението на цяла историческа система и цялостен светоглед или идеологически  възглед (а не частичното им изменение), води към смяна не само на жанровете, но и на стила и най-вече на типа изкуство. Ето защо повечето начинания за комикси след 1990 г., (а и  днес) не постигат необходимото  внедряване и популярност у нас. Дори изложбите не помагат, защото една експозиция е материализация на мисли, разсъждения и възгледи върху изследван предмет. А жанрът има свои канони – закономерности при организирането на материала в определени рамки.

Нашето приложение:

Фрагменти от статията на Георги Чепилев "КОМИКСИ, КОМИКСИ" (публикувана във вестник "Комсомолска искра" в брой 3, от 18 януари 1988 г.)

Както е известно, засега всички опити за внедряване на „класически” комикси претърпяват пълно фиаско. Причината не е в липса на таланти. Причината е в отрицателното отношение към това изкуство. Ето защо все още не съществува научна разработка на естетиката и теорията на комикса. В представите на мнозина неговата история изглежда като поредица от случайни направления, където всяко търсене стои изолирано, само за себе си. Вече е настъпил моментът за систематизиране на нашия и чуждия опит, нещо което ще позволи на българския комикс да формира понятията комиксов език, комиксово мислене. Така комиксът ще заживее самостоятелен живот, колкото близък до киното и графиката, толкова различен от тях, със свои специфични изразни средства.

Родът комикс се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според сюжетно-идейния подход и според предназначението и целта...

Според идейно-сюжетния подход делението се доближава до литературните видове. Аналогично съществуват повест, роман, серия кадри със стихотворен текст; познато е също и преразказването на филм с помощта на фотографията.

Нека преминем към последното деление – според предназначението и целта.

Автор: Георги Чепилев

На заглавното изображение:

Юбилеен брой на "Диаскоп"  за годината на комиксите – 2008, с официално представяне на изданието в Историческия музей през Нощта на музеите и галериите. (забележка на редактора: "Диаскоп" се отпечатва за първи път в гр. Пловдив през 1991 г., в тираж 4 000 екземпляра)

редактор: Христина Мирчева