НАЙ-КРАТКАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМИКСИ: "Скалните рисунки"

Из юбилейното книжно издание на "Диаскоп" за 2008 година.

Първоначалният тип писменост (пиктографията) е тясно свързана с първобитното изобразително изкуство. Съвременните фонетични буквено-звукови системи се предшестват от отделни конкретни изображения. По скалните рисунки са изобразени най-изразителните и напрегнати моменти от дадени действия. Фигурите са нанесени в редове – ту прави, ту с краката нагоре и отразяват магически представи, разбираеми дори и днес. На доисторическия човек е била известна системата на наивната магия – степен, която е водела към религията. У доисторическия човек е съществувал и култът към мъртвите. Първобитните племена са погребвали своите мъртви с цялата обстановка, необходима за далечно пътуване. Често се срещат много раковини, които употребявали за храна. От това става ясно, че имало и запас от провизии. Редица черепи били поставяни грижливо в слой червена охра и украсени с раковини и зъби на животни. Черепите насочвали към запад – страната на мъртвите. И скелетите от палеолита се намират в слой червена охра, но целта не е само украса, а и запазване жизнената сила на покойника. Защото за първобитните хора червеният цвят е символ на жизнена енергия, подобно на кръв, чийто цвят възпроизвежда. Телата украсявали с червена и жълта охра. Изобразителният канон на скалните рисунки е следният:

Отделни изображения, откъснати от обкръжение, строга профилност и никакви детайли вътре в контура. Главното внимание е насочено само към смисъла на сцената. Изобразителното средство е точна и лаконична линия и нахвърлени черти, запълнени понякога с цвят – червен, охров и черен, символи на огъня, живота и смъртта. Теми, изразени по три начина: сюжетно, знаково и орнаментално. Преобладават изображенията на животни и жени. В края на епохата Мадлен фигурите се обединяват в един сюжет. В "стадо елени", например, са очертани само първите и последни силуети; основната маса е дадена чрез повторение на чертички – крака и рога – чудесно впечатление за голямо стадо. Често краката на животните илюстрират футуристичен принцип за предаване на движение чрез последователни фази. А стрелата в ръката на човека и стрелата в тялото на животните са действие и резултат.

Ето примери и за монтаж – мъже ловуват животни, жени произнасят заклинания. Чрез обрамчване в кръг се представя родствена връзка. През късния период човекът става герой – ловци в бой помежду си. Героят е все още схематичен и безлик силует, израз на действие: бяга, стреля, бори се, танцува... Една своеобразна машина на времето, преодоляваща езиковите бариери!

 Автор: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева