Айше Рубева: "Пътят към Бог в нас"

Размисли на Айше Рубева за стихосбирката на Катерина Стойкова-Клемър

"Как наказва Бог"

Стихосбирката на Катерина Стойкова-Клемър "Как наказва Бог" ме заинтригува най-напред със заглавието си. Очаквах стихотворенията да разкриват Божието наказание над грешниците, един вид Дантев ад. Но след като прочетох стиховете, не открих в нито едно от тях теологическо откровение или екстаз от величието на Божествения съд. По-скоро стихосбирката е вид Ноев ковчег, събрала в себе си любов, грях, обич, себераздаване, съчувствие, емпатия, търсене на пътища и посоки за себе преоткриване.

Авторката приканва читателя си да се научи да живее, но не според общоприетите правила или Божиите постулати, а според начина, по който ще бъде щастлив. Като че ли във всеки един стих е скрита радостта на дете, което току-що се е научило да се моли ... точно на теб/ Бог се уповава и мъдростта на възрастния, който е преминал през житейските несгоди и радости, и е натрупал в себе си много непотребни и потребни мъдрости:

Философска ли е тази поезия, се питам и търся да открия стихове, разкриващи тезата, но стигам до извода, че стихотворенията на Катерина Стойкова-Клемър са написани „просто“, „елементарно“ все едно се води диалог между поет, Бог, читател. Това не е познатата ни философска поезия, проникната от екзистенциализъм, а е по-скоро открит разговор, дебат, след който се чувстваш възроден. Стихотворенията те карат да почувстваш емпатията на Катерина, нейното разбиране и утеха, и в същото време се сблъскваш с хиляди въпроси, чиито отговори предстои да намериш.

Още през 1873 г. Христо Ботев пише:

                 "Моята молитва"

През ХХI Катерина Стойкова-Клемър сякаш потвърждава тезата на Ботев и разкрива своята идея за Бог:

Един от глобалните човешки проблеми през този век е търсенето и намирането на абсолютната истина, необходима на човека да оцелее във все по-ожесточаващия се свят, за да не се загуби безвъзвратно в глобализацията. Истина, която може да възроди човешката душа и да я накара да намери правилния път към себе си и към другите. Поетесата също търси своята истина за света, човека и за самата себе си. Намира я и е сигурна в правотата си:

Да си кажеш истината е едно от най-трудните неща в човешкия живот, а може би дори някои от нас никога не успяват да го направят. Да "се изслушваш внимателно" във време, когато е невъзможно да се чуеш сред епохалния шум, изисква Божествено търпение и мъдрост. Но борбата със самия себе си е жестока и трагична. Да бъдеш или не – туй е въпросът, пише Шекспир и вече векове светът търси отговор на Хамлетовия въпрос, а Катерина Стойкова-Клемър успява не само да се пребори със себе си, но и да се разбере. Развързва Гордиевия възел и задава същите въпроси на читателите си. Време е всеки един от нас да си зададе въпросите и да намери отговорите, без да отлага във времето. Трябва да си построим по един Ноев ковчег и да решим какво да приберем в него.

Въпросите са зададени, отговорите са намерени, но са възникнали хиляди други проблеми, чакащи своите решения. Човекът е натежал от целия този сизифовски труд и е готов всеки момент като капката да падне …преди да осъзнае – / все пак ще падне. За да не се сгромоляса е необходима светлина, която ще позволи да се видят ореолите на хората, но … за да видиш светлината, трябва / да видиш светлината.

Човекът в поезията на Катерина Стойкова-Клемър е търсещ истината за света и за себе си мъдрец, задаващ си вечните изконни въпроси на човечеството. Открива истини, които водят след себе си други въпроси, върти се в кръг, също като планетата ни:

И също като светците е с ореол на главата си, родее се с Бог, и както поетесата обобщава в епилога си:

Човек и Бог се сливат в едно, за да намерят път и истина, които да водят до спасението. Спасението обаче ще бъде в сила, ако не емигрираш, в противен случай ще живееш …като шамандура / вместо като риба.

КОЯ Е?

Айше Рубева

Казвам се Айше Феимова Рубева, родена съм в гр. Стара Загора на 24. 06. 1974 г. Завърших Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ със специалности Българска филология – бакалавър, История – магистър, Тракийски университет специалност ПНУП – магистър. Работя като старши учител в начален етап в ОУ „Никола Й. Вапцаров“ с. Ябланово, общ. Котел.
 

Пиша поезия и проза. От известно време работя по филмов сценарий, чийто главен герой Мустафа е поет. Два „негови“ фикционални цикъла с поезия ще допълнят двуезична ми книга. Първия от тях Mustafa konuşuyor („Говори Мустафа“) беше написан на турски и вече е преведен на италиански от Никола Вердераме, за да бъде публикуван в най-престижното италианско списание за поезия „Atelier”.

В момента работя по редакцията на турските текстове на втория цикъл от стихотворения на Мустафа „в Истанбул“ с помощта на турския поет и преводач Гьокченур Челибиоглу, който е преводач на стихосбирката „Бдин“ на Иван Христов, издадена преди няколко дни на турски език с допълнено съдържание и заглавие.

Мои произведения са публикувани в „Литературни Балкани” и различни онлайн сайтове за литература. Във втората половина на 2015 предстои излизането на двуезичната ми първа стихосбирка „Някой ден ще полетя“/ Bir gün uçacağım, подготвяна от издателство „Скалино“. Книгата съдържа авторски версии на стиховете ми на български и турски език.

На снимките:

1. Катерина Стойкова-Клемър, София поетики 2014

2. Айше Рубева

"Как наказва Бог" в "Диаскоп":

редактор: Христина Мирчева