Марин Бодаков: "Като назовава, поетът Стефан Иванов отвоюва нашето всекидневие от нищото"

Марин Бодаков за поетичната книга на Стефан Иванов "Навътре"

Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Новата му книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София - точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан, защото имаме обща литературна памет. Но това, което най-много ме вълнува, е натрапливото сегашното време в стихотворенията му: като назовава, поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото. А то ни обсажда все по-плътно. Сякаш ни уверява, че ни има. Това е колкото банално, толкова и съдбовно. Назовава доброто - и го има. А доброто най-често е закрилящото. Назовава лошото - и го има. И го обезврежда, като го нарича, допълвайки опита на Константин Павлов за убийство чрез премълчаване. Изрежда, изрежда, изрежда... и човек си мисли, че поетът ще стигне до критичната маса на преобръщането. Но преобръщане е цялото стихотворение, което ти казва: „Абе има те...“ Стихотворението е паспорт. Не знам дали приятелите на Стефан Иванов, на които са посветени стихотворенията, подозират колко той е самотен и любопитен в самотата си. И как стихотворението, дори когато е угнетено със социалност, прегръща.

Стефан Иванов

"Навътре", стихотворения

Издателство за поезия "Да", София, 2014

Художник Яна Лозева

цена 12 лв.

Отзивът е публикуван в рубриката "Ходене по буквите",  в-к "Култура", 2014 тук

редактор: Христина Мирчева