Лаура Димитрова: "Сестрите на Пепеляшка"
22.04.2015
В рубриката "Художници-поети"
Интро
Намерих пантофките на Пепеляшка
и танцувам на балове и празници
с принцове и овчари...
Пепеляшка се омъжи за принца,
аз продължавам да танцувам,
пантофките са здрави, много здрави,
вечни са...
Кой ще ги наследи след мен...
Този, когото бих обичала
Този, когото бих обичала, може би има руса коса и сини очи,
може би пее и танцува прекрасно или е малко тромав и непохватен,
може би има котка или куче, или рибки в аквариум,
може би скача с бънджи или всяка вечер е на купон с приятели,
или се смее на себе си, на вас, на мен,
може би по морето плува и е с тъмна коса и с очи кафяви или зелени,
висок или нисък, строен или не,
обича лятото или обича зимата, или препуска със коне,
или пасе овце, или пише поезия...този, когото бих обичала,
той може би лети или се страхува от старите спомени,
или не помни имената на хората, или забравя лицата им,
той знае всеки и може всичко, пръска парите си на вятъра или пести,
има стара таратайка или супернов автомобил,
или просто пътува, просто скита по света...този, когото бих обичала,
има очарователна усмивка и много приятели или е самотен и не знам,
не знам къде живее...той не живее тук и не живее там, не живее зад ъгъла,
не живее в замъка, нито в града, нито на село и май никъде не живее,
този, когото бих обичала, май никъде не живее...никъде...никъде...никъде...
Пенелопа
Добре дошъл и сбогом, Одисей, ти тръгваш за Троя и връщаш се в Итака,
плуваш през морето, където пеят сирените,
губиш се, от Кирка омагьосан, от Калипсо запленен, а аз те чакам –
прекрасна, вечна, вярна – заминаваш и се връщаш и винаги тук ме намираш,
с гордост ме показваш на своите приятели, на враговете си –
прекрасна, вечна, вярна – аз те чакам, но днес пътувам (аз пътувам също),
пътувам там, където никой не е бил, където никой друг не ще отиде –
към най-далечното, към най-желаното, към-най красивото,
а ти не забелязваш, ти не знаеш за мойте пътешествия и си доволен,
че те чака прекрасна, вечна, вярна мойта статуя от камък...
Добре дошъл и сбогом, Одисей…
Пътуване към Земята
Пътувам към Земята дълго, много дълго,
колкото един живот, колкото една любов,
колкото една усмивка минус безкрайност...
пътувам към Земята дълго, много дълго,
не... не така...ще заменя живота...не...
животът трябва да се изживее...
ще заменя любовта...със сто целувки,
със сто срещи, със сто обещания неизпълнени,
със сто безкрили пеперуди, със сто писма ненаписани,
със сто пясъчни часовника, със сто приятели,
с дарбата да чета зад думите и да летя пред вятъра,
със сто книги неразтворени, с истината...
със сто коня неукротени, със сто пътеки за никъде,
с машина за сладки сънища, със сто горчиви урока,
със сто приказки неразказани, със сто изпълнени желания,
със сто песни и... една усмивка... плюс...минус...безкрайност...
Аз съм тук...
София, 2010
Стихотворенията са от цикъла "Сестрите на Пепеляшка":
1. "Интро", тънкописец,акрилни бои, хартия, 21 х 15 см
2. "Този, когото бих обичала", тънкописец,акрилни бои, хартия, 21 х 15 см
3. "Пенелопа", тънкописец,акрилни бои, хартия, 21 х 15 см
4. "Пътуване към Земята", тънкописец,акрилни бои, хартия, 21 х 15 см
Лаура Димитрова в "Диаскоп":
редактор: Христина Мирчева