Ина Иванова и "Името на неделята"

В РУБРИКАТА "ПЛОВДИВСКИ ПОЕТИ И ПИСАТЕЛИ"

Из книгата "Името на неделята"

Разчертава цял следобед. Привечер в опустялата сграда внимателно започва да оцветява с лява ръка. Трудно е. Знае, че трябва да отпусне мускулите, за да разчита на по-фина моторика. След най-вътрешния кръг – центъра – изяжда една пилешка пържола и уведомява охраната, че ще остане до по-късно. Днес Хари не е на смяна, на този не му знае името.

Към 20 часа чувства особено безпокойство, по това време обикновено си е вкъщи. Повтаря многократно всеки елемент на листа пред себе си, в това всъщност е смисълът. Съсредоточен е. Полага тъмнозеленото на мандалата, което му напомня тъмнозелените смокинови листа и мокрия Созопол. Още не е напуснал очертанията на нито една фигурка.

Светът навярно е управляем и с една ръка, трябва само достатъчно дълго да се упражняваш.

Работи бавно, методично и несериозно в ласкавата тишина на сградата.

                                                                                                                                          "Мандала"

Навън сухият студ я прониза. Асфалтът мазно чернееше от разтопения скреж. Нямаше слънце. Нямаше сняг. Велин сигурно късаше поредната рисунка горе в ателието си. Майсторът на линията! Само тя знаеше как методично засипваше пода с парчета скъп картон, неравно нахапан по радиалните белези на недоволството му.

- От какво си толкова уплашен? – Беше го попитала веднъж, докато отваряха втора бутилка водка.

Лежаха върху бодливото родопско одеало и той току-що беше смачкал рисуваните цял следобед кентаври. Тя лично се почувства ограбена – това бяха техните общи минути, онези, в които той работеше, а тя го гледаше.

Никой не обича недоволните демиурзи.

- От Хронос. Нищо няма да остане, нищо не остава след нас, твърде незначителни сме. Дали тази хартия ще изтлее сега или след двадесет години – не е ли все едно? И нищо утешително няма в забравата! Тя е всеядно чудовище.

- Ти обезсмисляш всичко.

- Тя обезсмисля всичко. Ние само отлагаме.

                                                                                                                   "Два слоя изолирбанд"

На сутринта всички столове скърцат. Физиономията му е подпухнала и лоша. Вън ръми, а той не може да пише в сиво време. Не е вярно, че само на художниците им е нужна светлина.

Редактира със стиснати челюсти. После принтира и къса.

***

Пръстът му пробива чорапа.

***

Предплатил е бунгалото до края на месеца. Но му става тясна толкова тишина.

Децата са тръгнали на училище. Трети и осми клас. Те знаят, че той ги обича. И ще се оправят. Ще се оправят, ще се оправят!

Зарязва писането и се качва на колата. Пътува до най-близкия град, където всички работят или безизразно пият, а по улиците няма нито една книжарница.

***

Записва си “равнодушни тротоари”, защото словосъчетанието му харесва и се бои да не го забрави. Две малки момчета отстрелват бележника му с очи, лишени от истинско любопитство. Любопитството не е cool.

***

Привечер ще се прибере отмалял и унил. На последния завой преди гората ще си помисли, че ако бунгалото вземе да хвръкне във въздуха, всички намерени думи ще се пръснат като семена от глухарче в противоестествената тишина наоколо.

После ще излезе на верандата, ще подпали онези накъсани чернови, ще се моли да пламне всичко, цялото бунгало и търпеливите борове, косата му, колата и всички листчета в жабката й, храната, която почти не докосна.

И ще гледа сурово как угасва кладата му от дребни хартийки в огромното безветрие на света.

                                                                                                                                      "Безветрие"

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ина Иванова е автор на сборниците с разкази “Право на избор и други проклетии”, изд. “Арс”, 2009 и "Името на неделята”, ИК „Жанет 45”, 2012.
 

С „Името на неделата” Ина Иванова печели голямата награда в първия национален литературен конкурс "Минко Неволин" - Карнобат ’2012. Авторката е определяна от критиците като "оригинална, иронична, самоиронична, тъжно усмихната понякога, фина и деликатна, изключително модерна в подхода си към писането".

Ина Иванова е публикувала е в сп. "Родна реч", сп. "Глоси" и "Литературен вестник", в електронните издания “Литернет”, триезичното “Пъблик рипъблик”, “Литклуб” и “Кръстопът”, както и в сборниците "Друга вода" и "6+".

Има награди от конкурсите "Веселин Ханчев", "Вестник Пловдивски университет", "Яна Язова", "Яворови дни" - Поморие и др.

Член на Дружеството на пловдивските писатели.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Христина Панджаридис за "Името на неделята" от Ина Иванова":

http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=128