Радослав Коцев-Даро: "съдбовни срещи от близък вид"
05.05.2015
есенна
на Марги
„Счупих огледалото.
Колко съм красива на парчета”.*
Многотиражна и пясъчна
като „Жената днес”.
Малоформатна и нежна
в кутийка на Уорхол.
С тънички отблясъци
и просветки на плисета.
Усмивка на зъбобол,
половинка на хапче
и съсипана чаша водка.
С тъжно-жълто червило
отпивам слънцелей
или мастило.
И питаш, какво ли?
Стана ми есенно и…
Ръми.
Мъгли.
Души.
* Катя Белчева
по въздуха
на Кремена
Ти си прекрасен човек...
но никога не прошепнах "мила".
Бе зелена частица от моя живот.
Любовта се саморазлисти,
разпърха крилете от свила
и отлетя след копнежа за плод
към друга вселена и нива.
Обичах те... И те обичам –
мъж
брат
и разпадащ се бог
сред самотата на мислите.
тъгата няма нужда от приятел
на Стефана
„Тъгата няма нужда от приятел”.•
Тя е общия ни приятел –
обича те, в тишината ти се сгушва,
понякога те изоставя.
Щастлива си за малко в мисъл/чувства.
Когато се отдалечи от теб, сближава се с друг.
Така се умножават приятелствата –
близост до близост, горест до горест.
И нагоре, нагоре…
• Стефка Караджова
съдбовни срещи от близък вид
Позволи ми да те нося
като рибка в две шепи вода,
докато стигна морето,
докато срещна брега.
Тогава ти решаваш...
сама
или двама,
участта е
една.
тиха и гола
Гърдите й –
две сухи сълзи
по тялото се стичат.
упойка с усмивка
Аз можех да рисувам чайки,
опитвах да възпея скалолазки,
но искам да ви кажа, тъжни хора –
пръстите ми вече са линейки
реанимират истински сърца.
Стихотворенията са от последната поетична книга на
Радослав Коцев "Сказание за единак".
Отзиви за книгата прочетете тук
Акварели: Радослав Коцев-Даро
Снимки: от премиерата в галерия "Червеното пони", април 2015
Радослав Коцев-Даро в "Диаскоп":
редактор: Христина Мирчева