Георги Чепилев: "Конфликтът между очите и мозъка в деветото изкуство"
15.05.2015
Зрителният опит позволява да видим предмети, които не са изобразени – достатъчно е да бъде изобразен някой признак и всичко останало се дорисува в съзнанието. Леонардо да Винчи описва игри, устройвани от него заради учениците му, предназначени да тренират очите си.
Съществуват особени картини, наречени парадоксални, т.е. неочаквани, които са подходящи за игри. Поради своята двойнственост те трябва да се разглеждат внимателно. Психолозите наричат това явление парейдолия. На границата на въображението и реалността, парейдолията се проявява при неясен и лошо дешифриран визуален стимул. В този случай части от дадена повърхност се възприемат като по-сложен рисунък. Това свойство на психиката се използва и в прочутия тест на Роршах, при който мастилени петна будят асоциации. Очите и мозъкът са свързани и когато се създава повод за конфликт помежду им, но не от грешка при предаване на някои от импулсите, а от изящна визуална метафора, се постига една нова реалност. Художникът отчита и управлява погледа на зрителя, рисува така, че картината се разглежда в тази последователност, която авторът желае. Очите се намират в непрекъснати движения. При оглеждане на даден предмет тези движения са бързи с подскачане (сакадични движения), докато при следене на движещ се обект движението е плавно. Сакадичните движения имат особено значение за зрението и комикс изкуството. Смисълът на движението на окото е това да премества изображението на предмета по рецепторната повърхност на ретината, за да не се получава адаптация, а оттам – прекъсване на сигналите отиващи към мозъка. Именно от подобно прекъсване на сигналите очите и мозъкът влизат в конфликт. В такива случаи започва кръговрат на откривателство, занимаващ ума и провокиращ асоциативното мислене в търсенето на хармония между фон и фигура. Получените оптически илюзии гещалт психологията описва така: „...подходът да се анализират отделните части и едва по-късно - чрез тяхното събиране, да се стигне до завършеност.”
На този процес оказват влияние следните закони: 1. Съзнанието има способност за центриране и чрез него съсредоточаване върху една фигура. 2. Вниманието има възможност чрез движение да промени своя фокус и така да се прецентрира. 3. Винаги има желание за по-ясно възприемане на обектите. 4. Когато нещо липсва, зрителят не се спира преди да запълни празнините.
Особено значение имат сигналите, идващи от периферията и контурите на възприемания обект. Очите на зрителя винаги гледат към далечината и скачат от предмет на предмет. Много е трудно да се задържи вниманието на някой от тях. Но ако има пред погледа стена (напр. от къща) очите обръщат внимание на близките предмети. Ето защо много често в комиксите се използва кадър-пейзаж, който се състои от две картини не много добре съединени помежду си. Подобен кадър е еднопланов, приспособен към изобразителната плоскост, съсредоточен върху частното и необходимия мотив. В този случай много важен е изборът на такава гледна точка, при която стени от сгради да закриват перспективата. Сградите се разполагат в центъра и са като неразчленено ярко осветено петно. Пред тях на предния план се вижда другата картина – силуети на преминаващи хора. Движението се чувства още от разфокусираните очертания и липсата на подробности в индивидуализираните сенки.
Известно е, че светлинното впечатление остава в очите за известно време след изчезването на предмета, който го причинява. Ако се върти бързо запалена факла, ще се види огнен кръг. Илюзията се дължи на това, че впечатлението от запалената факла върху известна точка на ретината продължава повече, отколкото трае кръгообръщането, т.е. факлата се връща на първото място по-рано, преди то да е изчезнало. До съзнанието идва впечатление не от самите подвижни точки, а от непрекъсната кръгова линия. По същата причина ракета или падаща звезда оставят светла линия, а дъждът ни се струва като пръчки по небето. За човек с шаблонно възприятие дъжда е дъжд, т.е. форма, която приема като падаща от небето вода. Но ето как изглежда дъждът в очите на поета:
Смокла птица... Сникла ветка.
И срывается с гвоздя
Металлическая клетка
Полосатого дождя
"Дождь в детском саду" от Иосиф Уткин
По същата причина спиците изчезват при бързо въртящо се колело. И пак тази причина не ни позволява да видим гюле което хвърчи над главата ни: защото впечатлението върху ретината от общия светъл фон продължава повече, отколкото мигновеното затъмнение, причинено от бързо летящото непрозрачно гюле. На практика въз основа на това физиологическо явление са направени много забавни игри. Нагледно доказателство, че зрителните впечатления остават в очите за известно време и след причината, е следният популярен пример: върху едната страна на кръг е нарисувана клетка, а от другата му страна – птица. И от бързото въртене чрез прокарана връв, птицата се вижда в клетката. Зрението се определя от сложната асоциативна верига: зрение – кинестезия – вестибуларни усещания. С тази верига се свързват координатите на зрителните полета и сложния механизъм на асоциираните движения на погледа. Разбира се, отношения към това имат и другите анализатори – слуховият и т.н.
Астронавтът на НАСА Анди Томас посочва ориентацията за най-необичайният аспект от живота му в космоса. При липсата на посоки „горе” и „долу” в космоса, животът би се усложнил много, ако не се конструират модулите, така че да запазят психологически необходимото усещане.
(следва)
редактор: Христина Мирчева