Христина Панджаридис: "Езика, на който се случва любовта"

Катерина Хапсали пише в „Гръцко кафе“: „Всяка връзка сама задава езика, на който се случва любовта“. Любовта е магията, чиято нишка плете авторката през цялата книга. Пътят към живота е през любовта и през смъртта – била тя физическа или духовна.

Хванах се на хоро, гълтайки думите, подслушвайки Пенелопа и Одисей и техните потомци. Войната между половете, вечната война я има в книгата. Примирие не е подписвано, така че... Усетих романа като река. Плуваш и между теб са бреговете на миналото и настоящето. Погледнеш ли отляво – спомените хвърлят сенки, погледнеш ли отдясно – днешният ден загорчава от трудност, питаници, безсъние. Лъкатушенето между „вчера“  и „днес“ дава посоката и цвета на действията. Страниците са пълни с истории, със съдби на хора, опитващи вкуса на страха и риска, на срама и търпението. Любовта обаче е над всичко. Прегърната от автоиронията и смелостта да смесиш фикция и части от собствения си живот.

Кой поставя границите: времето или ние му помагаме, наливайки вода дори насън? Държавните граници преминават ли в човешки и емоционални? Логиката ли ни води за ръка през дните или „сляпата неделя“, желанието да сме различни, нуждата от комплименти. Любовта на Балканите балканска мерна единица ли е или човешка награда и щастие?

Много силни мъже и жени крачат из страниците на романа. Детайлите, намерени точно и с мярка, оживяват героите и четенето се превръща в насъщен кислород. Невидимото влиза под кожата ти и ти се оприличаваш на някого. Не питай кого предпочитам, обещавам и аз да не любопитствам. Държа да бъда кратка, защото книгата заслужава да се прочете, не да се обяснява. Езикът е напоителен дъжд, увеличаващ удоволствието с всяка страница.

Чете се леко. Песенно. Ще се препрочита.

редактор: Христина Мирчева