Дженк Гюндогду: "небето на хосе" и "нощта на мари"
06.06.2015
небето н небето на хосе
убиха младостта ти в една равнина
c огъня подпалил полята
ето там, в онази безпричинна пустош
онемях за вик
за нощта угаснах
после, следващата неделя
с непрекъснато тъмнеещата кръв,
ме сля със себе си
ах тая свирепа дълбина
измъчи очите ми, само че
по някое време в една равнинa се озовах
а бих искал да се разтопя
в пустотата изписана от коня ти
във вятъра преминал на крилете ти
за да докоснеш с ръцете си
гласа, закрилящ едно цвете
хвърли се безкрайно отдаден
в бунта сгоден със света
равнина която изпреварва планината
може би това е страшното голямо поражение
опразването на небето в галоп
хосе, не се разказва това в една младост
Превод от турски: Севджан Кендже
нощта на мàри
черна е съдбата на мàри
затова обича котки
нощем,
преди работниците да са поели към морето,
безсънието я измъчва
лута се из огледалата,
преследва вятърa, който възпява младостта ѝ,
все си тръгва,
но нещо скрито в нея я възпира
на кого прилича мàри
в това неясно време,
така бяла от тъмнина?
ехото на северните острови,
забулени в мъгла,
лека-полека заглъхва в бездната
всичко я обрича на невинност
и всяко нещо, родено от желанието
се разсипва на хиляди парчета
мургавината ти, ма̀ри, е толкова изящна
а самотата – тъмносиня
о, малодушие мое хубаво,
дойдох при тебе заради болката,
кажи ми нещо, опияни ме
заведи ме в дълбините на мислите си
сподели с мен онази тъга – неназована,
докато утрото още не е събудено
струи живот от нас
към този град
нека забравим котките, невидели нощта,
хоризонта от изтерзани работници
и с гласовете, прииждащи от теб към мен
да разголим този мрак величествен
Превод от турски: Хеджнан Хаджиисмаил
Дженк Гюндогду в "Диаскоп":
На снимките: Дженк Гюндогду, Хеджнан Хаджиисмаил и Севджан Кендже
КОЙ КОЙ Е?
Севджан Кендже
Коя съм аз...
По стечение на историческите обстоятелства съм се родила в малкия Добрич, през 1961-а, а като продължение на същите исторически обстоятелства, вече 26 години живея в мегаполиса Истанбул. Тъй като след гимназия не можех да уча това, което исках, учих все неща, които не исках – от шивачество, през кинотехника, до педагогика. Когато вече можех да уча каквото искам, бях почнала да работя по професия, която не исках, но затова пък следвах изобразително изкуство и мода... И, нали съм от динамично поколение, видях и преживях и развития социализъм, и върлия капитализъм, но реших че и двата не струват – пред любовта и човещината, по принцип... След дълги години на работа „за насъщния“, вече съм свободна да правя каквото искам, а аз всъщност искам да превеждам... Обичам да си играя с думите, да търся най-точната, по мярка и по цвят... Започнах, преди години, като симултантен преводач на търговски преговори, за да стигна до превода на историческия сериал „Великолепният век“, за зрителите по интернет. Той ми каза всъщност „Това е точно за теб, моето момиче!“. После дойде ред на филм: „Този път за последно“, „Котешки писма“ роман на Ойа Байдар, стихове на Мевляна Джеляледдин Руми... и на Дженк Гюндогду. Чака, започнат, романът „Гробището на палачите“ на Аслъ Перкер...
Желание за четене ви пожелавам...
Хеджнан Хаджиисмаил
Това съм аз – Хеди
Едно двадесетгодишно момиче, появило се на този свят точно на Коледа — 25 декември 1994-а. Родена съм в град Търговище, а малко по-късно се местим в малкия Велики Преслав. Първите две години от началното си образование изкарах там, после пак се върнахме със семейството ми в Търговище. Завърших СОУ в природоматематически клас. И ето ме – в СУ, уча инженерна химия и материалознание. Бих казала, че природните науки ме влекат.
Аз съм едно четящо момиче и четенето е главното ми хоби. Дори влагам време повече за това, отколкото за университетските ми задължения. И то не е губене на време, а напротив.
Занимавала съм сe с редактиране, също и с писане — в гимназиалния период. Писала съм стихове и известно време поддържах блог. Превеждала съм предимно песни, но не пренебрегвам знанията си в областта на турската литература. Посещавала съм немалко кътчета из огромната Турция. Запозната съм доста с техните традиции и ритуали. Много любими писатели и техните творби оказаха доста голямо влияние върху моята личност. Като започна от Сабахатин Али, Орхан Памук, Туна Киремитчи, Решат Нури Гюнтекин, Халид Зия Ушаклъгил, Назим Хикмет, Чанан Тан и други. От поетите познавам известните Джан Юджел, Аднан Юджел, Атила Илхан, Азис Несин.
И ето че се появи възможността да се докосна до поезията на съвременния турски поет Дженк Гюндогду (фонетично фамилното му име се изговаря Гюндо`ду). За мен беше предизвикателство да се заема с превода на „нощта на ма̀ри “.
Толкова „черно“, а в същото време тихо. Преплетено, но и предназначено.
Дали Ма̀ри, в стремежа си да оцелее, открива светлината?
илюстрация: ©Георги Чепилев
редактор: Христина Мирчева