СКАЛИТЕ, НАРЕЧЕНИ "ВРАТИ", КАТО МОТИВ В КОМИКСИТЕ

В рубриката "Културни импулси в изкуството на комикса"

Често в комикс изкуството художникът улавя от целия човешки живот един най-характерен щрих, едно събитие, един момент от постоянното движение в изобразяването на духовния свят на персонажа. По това те си приличат с импресионистите, които също са привлечени от вечното движение в природата. Оттук и необходимостта да се рисува на открито (пленер).

Френският художник – пейзажист Клод Моне едновременно е творял над пет-шест платна, изобразяващи един и същи пейзаж. Но картините се отличавали с отразени различни часове на деня и нееднакво по характер осветление.

Писателят Мопасан много точно предава състоянието на художника, погълнат от съзерцанието на морето и брега: „Наистина той не беше живописец, а ловец...” Подобно на Моне, Мопасан през 90-те г. многократно е описвал един близък и скъп на художника мотив. Това е знаменитото по своята красота крайбрежие с чудесни скали във вид на арки, наречени „Вратите”. Брегът е разположен като амфитеатър – вдясно е малката скала като крак на джудже, а вляво - огромната - като лапа на великан. Слънцето осветява навсякъде и всичко наоколо гали погледа: и зелено-синьото море, и разноцветните чадъри, и тълпите жени в ярки тоалети в рамките на високите скали.

Тези скали с причудливи очертания са изобразени и в антични стенописи – „Одисей в царството на мъртвите”.  Принуден да плава по необозримия Океан към крайния Запад, обиколил цялата земя, Одисей достигнал предверието на преизподнята. Запитан от сянката на майка си как той, жив човек, е пристигнал в гъстия мрак, Одисей отговаря: „Нуждата, нуждата ме доведе в царството на смъртта”.

Според легендата мрачното пространство зад Океана има свой вход и свое предверие към вътрешността на земята, където не дохождали слънчеви лъчи. Тук всичко е загадъчно и тайнствено. На античната стенопис  са запечатани: суров бряг, мъртво тихи води, храсти, безплодни тополи и иви, ужасна пропаст, водеща към подземното пространство и причудливи скали - арки, разделящи двата свята. Преизподнята е заобиколена от реки. На изображението се вижда как Одисей внимателно стъпва при влизането в предверието на Аид. Сред гъстите храсти на брега седи Стикс – олицетворение на реката. Той излъчва цветно сияние и се вслушва в шума от кораба на гърците, смущаващ вековната тишина на задгробния свят. Скалите са озарени от източник, съзнателно неуточнен от художника. Сиянието като че ли излиза от сонм духове, посрещащи Одисей при огромния отвор на скалата, където се открива царството на Аид. Забулени в одеждите си, движението на обитателите е ту бавно, ту тържествено, ту печално и учудено. Осветлението по повърхността на скалите, далечните склонове на хълмовете са обвити във вечна мъгла, която се разкъсва само от излъчваната светлина от обитателите на подземния свят.

Интересното при писателя Мопасан е използването на различни маниери  – импресионистични и битови. За създаването на портрет той използва в контраст различните изразни средства. В новелата „Сбогом”  героят години наред постоянно си спомня за видяната в красива местност  прелестна жена. Той описва външността на възлюбената от далечното минало без да обръща внимание на битовите предмети. Предава само общото импресионистично впечатление, останало в паметта: поглед, усмивка, къдриците по шията след раздвижване на вятъра, всяка черта от лицето ú, мимолетните изрази... Всичко го възхищава, потриса, кара го да губи ума. Женският образ напълно се съчетава с прелестната природа: „Няма нищо по мило от този плаж през утрото в часовете за къпане. Той не е голям, извит като подкова, обкръжен от високи бели скали с фантастични арки, които се наричат „Вратите”.

Но в новелата има контраст – времето жестоко разбива мимолетния вълнуващ образ. След 12 години Анри Симон я среща и не може да познае пленилата го жена. Във вагона на влака влиза дебела дама, съпроводена от 4 девойки: „Аз бегло погледнах към тази дебела, с кръгло като луна лице, с ореол от сламена шапка, украсена с ленти. Тя се задъхваше от бързия ход...”. Съпоставянето на тези два портрета дават представа за двата маниера - импресионистичен и битов. А пейзажът влиза в произведенията на Мопасан органически - като неразделна част от повествованието. Какъв е смисълът на скалите в тази новела, читателят е в състояние сам да разгадае.

В комиксите тези скали могат да илюстрират буквално значение или фразеологическо. На един от представените кадри се вижда злодей в лодка, който с плячката си  ще „изчезне в небитието”, т.е. ще премине арката на фантастичната скала. В другият комикс кадър (от българско издание), причудливата скала е неравнодушна към сюжета.

Автор: Георги ЧЕПИЛЕВ