Анита Крис: "Пловдив чете. Вечерта ухае на липи, на дъжд и на поезия."

От мястото на събитието

Репортаж на Анита Крис за акцията "Поетите четат" -

11 юни 2015, Драматичен театър, Пловдив,

в рамките на Пловдив чете 2015, организирано от ИК "Жанет 45".

Градът ме посреща с топлината на лятото - с истинско слънчево настроение и очакване за една незабравима поетична вечер на Римския стадион. Уникално съчетание на древна архитектура, вплетена в очертанията на  Джумаята и съвременна поезия.

С малко разочарование приемам факта, че мястото на срещата се променя, поради очаквания проливен дъжд и се насочвам 500 надолу по Главната в търсене на драматичния театър. Подранила съм. Залата е препълнена с хора, дошли на среща с писателя Недялко Славов. Свирам се между редовете и се оставям филма за писателя да ме води по прашните пътища на времето. Минало, настояще и бъдеще се преплитат и усещам "как в нас живеят всичките ни възрасти" - какво сме, какво носим в себе си от предците си,  накъде отиваме - все въпроси, които не те оставят безразличен. С изключително чувство за хумор разговорът с писателя взривява залата - с лекотата на порив, с уважението към всеки един читател.  След като получавам своя автограф, все още в плен на преживяното, не усещам как залата утихва в очакване. Само прожекторите продължават да осветяват празните редове. Поетите заемат местата си, музикантите от Par Avion Band подреждат и настройват инструментите си. Тишина. Но се усеща и някакво жужене,  шепоти от коридора... И в момента, в който си мисля, че вечерта може да се провали заради промяната в мястото на събитието, Божана Апостолова се насочва към входната врата и подканва : " Ама влизайте де... Защо стоите отвън?!" Тогава жуженето се усилва и преминава в радостни възгласи. И всички, струпани пред вратата почитатели на поезията, препълват залата. Всичко си идва на мястото. Времето отново придобива конкретни измерения. Пространството се населва с живот. Приятели се откриват и споделят впечатления. Нетърпеливи, търсят своите любимци за автограф. Залата заприличва на кошер. Толкова много млади хора! Почитатели, творци, поети... Права е Божана, която в словото си не скрива възторга си от това, че хората, че младите, все повече четат.  Все повече намират време и място в живота си за истинската книга. Че критериите и нивото на четящата публика е много високо. И не малка заслуга за това имат издателите, които подават ръка на младите за изява и правят поезията им достъпна. Именно тези млади поети, издадени от „Жанет 45” сме се събрали да видим,  и чуем. Една среща представяне. Среща откриване, преоткриване. Откакто преди няколко месеца за първи път попаднах на литературните четения, съм фен на подобни събития. Тук, в театъра, авторите са на сцената, под прицела на прожекторите. След кратко встъпително слово Божана Апостолова предоставя микрофона на модератора на събитието Петрана Петрова да представи всеки един с по няколко думи. След анонс и кратък разговор следват по 3 стихотворения, подбрани от самия поет, които той прочита пред публиката. Атмосферата е непринудена, изпълнена с много енергия, хумор и интересни разговори.

С творчеството на повечето от авторите тази вечер съм се срещнала отдавна и познавам в детайли.

За мен не е изненада поезията на Петър Чухов, който въпреки пристрастията си към кратката поетична форма, е избрал да прочете 3 от по-дългите си стихотворения. Но все пак се прокрадва и едно лирично посвещение за Пловдив :

Веднъж попаднало
в Капана
сърцето ти
остава там

След него в редицата на сцената е Емануил А. Видински, който, като автор, винаги ме изненадва със своята поетичност. Известен като поет, той пише всъщност повече проза. Наскоро се появи последната му книга с разкази " Егон и тишината" издадена от „Жанет 45”. Но стихосбирката му "Пар Авион" е като потвърждение на това, че човек не може да избяга от себе си и щом поезията съществува вътре в нас, тя е навсякъде. Не мога да забравя първото нещо,  което ме грабна, разлиствайки страниците:

На майка ми
която си тръгна
в средата на изречението

И още:

ЕДНА ТУРКИНЯ МИ КАЗА

лошите стихотворения
са част от теб
както самотата
е част от любовта...

Една от любимите ми поетеси също е тук - Благовеста  Пугьова, която е и основател на инициативата "Подарете книга".

... защото ние, хората, сме егоисти.
И доброжеланието ни ляга
на кушетката до егоизма
да си почива вечер след работа.

Стихотворението й за зимните рози съм чела и слушала много пъти, но винаги очите ми се изпълват с тъга:

ДВА И ПОЛОВИНА Е (част първа)

Към два и половина всеки ден
ми се умира.
......
Светът е чудесен.
Просто не ми трябва.

Тази вечер е първата ми среща с поезията на Люси Миндова - лирика, която не те оставя безразличен. За нея писателят Георги Господинов казва : " ...пише на ръба на личното и политическото, в тази точка на болезнено срещане, в което май е единственото възможно писане днес и тук." Разбирам колко изящна и истинска е поезията й – може би отчасти и поради опита й в областта на превода. Изреченията следват елегантно своя ход и те приобщават към един свят, претворен с думи:

КИТАЙСКА ВАЗА

Всичко вече е минало -
болката, страховете, желанията,
чувството за празнота и
за отхвърленост,
чувството ти за вина
и недостатък...


Невероятно впечатление ми направят стиховете на Рене Карабаш. Тази вечер поетесата за пръв път разлиства стихосбирката си " Хълбоци и пеперуди", която идва буквално топла от печатницата! Поезията й е като бунт, като живота, като подутини по тялото ни от опитите да открием себе си, като слабостите ни, като малки гилотини, умираме и се раждаме отново, като всичко онова, което буквално обръщаме "с хастара навън", за да достигнем до същността, като любовта.  Думите, стиховете те хващат за гърлото и не можеш да спреш да четеш, докато не достигнеш края. Ето едно от любимите ми стихотворения, което не бе прочетено в Пловдив:

***
безсмъртието се случва в утробата
преди плодът
да стане брадва
/..../
а ти кого ще погребеш

ма - ма
и очите на отвъдното
широко се отварят

Христина Мирчева също е с чисто нова стихосбирка. Търсенията й в областта на словото са в различни посоки. Пише разкази, есета, критика за изкуство и...разбира се, стихове. "Ускорени пейзажи" е като контрапункт на това, което ще намерите вътре в книгата. Фокусът е върху детайла, върху съзерцанието, върху чувствата и нежността, която често е несподелена. Нейните стихове сякаш ни карат да спрем  забързаното ни ежедневие и да се огледаме в красотата, която ни заобикаля, в малките неща, които правят делника неповторим и различен в еднообразието си:

РОЗА С ПЕРКИ НА САМОЛЕТ

Този стих се повтаря всеки път преди отговорите, които прочита Йо. Една песен за вечната, вселенската любов, която оцелява въпреки времето, въпреки нас:

обичам те така както не съм обичал преди да се родя
чуй писъцита вътре в сърцевината когато си отиваш...

Колко любов има в стихотворенията на Росен:

РИМСКИ СТАДИОН

два хълма -
а помежду им -
ние

ти,
с твоята прекрасна осанка
и толкова верни стихове -
написани от ангели...

От стихотворенията на Йо най-силно впечатление ми направи

ДИАБОЛИЗЪМ

не тичай
срещу зловонието и
жълтите обвивни пликове
без хляба си към мен

....
ще срутя молещия образ по подобие на
себе си отричам да не правя това
което не желая да се случи
амин ...

Стихотворения от Йорданка Белева и Иво Рафаилов, който са били възпрепятстван да присъстват, прочита Емануил А. Видински.

И сред тази пъстрота от индивидуалности и талантливи творци, не мога да пропусна музиката.  Освен музиката в словото, събитието е допълнено от изпълнения на живо - част от групата Par Avion Band - инструменталните парчета със соло китара на Емануил А. Видински и Петър Чухов. За почитателите им не е новост да спомена, че могат да чуят пълната им версия в youtube и сайта за свободно слушане spotify. А в най-скоро време те ще ни зарадват с нови парчета, чиито записи предстоят в края на юни.

Четенето продължава с нещо като игра - всеки от авторите избира любими стихотворения на свой колега и ги прочита. Изборът, на места неочакван, кара поетите да коментират и обсъждат. Интерпретацията е забавна.

Така потопени в невероятната атмосфера на вечерта, не усещаме как сме пропуснали дъжда. Краят на срещата е неизбежен, но за всеки от присъстващите мисля, че това бе начало на едно ново познанство с част от съвременните български поети. Срещите с тях ще очакваме и в бъдеще.

Тръгвайки си, отнасяме със себе си късче поезия, автограф от любим поет, хубаво настроение и енергията на една неповторима среща. Навън градът ни приютява в тъмнината си - пречистен, осветен от уличните лампи на Джумаята.

Вечерта ухае на липи
на дъжд
и на поезия.

-------------------

Забележка: Всички стихотворения са цитирани със съкращения.

Повече снимки от събитието разгледайте в Албуми тук

Снимки: архив ©Диаскоп без първата снимка

Още за събитието прочетете тук

КОЯ Е?

Анита Крис

Казвам се Анна Христова, но съм известна с името Анита Крис.

Родена съм през 1966г в град Казанлък. Завършила съм математическата гимназия в града  и Техническия Университет в София. От 1991г имам собствен бизнес - създател и главен дизайнер на верига модни ателиета "АНИТА".

Надявам се скоро първата ми стихосбирка да види бял свят.

редактор: Христина Мирчева